настървено да гребе заедно с тях. П. Здравков, НД, 101-102.
2. С голямо усърдие, енергия, възбуда и под. Представете си, перото й [на журналистката] настървено записваше всяка моя дума. Бл. Димитрова, ПКС, 87. Войниците се нахвърлиха настървено на нивата. Жетвата отначало им се видя лека работа... Кр. Кръстев, К, 81.
3. Със злоба, ярост; озлобено, ожесточено. Вдигнахме надменно глави и престанахме да се поздравяваме .. Наистина пд е друго да си поговориш с приятеля си, отколкото да го гледаш настървено без причина, и то тъкмо когато при него има колежка. Д. Дублев, ПП, 16. Ако случайно се намереше в компания с хора, които се караха или пък спореха настървено, тутакси се обръщаха към него, за да въдвори ред или да каже кой от спорещите е прав. А. Гуляшки, ДМС, 93. — Мама няма ли да ме бие? .. И изскочих напред, за да посрещна пръв гнева на двете майки, които вече тичаха настървено към нас. Др. Асенов, СВ, 52.
НАСТЪРВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от настървен; настървение, стръв. Заработих с изтощаваща настървеност. Бл. Димитрова, ПКС, 343. Знаеше, че в момента, в който го преместеха оттук, щеше със същата настървеност да се залови със следващата задача. Д. Фучеджиев, Р, 292. Той продължи да изпълнява всичко, което му кажеха, биеше се с мрачна настървеност, не жалеше себе си. Ем. Манов, ДСР, 204. А какво куче имах аз, какво куче! Човек не пускаше да ми надникне в двора нощем. Денем все вързано го държах, да не би да ми докара някоя беля на главата с настървеността си. Б. Обретенов, С, 102.
НАСТЪРВЯ. Вж. настървявам.
НАСТЪРВЯВАМ, -аш, несв.\ настървя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Раздразвам куче или друго хищно животно със стръв или по друг начин, като предизвиквам неговата ярост, карам го да се нахвърли, да преследва някого или нещо. Обучението му [на кучето] беше просто: Грашев го води няколко пъти със себе си на лов и когато убиваха глиган, той го насъскваше и настървяваше. Д. Фучеджиев, Р, 262. // Ставам причина животно или птица да се нахвърля със стръв върху нещо или някого. Интересуват ги [чайките] трохите, които се изсипват от кораба, настървява ги сандъчето с отпадъци. Н. Антонов, ВОМ, 121.
2. Раздразвам, възбуждам някого, предизвиквам у някого ярост, злоба, ожесточение или други силни емоции или желания. Почна [майорът] да удря вече дето му попадне. Кръвта, изглежда, още повече го настърви. П. Незнакомов, БЧ, 28. Септемврийското въстание настърви народните врагове. Тогава Дойчо нарами карабината и си окърва-ви ръцете. А. Каралийчев, СР, 18. Тях съпротивлението ги укрепява, гоненията ги притеглят, опасностите ги настървяват. Ив. Вазов, Съч. XXII, 74. Настървяваха го [Грашев] пораженията и пленен от завоюваното, той не забелязваше как времето тече. Д. Фучеджиев, Р, 100.
3. Настройвам, подбуждам някого да напада, да преследва, да ненавижда или под., някого или нещо. Светът се тресеше във война, воюваха всички — Бонапарт бе увлякъл подире си или настървил срещу себе си целия Стар свят. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 334. Вместо да приучат тези войници на твърдо държание противу неприятелите на отечеството, настървиха ги връз самите им съотечественици. П. Р. Славейков, ПХС, 32. Каракачанинът шепнеше: — Не, Map че, тази работа не е добра... Само да видиш какво ке стане! Не е редно да настървиш цял свят срещу себе си. А. Стра-шимиров, Съч. V, 120. настървявам се, настървя се страд.
НАСТЪРВЯВАМ СЕ несв.\ настървя се
св., непрех. 1. Понякога с предл. н а. Обикн. за хищно животно — обхваща ме силно раздразнение, нападателност по отношение на някаква стръв. Вълчето също беше там .. Хората го гледаха, шегуваха се и му подхвърляха по нещо за свинята. Само Кальо се сърдеше: да не му дават месо, нека не се настървява на кръв. Г. Райчев, В, 12-13. Другите лисици страняха от колибите. Беше ги страх от злите кучета,.. Но като се настървеше някоя на кокошки, мъчно се отучваше. П. Здравков, НД, 132. Изтекла йе денна денница / не било денна денница, / най-било мечка стръвница; / настървила са й на хора, / на хора и на говеда: / челяк да мине — изяда го, / керван да мине — пръска го. Нар. пес., СбГЯ, 56.
2. Изпадам в състояние на силно ожесточение, озлобление, омраза, ярост и желание да грабя, преследвам, измъчвам, убивам и под. Али Пехливан се настърви. Като мечка стръвница обикаляше села и колиби, грабеше без мярка, биеше де кого срещнеше. К. Пет-канов, X, 188. Реджеб се настърви и се у вълчи още повече. Бастиса поп Доча от Сърненол уби сина на Джумалията от Бистрица. И. Йовков, ВАХ, 97. — Измушкаха войниците ми на Булаир първата вълна турци и се поогледваха като пияни.. А после като се настървиха пак — клаха, брат-че,.., ама тъй мушкаха, като че ли цял живот само това са вършили. А. Страшими-ров, А, 281. Съдиите трябваше да се настървяват от изгледа ни, а публиката да бъде отвратена от разбойническия ни вид. Ем. Манов, ПЯ, 33.
3. Обхваща ме силно увлечение, пристрасте-ност към нещо. Отначало мераклии бяха повече децата, но сетне взеха и възрастните да се настървяват и фотографират, главно мъжете. Н. Хайтов, ДР, 205. Илия мислеше, че всичко е в работата. И колко
