НАСТОЙЛИВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от настойлив; настойчивост, настоятелност. Друг чужденец,.., Ви-зе,.. — забележа, че английските живото-писи на прочути лични люде много повече преценяват и хвалят .. настойливостта и въздържаността им, а не дават толкова почет на жъдята за наука. Й. Груев, СП (превод), 8. Едничката си сполука Фултон постигна из път на тяжки трудове с пръ-гавина и настойливост, които не ся спираха пред никакви препряки. Й. Груев, СП (превод), 46. и
НАСТОЙНИК, мн. -ци, м. 1. Лице, определено да покровителствува и да се грижи за интересите на малолетен или непълнолетен при отсъствие на родителите, на психически болен и под. В първите класове на гимназията в Пловдив бе живяла в семейството на Камен. Тя се чувствуваше много щастлива да се види със своя неотдавнашен настойник. К. Ламбрев, СП, 314.—Детето няма родители — отговори Костов. — Но вероятно има настойник. Трябва да се съобщи, че детето е зле. Д. Димов, Т, 496-497. Управлението на гимназията си запази правото да одобри или не показания настойник. БД, 1909; бр. 31, 1. Но понеже той [Петър] беше еще малък, за да управлява самичък, дадоха му за настойник и помагач уйка му Георгя Сурсовула. Т. Шиш-ков, ИБН, 167.
2. Разш. Остар. Настоятел (в 1 знач.). Сегашните наши училища си имат настойници, епитропи, които се избират от общините на година време и повече. Н. Бончев, Съч. I,
103. Той не си напусти занаята,., та най-после го поставиха настойник на цялата фабрика. И. Груев, СП (превод), 225. Пловдивското околно школо няма правда да предава уки на учениците, набрани от околните села, на един език не техен,.. Това трябува да го съгледат добре школските настойници и да са оправи. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 3. За вещите си: дрехи, покъщнина и проч. дядо Протосингел,.., оставя настойници поп Йоаникия,.. и Христина Печева да ги раздадат. АНГI, 313.
НАСТОЙНИЦА ж. Жена настойник; настойничка. След това тя.. заяви на лекомисления баща, че .. взема Петър ча в Петербург. Тя ще се грижи за него и ще му бъде настойница. М. Марчевски, П, 106. Тя [сестра Евгения] продължаваше да седи тъй на миндера,.., когато вратата се хлопна и влезе възрастната й настойница. Ст. Дичев, ЗС I, 600. Подир смъртта на Нина, Семирамида' наченала да царува като настойница на сина си, Ниняса. Н. Михайлов-ски и др., ОИ (превод), 35.
НАСТОЙНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който се отнася до настойник. Настойническо пълномощие. Настойнически задължения.
НАСТОЙНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. настойнически; като настойник. Вера подири в тебе опора: — Нека да прочета стихотворението докрай/, Ти я посъветва настойнически: — По-добре е да прочетеш Маяковски: „Маруся отровилась“. Бл. Димитрова, От, 22. Но като стъпихме на добруджанска земя, настроението му се разведри и той отново започна да се държи подчертано настойнически, като че нищо не е било. А. Гуляшки, ЗР, 170.
НАСТОЙНИЧЕСТВО, мн. няма, ср.
1. Юрид. Отговорност на специално определено лице да покровителствува или да се грижи за малолетен, непълнолетен при отсъствие на родителите, на психически болен и под. — Майка ти все още те счита за малък, нуждаещ се от настойничество. Бл. Димитрова, Лав., 176. Ако князът встъпи на престол преди да е достигнал тая възраст [18 години], то до пълнолетието му се отрежда регентствд и настойничество. ПОУ, 7.
2. Задължение, дейност на настойник. На истите съвети настойниците представляват ежегодишните сметки за настойничеството си. ВП, 80.
НАСТОЙНИЧКА ж. Настойница.
НАСТОЙНО нареч. Остар. Настойчиво, настоятелно; настойливо.
НАСТОЙЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който решително, упорито преследва някаква цел или настоява за нещо; настоятелен. Ленко, пъргав и неуморим, гъвкав и настойчив, се шмугна към задните купета, за да намери по-подходящо място на батя си. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 395. „Не, не е подходящ — .. — Данаил е много кротък, отстъпчив. Тук е нужен човек непримирим, настойчив“. Цв. Ангелов, ЧД, 127-128. — Искахме да влезем и да се посгреем малко, а той не ни пуска. — Нямат бележка! — рече пазачът .. Навярно тя е била уверена, че в дома няма никого, затова е била толкова настойчива. Кл. Цачев, СШ, 120.
2. Който изразява или съдържа настояване, категорично искане, упорство; настоятелен. От друга страна, Евгени помнеше настойчивата молба на Росинка да не я търси. Д. Ангелов, ЖС, 225. С равен и настойчив глас инженер Мермеров проследи всичките отдели и изчисли техния капацитет. Д. Кисьов, Щ, 341. След миг се чу отсечено почукване на къщната врата .. Ударите, по-тежки и настойчиви, повториха. 3. Среб-ров, Избр. разк., 61.
НАСТОЙЧИВО. Нареч. от настойчив; настоятелно. Ако вие мислите настойчиво за някаква каруца, дори чувате трополене-то на колелетата й, или пък ако мислите настойчиво за локомотив, то вие ще дочуете неговата свирка. Й. Радичков, НД, 172-173. Четири дни по-късно, на 30 април, Левски пише ново писмо и още по-настойчиво
