ва твърде опасна. Ч, 1871, кн. 13, 405. Нередовният живот и една настивка свалиха го подир няколко дена на леглото. Св. Мила-ров, СЦТ, 31.
НАСТИГАМ, -аш, несв.; настигна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. настйгнат, св.,
1. Прех. Изравнявам се, заставам редом, успоредно с някого или с нещо, което се движи пред мене; застигам, достигам. По пътя си дружината настигаше мнозина закъснели селяни, които возеха дърва, зелена трева за добитъка или се връщаха от работа. К. Ламбрев, СП, 128. Някоя no-страхлива и no-пъргава овца успяваше да избяга. Давид-ко я настигаше и, хванал я за задния крак, влечеше я към стъргата. И. Йовков, АМГ, 123. Тя наведе глава и тръгна сама надолу. Той я настигна, изравни се с нея. Г. Райчев, ЗК, 167. Биволът или върви и върви бавно, или тича и тогава нищо не може да го настигне. Д. Фучеджиев, Р, 147. И слънцето жълтей сърдито: / от юг бухлат се облак дига, / пълзи и вече го настига. П. К. Яворов, Съч. I, 46. Става Тодорка> отива. / Майка я бързо настига, / с брадва й глава отрезва. Нар. пес., СбВСтТ, 421.
2. Прех. Изравнявам се с някого по ръст, тегло. — Любе пораснало ли е, / дружки настигнало ли е, / руба вдигнало ли е? Нар. пес., СбНУ XXXIX, 131. Синът ми е пораснал и вече настигна баща си.
3. Прен. Прех. Изравнявам се с някого по знания, умения или други качества; достигам. — Като добри пионери, вие ще трябва да му помагате да ви настигне по всички предмети. Бр. Мормареви, ХК, 16. — Ние жените трябва във всичко да ви догоним, да ви настигнем, за да вървим заедно напред, мъже и жени. Д. Талев, ПК, 201. — Но най-напред трябва да свършиш осми клас. .. Ще говорим и с другарите ти. И те ще ти помогнат да научиш пропуснатото, да ги настигнеш. П. Бобев, ГЮМ, 14. Опозиционният кандидат почти настигаше гласовете на правителствената партия. Т. Влай-ков, Съч. III, 289.
4. Прех. Обикн. за нещо неприятно или нежелано — сварвам, заварвам някого на неподходящо място, в неподходящо време или неподготвен, като му причинявам трудности, беда и под.; застигам. Подранилата виелица ни настигна [войниците] с баки в ръцете— мъкнехме топлата храна от едно съседно, но иначе далечно поделение. Р. Сугарев, СС, 145. Много Нъти бурите са го настигали в планината. Цв. Ангелов, ЧД,
46. Войникът не бе успял да допълзи, смъртта го бе настигнала по пъпгя. П. Ве-жинов, НС, 63. Нощта ни настигна в унгарската шир. / Войната бе свършила. Идеше мир. Мл. Исаев, ПЗВ, 7.
5. Прен. Прех. и непрех. Постигам, сполетявам някого; застигам, стигам. Проклех ги, както ги прокле чичо Сава. И клетвите ми ги настигнаха. К. Калчев, ПИЖ, 178. После се отбиваше при свекъра си. Напоследък той само лежеше, примирен с всичко,.., отдавна свикнал с тежката скръб, която го настигна на старини. Г. Караславов, ОХ III, 138. В село завърлува невярна болест — .. Па и друга беда настигна. Застоя се суша и като опустошителен пожар изгори всичко. Елин Пелин, Съч. I, 73.
6. Непрех. Диал. Стигам, достигам до някъде, наближавам непосредствено до нещо. И потегли за Солун да иде. / Ка настигну край Со луна града, / съгледа си девет беле куле. Нар.пес., СбНУ XLIX, 27. Тръгнало младо търговче / на дълга пътя да иде. / Вървело що е вървело / настигна в гора зелена. / Срещат го чета хайдуци. Нар. пес., СбВСтТ, 982.
7. Непрех. Остар. и диал. Пристигам, идвам. Зле-добре, драги читатели, ние изплувахме до края на тази година и, кой бъде жив, след някой ден стъпваме в Новата 1871 год., която е вече настигнала и чака на прага да влезе. У, 1870, бр. 1, 49. Азис-чауш стана и пробърбори: — Вече настигна времето да обесят нещастния. Ядникът беше ми съотечественик и приятел! Св. Мила-ров" СЦТ, 106. настигам се, настигна се.
I. Страд. от настигам в 1-5 знач. Беглецът тряова веднага да се настигне. II. Взаим. от настигам в 1-3 знач. Денят беше пазарен и сега от града към полето се редяха върволица кокетни каручки,.., настигаха се, отминавала се или бягаха встрани по разкаляните междуселски пътища. Г. Райчев, Избр. съч. I, 85.
НАСТИГ АНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от настигам и от настигам се. Безсънните пътища вървят, вървят и блещукат с котешки очи. Среща, разминаване, настигане, задминаване. Бл. Димитрова, ПКС, 245.
НАСТИГВАМ, -аш, несв. (остар.); настигна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. настйгнат, св., прех. Настигам. По-нагоре — Стара река .. завива надясно край Соколо-вец и настигва областта на елите, дето тя взима вече названието Чавча. Ив. Вазов, Съч. XVII, 63. Когото настигвало неговото копие, той умирал непременно. Н. Ми-хайловски и др., ОИ (превод),- 79. настигвам се, настигна се страд, и взаим. Мълчаливо пристъпват и децата. Отвреме-навреме те поприбързват, настигват се, за да се подбутнат с лакът и пак се връщат при родителите си. Ст. Чилингиров, ПЖ, 143.
НАСТИГВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от настигвам и от настигвам се; настигане, настигнуване.
НАСТИГНА. Вж. настигам, настигвам и настигну вам.
НАСТЙГНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); настигна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. настйгнат, св., прех. Настигам; настигвам. настигнувам се, настигна се страд. и взаим.
