(мечка) ме е настъпил по ухото. Разг. Липсва ми усет за музикален слух. Ще настъпиш котето. Разг. Ще си изпатиш, ще пострадаш.
НАСТЪПВАМ2, -аш, несв.\ настъпя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. За войска, военна част — придвижвам се напред в определена територия, обикн. като преодолявам съпротивата на противник. Проти-воп. отстъпвам. — Аз предлагам: артилерийския полк да излезе на Курубаглар и да атакува лагера, а ний със Струмския полк да настъпим по княжевското шосе. С. Радев, ССБ II, 125. От окопите излезе малка част, навярно взвод, и почна на настъпва. Й. Йовков, Разк. II, 174. Руските войски, които слезли при Свищов, били разделени на три отряда. Те настъпили в Северна България. Ист. VII кл, 84. Въстаниците стреляха прави и настъпваха бързо, те минаваха между турски трупове, с които беше осеяна иглата поляна. Д. Талев, И, 516. Пълчищата на цар Крум настъпваха към чуждия град. Н. Райнов, ВДБ, 49. • Обр. Огънят на републиката догаря. Тъмните сенки в клисурата настъпват несигурно към плаца. Г. Караславов, ПМ, 74. // Разш. Придвижвам се, движа се, пристъпвам напред. Противоп. отстъпвам. — Изгубили ли? Какво изгубили, мари, що не казваш какво изгубили, ами ми правиш въртели — изрева още по-ядосано Кальо и настъпи с дигната брадва към жена си. Ц. Церковски, Съч. III, 214-215. Но скоро жетварската песен притихна,.. Слънцето се спре сред небото, дружно църтение на скакалци оглуши навред и мълчаливо само жетварски постати настъпват напред. П. Тодоров, И I, 97-98. И Евлоги видя през снега как из улицата, която граничеше с високия зид на фабрич-ната ограда, се изнизва плътна колона от работници и как тя настъпва към площада, бързо и застрашително като придошла река. А. Гуляшки, Л, 95.
2. Прен. Разг. С помощта на думи, дела и под. се стремя да убедя някого, да му наложа своето мнение, като променя мнението, позицията му. Противоп. отстъпвам. — Връзките правят всичко — настъпваше Иванов. — Нали видя какво стана с ревизията. Не излезе ли така, както бяхме си приказвали? Излезе, нали? А защо излезе тъй? .. — Защото имах връзки с инспектора. Ст. Марков, ДБ, 273. В споровете никого не обиждаше, но беше находчив в закачките, умееше и да настъпва, и да отстъпва. Г. Караславов, ОХ III, 332. — Елате с нас до Пловдив. На театър — .. — Гледаме театъра и се връщаме — постепенно, внимателно настъпваше Снежа. Т. Монов, СЧ,
35. настъпва се безл. Трябва безстрашно и решително да се настъпва, когато са налице необходимите условия.
НАСТЪПВАМ3, -аш, несв.\ настъпя, -иш, мин. св. -их, св. 1. Непрех. За отрязък от време, момент, явление или под. — започвам да протичам, да се извършвам, да ставам; наставам1. Високо в планината есента и зимата настъпват по-рано, отколкото долу в равнината. М. Марчевски, МП, 131. Когато почваше жетва, в къщата на Гераците настъпваше усилена работа. Елин Пелин, Съч. III, 11 .В края на месец септември в планината настъпват тихи и топли нощи, изпълнени с особена тревожност. Ем. Станев, ЯГ, 108. Не прелиташе никаква птица,.., в краката им пропукваха сухи пръчки и отново настъпваше тишина. Д. Фучеджиев, Р, 267. Смъртта й [на Иванка Ботева] настъпила от инфекция след операция на гърлото. Н. Ферменджиев, РХ, 219. „Девет съм годин аз лежал, / кога десета настъпи, / оно ми в тъмница прокапа. Дали са тежки снегове.“ Нар. пес., СбВСтТ, 364.
2. Непрех и прех. Диал. Започвам да се движа всред нещо; навлизам, наставам1. Настъпват в ливадето, а ливадето до колене. Тревата, еще сичката не цъфнала, нъ която цъфнала, мирише. Ц. Гинчев, ДТ, 10. Докато отминем от Панагюрище ние мълчехме, но щом настъпихме в раззеленената вече гора, дружината са провикна да пее. 3. Стоянов, ЗБВ I, 399. „Соколче, пиле писано! /../ Ти като фъркаш високо, / префръкни гора зелена, / настъпи поле широко.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 140. Даде двесте — купи коня, / даде триста — обузда го, / тури нога у зенгии, / дур да тури и онаа — / он премина девет села / и настъпи у десето. Нар. пес., СбНУ XLIV, 305.
◇ Настъпи ми часа; настъпи моят час.
1. Дойде моментът, когато ще умра. 2. Дойде решителният момент, когато ще действу-вам, ще се проявя в нещо важно. Българският народ трябва сам да извоюва свободата си .. Никой няма да си мръдне пръстта за него, ако сам той не поиска своето право и не даде да се разбере, че и неговият час е настъпил. Л. Стоянов, Б, 20.
НАСТЪПВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от настъпвам1 и от настъпвам се; застъпване. Валери се учуди. Тук действуваха други закони. За настъпване се усмихваха, а за усмивка можеш да получиш удар между зъбите. Р. Балабанов, ТБК, 17. В такива преживявания се корени и култът към хляба, в който хлябът се изтъква като обо-жествявана сила. Нагазването, настъпването на хляб е най-голямо престъпление. Ив. Хаджийски, БДНН I, 131.
НАСТЪПВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от настъпвам2; настъпление. Противоп. отстъпление. При съставянето на плана за удара изключително благоприятна роля играеше устременото настъпване на Съветската армия по всички фронтове. П. Илиев, ЛВ, 299.
НАСТЪПВАНЕ3, мн. -ия, ср. Отгл.
същ. от настъпвам3; наставане1. Като не
