НАСТИНКА ж. Остро възпалително заболяване на горните дихателни органи (нос, гърло), възникващо обикн. след силно охлаждане на тялото; простуда, изстинка. — Как е сега детето? — Дадох му аспирин и го разтрих. Лекарят каза, че е обикновена настинка, утре ще е на крак. Ем. Манов, БГ, 166. Понякога заболяваше някой от бригадата и не им се ходеше чак в града за лекар. — Дай нещо за настинка, Първане — подвикваха тогава работниците. И. Гешев, ВТ, 12. Дето газили зимната вода на Стара речка, Насо хванал настинка, дигнал температура. К. Георгиев, ВБ, 58. Ако някой се разболее от настинка, което твърде начесто бива, защото зимно време краката им постоянно биват мокри, mue отдават тая настинка, че е произлязла от главата. 3. Стоянов, ЗБВ I, 33.
НАСТИСКАМ. Вж. настисквам.
НАСТЙСКВАМ, -аш, несв.; настйскам, -аш, св., прех. Стискам, изстиквам много неща или голямо количество от нещо. Настисках всичките му младежки пъпки. Д Настискай повече лимон в супата, настисквам се, настискам се страд.
НАСТЙСКВАМ СЕ несв.; настйскам се св., непрех. Разг. Стискам нещо до насита. Я бех краднало и други жени, ама такова женище не бех виждало .. развито и на кокал и на снага, да не приказваме за ей тука, за отпред: такова нещо,.., да се не нагледаш и настискаш. Н. Хайтов, ДР, 10.
НАСТЙСКВАНЕ ср. Отгл. същ. от настисквам и от настисквам се.
НАСТЙЧАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Настъпвам. "Любезни мои чада, вие самички видите и аз усящам, че настича тяжка-та минута да ва оставя сираци. " А. Хаджи-оглу, ББ, 93.
НАСТЙЧАМ СЕ, -аш се, несв.; настека ce, настечбш се, мин. ce. HacTèKOX се, прич. мин. св. деят. настбкъл се, -кла се, -кло се, мн. -кли се, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Стичаме се много, мнозина или голямо количество от нещо. Че и оттам напира сган; — заети / са пътищата и там, и нямаше проход / за тях... Настича се отвсякъде народ / подгонен. П. П. Славейков, КП
ч. III, 259. Настървени, на тумби без ред / се дивите перси настичат отвред / и шум-но навалят таме на площада. П. П. Славейков, ЕП 1907, 46.
НАСТЙЧАНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от настичам.
НАСТЙЧАНЕ2 ср. Отгл. същ. от настичам се.
НАСТЛАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от настеля като прил. 1. Който има настилка, слой, пласт от нещо. От тераска-та-веранда .. се спущат надолу зелени лехи на малък парк с настлани алеи. 3. Сребров,
Избр. разк., 191. Съседното село, като общински център, имаше настлан път до държавното шосе. П. Спасов, ХлХ, 42-43.
2. Който е разположен, разстлан на пласт, слой. Електрическата ножица се управлява с дясната ръка, а с лявата се прикрепват отстрани настланите тъкани. Ножът трябва да минава точно по очертаните контури. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 21-22.
НАСТОВАРВАМ, -аш, несв.; настова-ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Стоварвам много неща или голямо количество от нещо. настоварвам се, настоваря се страд. И всичката вмирисана стока от европейските пазари .. се настоварва у нас. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 91.
НА СТОВАРВАНЕ ср. Отгл. същ. от настоварвам и от настоварвам се.
НАСТОВАРЯ. Вж. настоварвам.
НАСТОЕН, -ойна, -бйно, мн. -ойни, прил. Остар. Настойчив, настоятелен; на-стойлив. Поради смелото му поведение и настойното му отказване да се подчини на волята на Синода, Каири бил разпопен на 25 окт. същата година. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 316. Настойни хора. Н. Геров, РБЯ III, 224.
НАСТОЙКА ж. Течност с разтворени в нея лечебни или ароматични вещества, извлечени от билки. В продължение на двадесет и осем години той [Робинзон Крузо] заболял само веднъж — неизвестно от какво
— и се е лекувал с едно своеобразно „лекарство“: настойка от тютюн и ром. А. Бой-чинов, ПХ, 12. — Защото, дъще, отровата на тия билки действува няколко месеца, след като болният е изпил и последната капка от настойката. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 178. Настойката от маслинени листа може да се получи във вид на отвара, без да се разрушат активните вещества. ВН, 1965, бр. 4366, 4. Вера Василева е против използуването на лекарства — в нейната аптечка има само синап, валерианова настойка и други някои невинни лекарства. ПЗ, 1981, кн. 10, 9.
— От рус. настойка.
НАСТОЙЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Настойчив, настоятелен; настоен. Аркрайт беше за чудо пръгав, сръдечен и настойлив чловек. И. Груев, СП (превод), 32. Волята не по-малко от сръцето си има дял в работата на дисциплината .. Яка, пръгава и настойлива воля, придружена с кротко и равнодушно разположение много мощно работи въз децата. И. Груев, Н, 1881, кн. 2, 188.
НАСТОЙЛИВО нареч. Остар. Настойчиво, настоятелно; настойно. От леността излизат такива пагубни сетнини, щото трябувц колкото се може настойливо да се смаже. И. Груев, Н, 1881, кн. 4, 356.
