тъпя зима. АНГI, 608.
НАСТЪПЯНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от настъпим1 и от настъпим се; настъпване1, застъпване.
НАСТЪПЯНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от настъпим2; настъпване3, наставане1.
НАСТЪРВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от настървя и от настървя се като прил. 1. За животно — който е раздразнен и напада, преследва; стръвен, разярен, яростен. Из улиците се скитат цели стада кучета, необикновено зли и настървени. И. Йовков, Разк. II, 197-198. Глутницата беше пристигнала и налиташе, настървена и глад на. Ст. Марков, ДБ, 35. [Овчарите]., си играеха с кучетата. Единият ги насъсква-ше срещу другия, а те настървени ги гонеха. К. Момчилов, ЗК, 52. Из село някое зловещо, / вълк някой настървен / по пакост миткал често-често. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 274.
2. За човек — който е много силно възбуден, ожесточен или настроен враждебно срещу някого и е готов за енергични действия срещу него; озверен, озлобен. Самовол-ното опропастяване на Делищъркела не задоволяваше настървения властник. Т. Влайков, Съч. III, 115. Попаднахме в шпали-ра на настървените легионери. Почнаха да се сипят удари. 3. Сребров, Избр. разк., 235. • Този взвод, най-настървеният измежду наказателните и екзекуционни команди във въстаническия район, няколко пъти бе подновявал състава си. Д. Вълев, 3,218.
3. Който изразява възбуда, ярост, злоба, ожесточение или силно желание за нещо. Докторът ги слушаше, без да се поддава на общия ентусиазъм.. Шумните, настървени разговори започнаха да го отегчават. Той вечеря набързо и се прибра вкъщи. Ем. Станев, ТЦ, 29. Влезе секретарката и отново хвърли изпълнен с настървено женско любопитство поглед към настанилия се в креслото гост. П. Незнакомов, ТС, 10. Търговците от провинцията оставяха жените си в хотелите и идваха в театъра да видят Лени — ..И тя пееше с премрежени очи пикантните куплети, танцуваше разголена пред хилядите настървени очи. О. Василев, Т, 30. Той не бе мигнал от тревожни мисли, а откак го сепна настървеният кучешки лай, само ходеше и пушеше. В. Андреев, ПР, 127.
4. Който има, проявява силно, страстно желание за нещо. Скъперница, настървена за пари и за имот през годините на войната,.., Кировица вземаше всичко, което можеше да вземе. Г. Караславов, ОХ II, 401. Все по-зъбати ставаха Карафейзиевите, по-настървени и алчни: сбъдваше се обещанието на главатаря — големият поход носеше чисто злато. В. Мутафчиева, ЛCB И, 200.
НАСТЪРВЕНИЕ, мн. няма, ср. Крайно напрягане на усилията и енергията, прекалено усърдие при правене на нещо, поради силно желание да се постигне, докаже нещо и под.; хъс, настървеност, стръв. Майката на Виктор е станала рано и разрива пътечката до входната врата. Това й доставя удоволствие, тя забива лопатата с настървение и хвърля нагребаното далече. Др. Асенов, ТКНП, 211 .А всъщност синовете му,.., които, колкото работата биваше по-тежка, толкоз с по-голямо настървение се нахвърляха върху нея, не че не искаха, а нямаше защо да слушат стареца. Й. Йовков, В АХ, 7. И той с настървение се хвърляше в денонощна работа. Трудеше се, както някои хора пият, за да могат след това да заспят. Ем. Манов, ДСР, 483. Редактор на "Червен смяхи беше Димитър Полянов — .. Той беше разтворил широко страниците на това .. издание за такива сътрудници, каквито бяхме ние. И ние пишехме с настървение. А. Каралийчев, С, 206. // Подоб-но енергично действие по отношение на някого или нещо, породено от злоба, ожесточение, гняв, голям глад и под. силни чувства и усещания; настървеност, стръв. Като гледаха пред себе си това подплашено човешко стадо, турците се спуснаха подире му с още по-голямо настървение. Чуха се изстрели, засвяткаха ятагани. Д. Талев, ПК, 544. Въпреки малките си размери тия кучета с неудържимо настървение нападат елени, антилопи, свине, биволи и други домашни и горски тревопасни животни. К. Ту-лешков, ХЖ II, 21. Те [хулиганите] с особено настървение се стремят да осмеят, да подкопаят авторитета на прилежния в училище, на активния в организацията ученик. НМ, 1958, бр. 90, 3. Горската пустош беше се отразила и на характера им: те бяха мълчаливи, рядко разменяха помежду си по някоя дума и се хранеха с такова настървение, сякаш цял ден не бяха туряли трюха в устата си. М. Марчевски, ТС, 35-
НАСТЪРВЕНО. Нареч. от настървен.
1. Със стръв, с ненаситност; стръвно. Пусна кокошките и почна да хвърля отгоре им кукуруз и макар че те се нахвърлиха настървено и почщиса да кълват, ги помами: „Цррр! Цррр!“ Й. Радичков, СР, 142. Той [Бъркола] участвуваше в пиянството, пиеше повече от всякога и по-настървено от когато и да е било, забрави всички, откъсна се от времето и събитията. Д. Добрев-ски, БИ, 24. Всички бяха възбудени от това, което се беше случило край Цонковата къща преди няколко часа, пушеха настървено и нетърпеливо поглеждаха към вратата. А. Гуляшки, СВ, 85. Пенко отсипа половината от захарта на друг хлапак,., и като се мушна между краката на скупчилите се жени, промъкна се до чувала и започна
