искаше да пристигне по светло и за да избегне церемониите,.. — Симеон реши да се позабави из пътя и да влезе в Преслав с настъпването на нощта. А. Гуляшки, ЗВ, 364. Кал&ите — те със своята неразум-ност дойдоха само да ускорят началото на процеса,.. Наистина, краят щеше да бъде един и същ, но неговото настъпване нямаше да се чувствува толкова болезнено и тежко. Ст. Чилингиров, ХНН, 148.
НАСТЪПВАЩ1, -а, -о,мн. -и. Прич. сег. деят. от настъпвам 2 като прил. Който напредва, обикн. с преодоляване съпротивата на противник. Противоп. отстъпващ. Това време било предостатъчно на полицаите да заемат предварително подготвените си позиции и открият ураганен огън с картечници, шмайзери и пушки към настъпващите партизани. М. Гръбчева, ВИН, 304. След сражението на Дълги рид настъпващите турци се насочиха по пътя за Рджден. Д. Талев, И, 585. Настъпващ танк. Настъпващи войски.
НАСТЪПВАЩ2, -а, - о, мн. -и. Прич. сег. деят. от настъпвам3 като прил. За отрязък от време, събитие, явление или под. — който започва да протича, да става, който настъпва, настава. Бояха се и от настъпващата зима. Ами ако тя дойде рано, ако ледоходът свари влекача още в Браила? П. Спасов, ХлХ, 206. В струещия от настъпващата жега въздух поо стряхата на кухнята бръмчеше стършел. Ем. Станев, ИК I и II, 194. Чайките пред буря стенат, / стенат, мятат се тревожно, /вдън море готови сякаш / да укрият своя ужас / пред настъпващата буря. Л. Стоянов, Худ. С I, 469. Настъпващ празник. Настъпваща нощ. Настъпващо равноденствие. Настъпващи избори.
НАСТЪПЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Движение напред на войски обикн. с преодоляване съпротивата на противник, с цел победа над него; настъпване*. Противоп. отстъпление. Бяхме на позиция при завоя на река Черна .. Следваха поред няколко жестоки настъпления и отстъпления под непрекъснатия, разрушителен, нагорещен дъжд от гранати и куршуми. П. Михайлов, ПЗ, 154. Мене ме интересуват подробности за боевете, за настъпленията и отстъпленията, за някои по-характерни случки. Г. Карасла-вов, Избр. съч. III, 259. — Как е възможно настъплението на неприятеля да е започнало от двадесет и четири часа, а князът така нехайно да се мае по пътищата и да отлага момента, когато трябва да застане начело на войската. В. Геновска, СГ, 363. Поведени от своите началници, конниците и частите от дивизията започнаха настъплението. Ескадроните се разгънаха, запрашиха надоле и отлетяха напред. А. Каралийчев, ПГ, 162. // Спортно нападение, атака срещу противников отбор. Въпреки студения дъжд и размекнатия терен игра-та [футбол] премина при бързо темпо. Още в първите минути динамовци поведоха решително настъпление срещу вратата на домакините. НС, 1955, бр. 92, 8.
2. Прен. Активни действия срещу някого или нещо с определена цел. — Вчера, като обмислях теоретическата постановка на речта си, реших, че трябва да почна от руската революция през 1905 година. Тя беше началото. През тая година милиони хора по целия свят почнаха настъпление срещу капитализма. А. Каралийчев, НЧ, 10. // Със съгл. и несъгл. опред. Постепенно ак-тивно утвърждаване на нещо някъде, придобиване на важна роля и значение на нещо. Писателят е свидетел на буржоазното настъпление след Освобождението, изразено в чудовищно хищничество. Цв. Минков, 1956, бр. 2, 2. Бешков е чувствувал постепенното настъпление на дехуманизацията в изкуството. Е. Каранфилов, Б III, 104.
О Минавам / мина (преминавам / премина) в настъпление. Разг. Почвам да отправям нападки, обвинения, почвам да обвинявам.
— Кои са де, кажи ги? Само ти ли имаш заслуги? — побърза да мине в настъпление Матейчо. В. Нешков, Н, 127. Другарите от окръжния народен съвет повикаха директора и той премина веднага в настъпление. ВН, 1959, бр. 2533, 4.
— От рус. настунление.
НАСТЪПЯ1. Вж. настъпвам1 и настъпим1.
НАСТЪПЯ2. Вж. настъпва м2.
НАСТЪПЯ3. Вж. настъпвам3 и настъпим2.
НАСТЪПЯМ1, -яш, несв. (остар. и диал.); настъпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и (диал.) непрех. Настъпвам1. На хорото той няма да лудува и да беснее като други.. Да настъпя чехлите на момите,.., това у Нен-ка го нямаше. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 22-23. Тряба да ви кажа и това, че ние бяхме са усвоиле с тая местност дотолкова, щото можехме свободно да преминеме между стражарите, да не настъпяме на сухите пърчици и да са не досягаме с главите си до клоновете. П. Хитов, МП, 46. настъпям се, настъпя се страд. и взаим.
НАСТЪПЯМ2, -яш, несв. (остар. и диал.); настъпя, -иш, мин.св. -их, св., непрех. Настъпвам^, Навред тъга и глухота, като че ли черна чума върлуваше, или настъпяше второ пришествие. Елин Пелин, Съч. I, 74. Минува време, настъпя пак успокоение, идеята за едно нападение на града става несбъдочна, напущаме яисе улавяме за друга. К. Величков, ПСп, 1885, кн. 1, 135. Ако земете на себе си този труд и ми намерите учителско място .. можете да ма известите чрез г-на Евлогия Георгиева в Галац с телеграма доде е още времето топло, за да може да са дода по-лесно, защото вече на-
