то повече работеше, толкова пд се на-стървяваше. Г. Караславов, Избр. съч. I,
324. След представлението Стипоне се оживи. В дюкяните, кръчмите и кафенетата се говореше само за „Диоген“ и „Левски“. Стипончани се настървиха и искаха още представления. Г. Белев, ПЕМ, 70.
НАСТЪРВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от настървявам и от настървявам се.
НАСТЪРГАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от настържа като прил. За твърдо вещество, материал, обикн. хранителен продукт — който е под форма на дребни частици, стърготини, получени чрез стъргане; стърган. При приготвянето на „шницел по милански“ в галетата се прибавя настърган кашкавал. Л. Петров и др., БНК, 58. Той бърза за курса по български. Все пак успяваме да излапаме по един сандвич с настъргано овнешко. Г. Готев, ПШ, 127.
НАСТЪРГВАМ, -аш, несв.; настържа, -еш, мин. св. настъргах, св., прех. Като стържа, правя на дребни частици, стърготини известно количество твърд материал, обикн. хранителен продукт. Настъргват на ренде два ореха и ги киснат седем дни в бутилка вино. Л. Мелнишки, С, 9. И се тъкмях вече да замеся два-три самуна без сол,.., когато ми хрумна, че в сланинената каца има сол още от миналата година... И настъргах две-три стиски, та хем и хляб омесих, хем сега от нея си и готвим. Г. Караславов, ОХ II, 61. Настържи тиква да направиш баница. А Настъргах върху сандвичите малко кашкавал, настъргвам се, настържа се страд. Обелени сурови картофи се настъргват в студена вода с дребно ренде на ивици. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 134.
НАСТЪРГВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от настъргвам и от настъргвам се. За настъргването на морковите ми беше нужен само половин час.
НАСТЪРЖА. Вж. настъргвам.
НАСТЪРЧА. Вж. настърчавам.
Н АСТЪРЧ АВ АМ, -аш,к несв., настърча,
-йш, мин. св. -ах, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Стърчим мнозина, много или всички; щръквам. Харман голям. Снопи много, куп-ни един до друг настърчали. В. Ченков, оХ, 149. Край черковния двор настърчаха жени и момичета, старци и старици. В. Ченков, ПС, 24.
НАСУКВАМ1, -аш, несв.; насуча, -еш, мин. св. насуках, св., прех. Суча, навивам докрай определено количество прежда, конци и др.; навивам1. По цял ден тя седеше на стана в слънчевия пруст,., и тъчеше. Настрана,.., свита о две, насукваше цеви старата й майка. Елин Пелин, Съч. IV, 66. Младежите излязоха с брадви още сутринта да изострят колчета,.., пък девойките останаха да обходят домовете и да насучат върви за лесите. Ил. Волен, МДС, 166.
„Добре дойде, рачо, / рачо осмокрачо. / Жичка да ми връжеш, / .. / масур да насучеш.“ Нар. пес., СбГЯ, 143. насуквам се, насуча се страд. Четири нишки се насукват на едно въже. БД, 1909, бр. 24, 1.
НАСУКВАМ2, -аш, несв.; насуча, -еш, мин. св. насуках, св., прех. Диал. 1. Нахран-вам кърмаче с мляко от женска гръд; на-кърмям, накърмвам, набозавам. Доде не заплаче детето, майка му не го накърмя или не го поддал (не са усеща за него, не го насуква, цица му не дава). П. Р. Славейков, БП
1, 145.
2. За кърмаче, бозайник — суча, поглъщам известно количество мляко; набозавам, на-цицвам. насуквам се, насуча се страд.
НАСУКВАМ СЕ несв.; насуча се св., непрех. 1. За кърмаче, бозайник — нахранвам се с кърма като бозая, суча; набозавам се, накърмям се. Ако детето се насуква добре и спи спокойно през нощта, кърменето в 24 часа може да се отмени. К. Рашков и др., ДБ, 84. То [агнето] се насуква само от едната бозка. ОП, 429. Докато разглеждахме кошарата, овчарите пуснаха агънцата да идат при майките си и да се насучат. А. Каралийчев, НЗ, 219. — Пусти остале, ба-йно ле, / деветте майки мащехи, / кога си не е моята [на агънцето] / хубаво да ми постои, / сладко да си се насуча. Нар. пес., СбВСтТ, 737.
2. Прен. Разг. Неодобр. Напивам се, ставам пиян; накърквам се, насмуквам се, нарязвам се, натаралянквам се, насвирквам се, натряс-квам се, нафирквам се, насвятквам се, нас-мърквам се. — Сим е пил вино. Отде да знае човекът колко му е голяма радостта. И Зираг сигур не знае колко е голяма... радостта. Сигур тъй се е насукал, че никакъв го няма. Н. Русев, СС, 168.
НАСУКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. съш. от насуквам1 и от насуквам се; навиване1. За насукване на железните машини се употребява конопът, разчепкан на гребените. БД, 1909, бр. 24, 1.
НАСУКВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от насуквам2 и от насуквам се; накърмяне, накърмване, набозаване. След насукването на детето майката заспа спокойно.
НАСУМТЯ СЕ. Вж. насу мтявам се.
НАСУМТЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-сумтя се, -йш се, мин. св. -ях се, прич. мин. св. деят. насумтял се, -а се, -о се, мн. насум-тели се, св., непрех. Разг. Сумтя до насита.
НАСУМТЯВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от насумтявам се.
НАСУПВАМ, -аш, несв.; насупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Нацупвам, нам-ръщвам, начумервам, навъсвам. Любица беше насупена. Ив. Вазов, Н, 11. Все намръщена, насупена, като че съм изял имането на дрипавий Първана. Ив. Вазов, Р, 19. насуп-вам се, насупя се страд.
