НАСУПВАМ СЕ несв.; насупя се св., не-прех. Диал. Нацупвам се, намръщвам се, на-въсвам се, начумервам се. Кумица надула пърлица. Казва се за някой човек, който се е насупил да се сърди. СбНУ XXV, 9.
НАСУПВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от насупвам и от насупвам се; начупване, намръщване, навъсване, начумерване.
НАСУПЕНО нареч. Диал. Нацупено, намръщено, навъсено, начумерено. П... погледна насупено непознатия, но, вместо отговор, извика. Ив. Вазов, Съч. X, 109. Но Елена, като го изгледа едно сърдито и насупено, без да продума нещо, дръпна си ръката и се откъсна от хорото. Т. Влайков, Мис. 1896, ки. 3-4, 244.
НАСУПЯ. Вж. насупвам.
НАСУРВ АКАМ. Вж. насурваквам.
НАСУРВАКВАМ, -аш, несв.; насурва-кам, -аш, св., прех. Сурвакам някого докрай. На Коледа децата насурвакаха и майка си, и баща си. насурваквам се, насурвакам се
страд.
НАСУРВАКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от насурваквам и от насурваквам се.
НАСУЧА1. Вж. насуквам1.
НАСУЧА2. Вж. насуквам2.
НАСУША. Вж. насушавам.
НАСУШАВАМ, -аш, несв.; насуша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Изсушавам много неща или голямо количество от нещо. Насу-шихме цяла торба гъби манатарки и през зимата правехме от тях супа. насушавам се, насуша се страд.
НАСУШАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от насушавам и от насушавам се.
НАСУЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Остар. Книж. 1. Насъщен. Не чувствувате ли каква нужда има да се прогласяват тия истини, за да се озарят с тях умовете, за да останат насущна храна на душите? К. Величков, ПССъч, VIII, 142. Ти си работил шест дни и си обезпечил насущния хляб за седмицата. Ал. Константинов, Съч. I, 98.
2. Като същ. насущният м. Насъщният. Останалите живи .. имаха нужда не от нашата хвърковата чета, а от насущния, за който бяхме петимне и ние самите. 3. Стоянов, ЗБВ II, 175.
НАСЪБАРЯМ, -яш, несв.\ насъборя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Събарям много неща или мнозина. Вятърът насъбори сума дървета, насъбарям се, насъборя се страд.
НАСЪБАРЯНЕ ср. Отгл. същ. от насъбарям и от насъбарям се.
НАСЪБЕРА. Вж. насъбирам.
НАСЪБИРАМ, -аш, несв/, насъбера, -ёш, мин. св. насъбрах, св., прех. Събирам много неща, голямо количество от нещо или мнозина. Излетниците разтовариха колите, насъбраха сухи вършини и накладо-ха огън. А. Каралийчев, НЧ, 23. — Знаеш ли колко много кенета съм изработила — доста пари насъбрах. А. Каменова, ХГ, 146. Когато насъбра дружина и отмъсти за баща си и братята си, Димитър поведе момчетата си из планината. Ив. Гайдаров, ДЧ, 45. Комисията насъбра оплакванията и тръгна по проверка. Ст. Даскалов, ЕС, 51. //Набирам, натрупвам, обикн. отрицателни чувства, в голяма степен. Жените се губеха още из нивите. Развика им се, подплаши птиците и, докато ги изчака, толкова яд насъбра, че от нетърпение три пъти се изпоти... К. Петканов, ЗлЗ, 127-128. насъбирам се, насъбера се страд. насъбирам сн, насъбера си възвр. Насъбрах си две кошници нападали круши, насъбира се, насъбере се безл. У нас и у селяните се бе насъбрало толкова много мъст, щото бяхме готови да чакаме не пет или шест часа, а цели денонощия. Сл. Трънски, Н, 263. Па се рукват млади, стари — / от голямо, та до мало; / много свят се насъбрало. П, Р. Славейков, Избр. пр I, 288. В трапа се е насъбрало много вода.
НАСЪБИРАМ СЕ несв.’, насъбера се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Събираме се, натрупваме се мнозина или всички, събирам се, натрупвам се много в определено или в голямо количество. Той това го казваше на Симо, когато тоя го покани на общоселско събрание за пролетната сеитба. Насъбраха се в училището и кооператори, и частници. Кр. Григоров, Н, 16. По челото му бяха се насъбрали ситни капчици пот. И. Йовков, СЛ, 191. Много трябва да се чака, докато се насъбере водата. Л. Александрова, ИЕЩ, 131. // Обикн. за отриц. чувства — набирам се, натрупвам се в голяма степен. Не знаеше как да успокои невестата си Борис. Не беше само заради селските й дрехи, а голяма мъка се беше насъбрала в сърцето и, наранена беше и селската й гордост. Д. Та-лев, И, 381.
НАСЪБЙРА МИ СЕ несв. ’, насъбере ми се
св., непрех. Много лоши неща, неприятности ми се случват. Как не ще се разболее Анич-ка, когато в един и същи ден й се насъбра толкоз много: пренесе се у нас, онзи Струмски дохожда да се разправя и го хванаха, вий дойдохте, Борис си доде. И. Петров, НЛ, 84.
О Насъбира ме / насъбере ме яд. Разг. Ядосвам се, обхваща ме яд. „Добър ден!“ — поздравява ме той, ама аз не му отговорих: беше ме насъбрал яд на него! Др. Асенов, СВ, 94.
НАСЪБЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от насъбирам и от насъбирам се. Не се допуска насъбиране на отровни, задушливи и избухливи газове в рудничната атмосфера. Ар. Марков и др., ТБ, 140.
Н А СЪБЛЕКА. Вж. насъбличам.
