прояви голям усет в настаняването на хората, та всички да са доволни. А. Гуляшки, ЗВ, 359. Настаняването на славяните на Балканския полуостров станало против желанието и волята на цариградското правителство. Ист. X и XI кл, 19. Служба за жилищно настаняване. Заповед за настаняване.
НАСТАНЯВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от настанявам2 и от настанявам се; наставление, наставляване, на-ставляне, наставяне2. Който мисли що ще яде днес или утре, той не чуе настанявани-ята за облагата от ученето. Ив. Богоров, СИНЕ, 43. — Ако ти не послушаш настаняването ми и станеш мързелив и сънлив, така си загубен. БО, 1847, бр. 3, 10.
НА СТАЯМ1, -яш, несв. (остар. и диал.); настана, -еш, мин. св. настанах и (остар., сега поет.) настах, св., непрех. Наставам1, настъпвам3. Щом първите гърмежи по връхи-щата известиха на Клисура, че фаталният бой настая, народът,.., удари да бяга към Копривщица. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 159. И на малкия сё думам .. като настая работно време, та кърските работи да се гледат — да не дирим чуждинци. Т. Влайков, Съч. II, 82. По нашите страни след югозападен и северозападен вятър повечето пъти настая дъжделиво время. Лет., 1871, 96. Но войската скоро храма окръжава, /.. / Във тоя миг Кочо — простият чизмар, / повика жена си — млада хубавица, /../ и рече: „Невесто! Виж, настая сеч, / и по-лошо нещо... Ти разбираш веч...“ Ив. Вазов, Съч. I, 180.
НАСТАЯМ2, -яш, несв. (диал.); настана, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Наставам2. Другите глъчки и кавги в механата завчас замлъкнаха и всички беха впериле поглед към дяда Хаджия и дяда Славча, а мнозина беха и настаяле о кол тях. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 156. И като са църква опущили, / щото беа софийски кметове, / сичките са наред настаяли, / сичките се Марку поклонили. Нар. пес., СбНУ ХЫИ, 11. Настаяли сватовете, /сватовете, кумовете, / настаяли и пойдоа. Нар. пес., СбНУ ХЫ, 415.
НАСТАЯМ3, -яш, несв. (диал.); настана, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Настоявам, наставам3. Кака Лала пак настая да дам дума, много добре ищло да бъде. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 14. Костадин настаяше да си наряда работата така, каквото да си оставя векил. АНГ I, 188. Той настаяше да й се нагоди всичко. Т. Влайков, Съч. I, 1941,
9.
НАСТАЯНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от настаям1; наставане1, настъпване3. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язйк, 1899.
НАСТАЯНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от настаям2; наставане2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСТАЯНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от настаям3; настояване, наставане3.
— Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСТЕКА СЕ. Вж. настичам се.
НАСТЕЛ м. Остар. Пласт, слой; насте-ля. Кивнах му [на дивака] да иде да си легне, като му посочих един настел .. от оризана слама. П. Р. Славейков, РО (превод), 110. Малдивските [острови] са до 12 хиляди на чет,.., неприближавани на големи кораби от забиколяваните тях могили пастели от миди. Ив. Богоров, КГ, 229.
НАСТЕЛЯ ж. Остар. 1. Пласт, слой; настел. Водата от извор е най-добра за пиене,.., най-вече кога ся преминува през някоя настеля едър пясък. Ив. Богоров, СЛ, 6. В една доста дълбочина [в земята] горещината е толкоз голяма, щото не оставя водата да влезе там. Тя вода завчас щеше стане на пара и да са издигне в горните пастели. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 30.
2. Настилка, покривка, покритие. Колесницата се заизкача бавно по урвата към северната врата на Царевец, като се тръска-ше тежко по каменната настеля на на-клонния път. Ив. Вазов, Съч. XIV, 12. Биде принуден да си пробие път през една голяма настеля от сняг. П. Бобеков, БВК (по-бълг.), 4.
НАСТЕЛЯ. Вж. настила м.
НАСТИВАМ, -аш, несв.; настина, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Претърпявам силно охлаждане на тялото, подложен съм на простуда, което обикн. води до заболяване от настинка; простивам, изстивам, простудя-вам се. Цяла сутрин седя в работилницата и си отиде, когато почувствува, че вече настива. Д. Кисьов, Щ, 459. Ако пък някой .. отвори прозорчето,.., студеният вятър започваше свободно да духа и свири. И до един настивахме. П.Михайлов, МП, 78. Детето бе настинало зле в дъжда през оная нощ в гората. Д. Талев, И, 611. — Веднага се облечи!.. — Потен си, ще настинеш. Д. Ангелов, ЖС, 132. настива се безл. — Слънцето лъже още — лесно се настива. И. Йовков, Разк. II, 207.
НАСТИВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от настивам и от настива се; простудяване, простиване, изстиване. От настиване можем са опази, кога са облачаме в студено време с топли дрехи. Кр. Мирски, Ч, 1875, кн. 7, 309. ^
НАСТЙВКА ж. Остар. Настинка. Лал-ка, преди да онемее, беше й изляла душата си и беше й поверила причините на тичани-ето си в дъжда, от което бе спечелила смъртоносната настивка. Ив. Вазов, СбНУ II, 92. Умерено употребеното хоро е твърде полезно за здравието, а твърде е вредително, когато ся употребява без мярка. Особено наставката подир хорото ои-
