да шия? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 49. На другия ден ги впрегндхаив каруцата, за да ги научат да теглят. И. Йовков, АМГ, 53. Че като е щял да учи за бояджия,.., че да беше се пазарил при наш Гоча, хем на здрав занаят щеше да го научи, хем нямаше да похарчи паричките на баща си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 151. Научи ме, татко наш, що тряба, — /за да се срещаме с глада по-рядко. Д. Дебелянов, ЗлП, 24.
6. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Давам съвет, поучавам някого или казвам някому, правя да осъзнае, да съобрази как да постъпи, какво да направи. Може би смъртта и страданието, които ще видите тук, ще ви научат да мислите повече за другите, отколкото за себе си. Д. Димов, ОД, 173. И научи я праведникът да отиде вечер в храма на планината и да жъртвува всичко на онзи, когото обича. Н. Райнов, БЛ, 208. Тя развърза един възел, светнаха златни пари:.. — Дай ги, кай, на Милена. Давам й прошка. Нека прави каквото Господ я е научил. Й. Йовков, ЖС, 133. Земята тоз народ научи и в промени / да знай да съхрани на свойте земни дни / единството. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 155. • Нар.-поет. Обикн. наука ще те науча. Мама на Пенка думаше: /Пенке ле, мила мамина, /макар да съм ти мащеха, / наука ша тя науча: / кога ти доде сватбата, / .. / хубаво да ся премениш. Нар. пес., СбАД, 27-28.
7. Обикн. с предл. на или със следв. подч. изр. Възпитавам, изграждам, насаждам у някого определени навици, качества или поведение. Тогава душата ти ще се мъчи, ще живееш без вяра и не ще научиш човека нито на добро, нито на зло, а само на съмнения, пък те са вратата към греха и към пъкъла. Ем. Станев, А, 64. Въпреки обичая на повечето бащи по онова време, додето обедват, да държат прави децата си, уж да ги научат на почет към старите, Марко винаги туряше своите на софрата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 10. — Първен тебе да научим на покорство, а после, ако е вярно това, което се е случило,.., и себе си ще накажа. Ст. Загорчинов, ДП, 84. — Ти [мое мило отечество] си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие, следователно ти си ма научило да обичам и да плача над секо едно човеческо нещастие. Л. Каравелов, Съч. II, 28.
8. Разг. Само се., обикн. в бъд. в съчет. с лич. местоим. във вин. За изразяване на закана, че някой ще бъде наказан, ще си получи заслуженото. — Ще те науча аз тебе! Така да знаеш! Още днес ще искам уволнението ти! П. Спасов, ХлХ, 118. — Ще я науча аз нея! Кожичката й ще одера! Тя ми яде кокошките. А. Карал ийчев, ТР, 33. — Дайте да го научим как се пали людско добро. Ив. Вазов, Съч. XII, 20. — Добре, ще видим кой кого ще научи — чу се накрай заканата на калфите и те излязоха. Ст. Чи-лингиров, ХНН, 91-92. научавам се, науча се страд. Този език не се научава само за един семестър. П. П. Славейков, Събр. Съч. VI (2), 310. В Зографския манастир има школа и там се научават много науки. Д. Немиров, Б, 39. Той [карикатуристът] трябваше да притежава вроден, бърз усет към проблемите.. Затова и карикатурата не се научава — няма учебни заведения за нея. Ал. Гетман и др., СБ, 92. научава се, научи се безл. Сега пък се научава, че нашите сендвчени уж били нападнали вашия чифлик. Й. Йовков, ЧКГ, 300.
НАУЧАВАМ СЕ несв. \ науча се св., непрех.
1. С предл. на или със следв. изр. със съюз да. Усвоявам, придобивам някакви знания или умения, придобивам способност или нагласа, готовност за вършене, извършване на нещо; научавам. Това училище посещава Левски и свършва трите отделения през 1849 г. Трудолюбивият младеж се научава да чете и пише. Ив. Унджиев, ВЛ, 38. Братя Бабулеви търгуваха и трупаха богатство. Посегнаха и те към книга и калем, но колкото да се научат да правят сметката си. Д. Талев, ПК, 28. Много искам да се науча на четмо и писмо. Какъв съм аз продавач на вестници. А. Каралийчев, ТР, 186. В съчиненията на Раковски се е възпитало цяло поколение. В тях то се е научило да уважава своето минало, да негодува от своето настояще и да ламти за своето бъдеще. К. Величков, ПССъч. VIII, 13.
2. Със следв. подч. изр. Разбирам, проумявам, осъзнавам нещо чрез опита си; научавам. Децата са се вече научиле що е право и що не е право. Л. Каравелов, Съч. II, 16. Минка разбра, че Агата е ядосан. Тя не знаеше, какво толкоз го е разсърдило, но от опит се беше научила, че най-добре е в такива случаи да си мълчи. Й. Йовков, ЖС,
19. • За израз на закана или за означаване, че някой е получил или ще получи заслужен урок, обикн. за някакво провинение. Кучето изви глава,.. На ъгъла Дечо Порът го посрещна, сврасна му по главата една то-поришка .. и то се просна цяло на двора.. — Тъй, тъй!... Пада му се! Нека, та да се научи как се ядат яйца от гащата кокошка в петъчен ден! — бърбореше баба Гина. Чудомир, Избр. пр, 29.
3. Обикн. с предл. на или с или със следв. изр. със съюз да. Придобивам някакъв навик, става ми навик нещо, да правя нещо; привиквам, свиквам. — Не си свикнал като нас... да газиш по цял ден в студена вода и нищо да ти няма. Ама ще се научиш — усмихна му се той. Т. Харманджиев, 109. Аз бех вече възрастна жена,.., ама се ми се свидеше и за свекърва ми, научила бех се с нея. Т. Влайков, Съч. II, 262. Хлапак дванайсет-годишен, / овчар го даде майка му, / по чужди врата да ходи, / на чужд хляб да се научи. Хр. Ботев, Съч. 1929, 32. Научи ли са
