— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСТЙГНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от настигнувам и от настигну-вам се; настигане, настигване.
НАСТИЛАМ, -аш, несв.; настеля, -еш, и (разг.) -иш, мин. св. настлах и настелих, прич. мин. св. деят. настлал и настелил, прич. мин. страд. настлан и настелен, св., прех. 1. Покривам изцяло някаква повърхност с нещо; застилам. Едни от помагачите настилаха с ръженица оголените места в хармана. К. Петканов, ОБ, 139. Влакът настила равнината с кафяв рунтав дим. Кр. Белев, 3, 84. И настлах подовете с ки-парисни дъсчици от Лебанон. Н. Райнов, БЛ, 145. // Обикн. за прах, дим, пара и под.
— като се стеля, покривам изцяло някаква повърхност; застилам. Докато настелят земята, снежинките измитат без остатък всичкия прах от въздуха. РД, 1949, бр. 11,4. Гъсти пепелявоцветни облаци настилаха небето. Ив. Вазов, Съч. VIII, 161.
2. Разстилам нещо, обикн. постелки, за да покрия изцяло някаква повърхност; постилам. Застягаме колите, натрупаме сено, настелим черги, напълним торбите с хлябове, накачим се. Чудомир, Избр. пр, 156. — Дойдохме късно нощес, не можах да набера папрат, да настеля повечко. П. Тодоров, Събр. пр II, 297. Настилат шарени черги, / размитат равни дворове, / наслагат дребни столове, /та да наседат лазарки. Нар. пес., СбВСтТ, 117. // Разстилам нашироко, на пластове нещо събрано, свито, навито и под.; напластявам. Кроячният цех приема тъканите,.. Настила ги ръчно или машин-но и скроява продукцията. Н. Афлатарлие-ва и др., ТДО, 94. • Обр. Слънцето клонеше към залез и настилаше дълги сенки върху земята. Ст. Чилингиров, ХНН, 103.
3. Покривам с настилка (във 2 знач.) път, улица или под. До 86-я километър го строят момчетата от девета чета, а оттам нататък копаят и настилат [пътя] другарите им от десета. Ст. Станчев, HP, 74. Бригада родопчани разкопаваше пътя .. Настилаха шосето по цялата му ширина. Бл. Димитрова, ПКС, 273.
4. Диал. Набивам, натупвам, налагам, напух-вам (Н. Геров, РБЯ). настилам се, настеля се страд. Необходимо е .. да се извози от силоза поне една трета от царевицата, за да може останалото количество да се нас-теле на по-тънки пластове. РД, 1950, бр. 199, 3. Корите се настилат в намазана тава, като помежду им се ръси по малко мазнина. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 220.
НАСТЙЛАМ СЕ несв.\ настеля се св., неп-рех. Разпростирам се под формата на слой, пласт върху нещо; разстилам се. Лимонено-жълтите листа на акацията се бяха наст-лали по земята и издаваха тъжна миризма на влага. И. Петров, НЛ, 262. Тежкият и мазен пушек се спусна ниско над полето и се настла между високите дървета. Кл. Цачев, ГЗ, 101. Настлал се бе един равен сняг из полето — каква ти следа, братко, от Сакар! Д. Калфов, Избр. разк., 288. Спреш ли, стадото спира в същия миг, прах се настила бавно отгоре му, всеки гръб посивява. Й. Радичков, СР, 34.
НАСТЙЛАНЕ ср. Отгл. същ. от настилам и от настилам се. Настилане на улица. Настилане на асфалт.
НАСГЙЛКА ж. 1. Пласт, слой от нещо, който покрива, настила някаква повърхност; покритие, покривка, застилка. От черните омокрени клони се откачаха едри жълти листа и политаха към земята, където се натрупваше мръсна шумоляща настилка. П. Бобев, ГЕ, 30. Двамата се отбиха от алеята и навлязоха в боровата гора, газейки тъмнокафявата иглолистна настилка. Д. Димов, Т, 78. Слънцето прониза тънката облачна настилка, само в дъното на дола пълзеше като раздърпана къделя млечнобяла мъгла. А. Гуляшки, СВ, 323.
2. Пласт от камъни, бетон, асфалт и др., който покрива повърхността на път, улица и др. Откъм шосето се зачу тропот на каруца. Колата не се виждаше, но дрънкането на колелетата по чакълената настилка ясно отекваше в нощта. А. Гуляшки, МТС, 232. Погледнахме напред. Разкопано шосе. Прясна настилка от острозъбест чакъл. Бл. Димитрова, ПКС, 273. Почти всички наши градове и по-големи села са свързани с асфалтови пътища. Все още, обаче, се допуска голямо разнообразие в настилката — паваж, асфалт, асфалто-бетон, трошен камък и пр. НТМ, 1966, бр. 211-212, 7.
3. Материал, предназначен за покритие на някаква повърхност (обикн. под, покрив, улица и под.). Тартан — това е настилка от синтетична смола, която се разстила като килим върху твърда бетонена основа. Л. Стефанова, ВМД, 101. Вече се произвеждат различни подови настилки.
НАСТЙНА. Вж. настивам и настин-вам.
НАСТЙНВАМ, -аш, несв. (остар.); на-стйна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Настивам, изстивам, простивам, простудявам се. Фланелата е едно безценно нещо за ониз, които настинват лесно. Ив. Богоров, СЛ,
21. Чловек не настинва от къпание, ако би да ся обръше добре. НКАФ (превод), 104. Твръде горещи дрехи,.., са вредителни, ос-лабяват кожата и правят децата клекави и зимоморни. Деца, отгледани така галено и клисаво,.., от малко нещо настинват и ся поболяват. А. Начев, (превод), Лет., 1872, 139-140.
НАСТЙНВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от настинвам; настиване, изстиване, простиване, простудяване. Болният трябува да си гледа добре здравето, да са варди от настинване. Ив. Богоров, СЛ, 84.
