иска войнишките правила. Ив. Унджиев, BЛ, 178. Грубият шофьорски пръст натисна звънеца като клаксон продължително, настойчиво, пожарно. Бл. Димитрова, ПКС, 263.
НАСТОЙЧИВОСТ, -trà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от настойчив; настоятелност. Академик Балан работи в нашата наука за езика вече почти 75 години с любов,.., с енергия и настойчивост, които трябва да служат за пример. П. Динеков, С, 1951, кн. 11, 168. С голям труд и настойчивост старите кармелитки успяваха да очистят от въшки поне оздравелите, които излизаха от лагера. Д. Димов, ОД, 228. Той работеше с мравешка настойчивост. Новите му произведения зрееха и натежаваха. А. Кара-лийчев, С, 249.
НАСТОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил.
1. Който е предназначен или приспособен за поставяне на маса. На бюрото на генерала гореше друга, настолна лампа Със зелен абажур. Д. Ангелов, ЖС, 703. На изложбата те [корабомоделистите] са се представили с настолни и движещи се модели на спортни, търговски и военни кораби. НТМ, 19о1, кн. 7, 16. На масата е поставен часовник с глобус, настолна газена лампа, на стената е окачено огледало, заметнато с бял пешкир. ЖД, 1967, кн. 11, 3.
2. Обикн. в съчет. с книга. Който е много важен, необходим и поради това често се използва от някого, винаги е подръка на някого; наръчен. Съчиненията на академик Ск-рябин,.., са станали настолни книги и на специалистите-хелминтолози в чужбина, които се вслщиват в неговото авторитетно мнение. Пр, 1952, кн. 5, 77. Пийте от извора на народната поезия [господа певци] и, покрай европейските класици, имайте за настолни книги сборниците от народни песни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2),
256. Романът е написан със сюжет из революционните борби на руските работници през 1905 година. Той е бил настолна книга на всички революционери до наши дни. К. Калчев, ЖП, 235.
НАСТОРВАМ, -аш, несв. \ насторя, -иш, мин. св. -их, се., прех. Остар. Подбуждам, подтиквам към нещо; подсторвам. Учителят трябува със свой пример да пастори учениците си да залибят труда. И. Груев, Н, 1881, кн. 2, 190. Тя гледаше и инак да удовлетвори сладострастието си и не ся срамуваше да прави любов с някои чиновници. Това нейно поведение пастори майка й да я прибере и тури под стража в палатите. Г. Кръстевйч, ИБ, 244. насторвам се, насторя се страд.
HACTÔPBAHE ср. Остар. Отгл. същ. от насторвам и от насторвам се; подбуждане, подсторване.
НАСТОЯ. Вж. настоявам.
НАСТОЯ СЕ. Вж. настоявам се.
НАСТОЯВАМ, -аш, несв.\ настоя, -ойш, мин. св. — оях, св., непрех. 1. Обикн. със следв. изр. със съюз да или с предл. за. Упорито изисквам, държа да се изпълни, да стане нещо. — Борис оставаше непреклонен, настояваше да си иде в манастира. А. Гуляшки, ЗВ, 100. После на нас ни намалиха поведението с по две единици, а на него [Ст-ахил] — не, въпреки че три пъти ходи при иректора да моли и настоява да намалят и неговото поведение. Ив. Остриков, СБ, 31. Пет-шест запалени глави в отряда настояваха да накажат изменниците със смърт. Д. Вълев, Ж, 39. Невястата поиска тя Ъа меси. Стрина Венковица порече да си меси сама, ала Тинка настоя и тя отстъпи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 204. Младата попадийка настояла и помогнала, за да са направи у селото им, дето била родена и отрасла, едно хубаво девическо училище. У, 1871, бр. 11, 169. Настоявам за бързо решение на въпроса.
2. Остар. и диал. Полагам упорити грижи за някого или нещо; грижа се. — Не е само в това работата. Иска се да се поразкърши човек, повече време да отделя за добичетата, да им настоява. Кр. Григоров, ПЧ, 106. настоява се, настоя се безл. Кметът обаче е отказал да изслуша протеста, с който се настоява да се снеме от екрана филмът. ОФ, 1949, бр. 1499, 1. Учени хора са опрят-наха да разглядват и издирват болестите по бубите,., нъ ако ся гляда и настоява, както прилича, то могат ся очува бубите да ся не хванат ни от една тия болести. КН, 1873, кн. 6, 4.
НАСТОЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; настоя се, -ойш се, мин. св. -оях се, св., непрех. Разг. Стоя, седя до насита. — Мамо, полегни си. Не се ли настоя цяла нощ край прозореца? Г. Манов, КД, 149. —? Настоя ли се вътре, Тинке? — говори засмяно момъкът. — Ела да се разходим в градината и да ти покажа кошерите, които моята уредна майка е наредила тази пролет. А. Каменова, ХГ, 69.
НАСТОЯВАНЕ, мн. -ш, ср. Отгл. същ. от настоявам и от настоява се. Двамата остцнахме последни — по негово настояване. И. Попов, ЧП, 28. Всъщност капитан Танов отстъпи пред настояванията на Мата. Девойчето пожела сватбата да стане напълно според народните обичаи. Д. Вълев, Ж, 128. Училищата имат нужда от нагледване и настояване, както и всяка къща. Н. Бончев, Съч. I, 103.
НАСТОЯТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар.
1. Лице, определено или избрано със задължение да ръководи или контролира дейността на дружество, организация, работата в някой имот, предприятие, институция, учреждение и др.; управител. Мисълта за бягство .., за да не търпи грубо незачитане
НАСТОРЯ. Вж. насторвам.
