НАСЪБЛЙЧАМ, -аш, несв. ; насъблека,
насъблечёш, мин. св. насъблякох, прич. мин. св. деят. насъблякъл, -кла, -кло, мн. насъблёкли, прич. мин. страд, насъблёчен, св., прех. Събличам много дрехи или мнозина. Пътниците се стоплиха и насъблякоха палта и кожуси, насъбличам се, насъблека се страд, и възвр.
НАСЪБОРЯ. Вж. насъбарям.
НАСЪДЕ нареч. Остар. и диал. Навсякъде. Край колата, под колата и по-далече от колата, насъде се видеха запорожци. Н. Бончев, ТБ (превод), 42. Насъде по нашенско селяните говорат по чисто български. Ив. Богоров, КГТ, 1874, кн. 4, 3 .За добрините им те са прочути йасъде из околните села и паланки. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 521.
— Други форми: н а в с ъ д с, н а с ъ д у, н а с ъ д й.
, НАСЪДУ нареч. Остар. и диал. Навсякъде. Потрае ли няколко години това положение на неделните училища в Търново, бъдат ли и насъду cè в същий ход неделните училища,.., то с всяко уверение можем да речем, че в новото поколение ние няма да имаме вече безкнижни граждани. У, 1871, бр. 8, 114-115. Тя на циганки думаше: / "Циганки, чърни катунки! / Вие ходите насъду, /знаете всичко по света. " Христом. КМ, 35.
— Други форми: н а и с ъ д с, н а с ъ д е, н а с ъ д я.
НАСЪДЯ нареч. Остар. и диал. Навсякъде. В тая книжица не употребих насъдя свое правописание по две причини. Н. Геров, НД, 1. И цветът трендафел със мъки са сбира, / затова са търси почти насъдя. J1. Каравелов, Съч. I, 143. Твоите момчета, както са сговор ни и каквито са добри и послушни, трябваше сега cè mue да припкат насъдя и сичко mue да вършат. Т. Влайков, Съч. И, 78. Па стана Велчо на бирник, /бег-ликът Велчо да бере. / Насъдя обра бегли-кът, / току остало, остало / на Стояново-то село / и там си Велчо отиде. Нар. пес., СбНУ XLVI, 165.
— Други форми: нансъдс, насъдд, насъду,
НАСЪДЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Рядко. Само мн. и 3 л. ед. Съдим се много, дълго време или до насита.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСЪКАМ. Вж. насъквам.
НАСЪКВАМ, -аш, несв.', насъкам, -аш, св., прех. Диал. Насъсквам; науствам, на-шишквам. насъквам сё, насъкам ce cnipad.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга (остар. и диал.) форма: насюкнам.
НАСЪКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от насъквам и от насъквам се; насъскване, на-устване, нашишкване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга (оез ар. и диап.) форма: н а с Го к в а н е.
НАСЪЛЗЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от насълзя като прил. 1. Който има сълзи в очите си, по лицето си; просълзен. Когато гледаше двестахилядната траурна процесия., и стоте хиляди насълзени мъже и жени от прозорците на Големите булеварди, ветеранът Делеклюз извика: — Какъв удивителен народ! С. Северняк, ИРЕ, 308. Веднъж момчето се върнало от училище насълзено. — Защо плачеш маминото? — попитала майката. А. Каралийчев, МО,
3. Иванов беше строил взвода и ме чакаха. Поздравил насълзен войниците. Г. Райчев, Избр. съч. I, 67.
2. За очи, лице — в който, по който има сълзи. Тя влезе като сянка в стаята си.. Посрещнаха я старите, насълзени очи на баба й. Д. Талев, ГЧ, 364. Мама и баба ме изпроводиха до пътната вратня. Гледах ги с насълзени очи и не можех да се разделя с тях. К. Калчев, ПИЖ, 51. Мария взе цигара и несръчно запали, но още първата глътка дим я задави и тя дълго кашля, зачервена, с насълзени очи. А. Наковски, МПП, 88. Мата, Васил и Стефан се взираха в насълзеното лице на чичото. Д. Вълев, 3, 222. // За поглед — който е свързан с такива очи. В тоя миг Симон Букар преживя своята последна скръб и отправи насълзения си поглед към ангела отсреща, но той стоеше там с огнения си меч и чакаше. Д. Талев, СК, 29.
НАСЪЛЗЕНО. Рядко. Нареч. от насълзен; просълзено. И „охът“ ме попита насълзено: „Кажи, брате, какво да се прави?“ Ив. Вазов, БП, 83.
НАСЪЛЗЯ1. Вж. насълзявам1.
НАСЪЛЗЯ2. Вж. насълзявам2.
НАСЪЛЗЯВАМ1, -аш, несв.; насълзя, -йш, мин. св. -их, св., прех. 1. Предизвиквам сълзи у някого; просълзявам. Димът ме насълзи. Д Той ме насълзи с приказките си.
2. В съчет. със същ. очи. Очите ми се напълват със сълзи; насълзявам се, просълзявам се. — Ех, моят Пешо — насълзи тя очи, — къде да беше сега жив, та да се радва на чедото си. Кр. Григоров, Н, 133-134. Василка се дърпа, свежда глава и гледам я, насълзява очи. Кр. Григоров, Р, 155.
НАСЪЛЗЯВАМ СЕ несв.\ насълзя се св., непрех. 1. За очи — изпълвам се, напълвам се със сълзи; просълзявам се. Най-младият се задавя от дима, очите му се насълзяват. Може би това е първата му цигара. О. Бояджиев, П, 9. Ян Бибиян се обърна и хвърли прощален поглед към родното си градче, към хубавата планина над него и очите му се насълзиха. Елин Пелин, ЯБЛ, 33. Запяхме в хор песента за най-хубавата родина на света, която сега беше толкова далеч от нас, и очите ни се насълзиха. Н. Антонов, ВОМ, 41.
2. Очите ми се напълват със сълзи; просълзявам се. Почитателите на мъртвеца ту се насълзяваха отново, ту се смееха в зависимост от това, какво си спомняха за него.
