Г, 1863, бр. 8, 64. — У нас веднъж два влака
— Браун рече — / един насрещу друг погрешно полетели. Д. Подвързачов, Б, 85.
НАСРОЧА. Вж. н а с р о ч в а м.
НАСРОЧВАМ, -аш, несв.; насроча, -иш, мин. ce. -их, се., прех. Определям ден или час, в който да се извърши нещо. Акцията бе насрочвана на два пъти, но и двата пъти по една или друга причина се проваляше. М. Гръбчева, ВИН, 222. Сватбата насрочихме за горната неделя. М. Вълев, ПСС,
20. Веднъж Маринко Белобобчев закара два чувала пшеница на моторната мелница. Насрочиха му ден за мелене и обещаха да смелят най-късно до обед. Г. Караславов, ОХ И, 625. насрочвам се, насроча се страд. Тогавашните съдилища нямаха много работа и делата се насрочваха твърде скоро. Ст. Чилингиров, ПЖ, 172.
НАСРОЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от насрочвам и от насрочвам се. Беше дошла вече зимата, а от съда нямаше никакво известие за насрочване на процеса. К. Калчев, ЖП, 288.
НАСРЪКАМ. Вж. насръквам.
НАСРЪКВАМ, -аш, несв.; насръкам, -аш, св., прех. Диал. Нахранвам някого с нещо рядко, напр, чорба, супа и под. Прела баба три вретена, /.. / Купила си един дядо, / ../ Па сварила казан чорба, / насръка го, наяде го, / изнесе го насред село. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 221. насръквам се, насръкам се страд.
НАСРЪКВАМ СЕ несв.; насръкам се, св., непрех. Диал. Нахранвам се, наяждам се с нещо рядко, напр, чорба, супа и под.; на-сърбвам се. Бързайте да ся насръкаме рибена чорба без пари. Н. Геров, РБЯ III, 221.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСРЪКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от насръквам и от насръквам се; насърбва-не.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСТАВ м. Желез. Съединение на краищата на две релси в железен път, което се осъществява с метални връзки и болтове; джонт.
НАСТАВАМ1, -аш, несв.; настана, -еш, мин. св. настанах и (остар., сега поет.) настах, св. 1. Непрех. За време (отрязък от време), момент, явление или под. — започвам да протичам, да се извършвам, да ставам; настъпвам3, започвам се. Настава още по-студено време. Дебел сняг е затрупал, пътищата. Т. Влайков, Пр I, 225. Настава часът. Пристига небесният жътвар и почва да ни прибира със своя огнен сърп. А. Ка-ралийчев, ЛС, 64. В двора настана страшна смутня. Ив. Вазов, Съч. XXII, 14. Настана голяма сеч, защото византийците не водеха вече редовен бой. А. Гуляшки, ЗВ, 193. Настане вечер — месец изгрее, / звезди обсипят свода небесен; / гора зашуми, вятър повее, — / Балканът пее хайдушка песен! Хр. Ботев, Съч. 1929, 16. Но лоши дни на-стаха, братя, / не може тъй да се седи. Хр. Смирненски, Съч.Н, 192.
2. Непрех. Остар. Обикн. с предл. от, след, п о д и р. За площ, пространство — започвам, простирам се обикн. от, след определено място; настъпвам3. От тия бели караулни-ци нататък настава друг мир, други цивилизация, други съдби. Ив. Вазов, Съч. XV,
6. Ските скърцаха по твърдия сняг, но настана голяма стръмнина. Не можеше повече. — Свалете ските — .. — Вържете ги на раниците! Ламар, ПР, 29. Подир голата вратоломна стръмнина,.., настана област от гъст, сплъстен клекаш с невидени трапове под тревата. Ив. Вазов, Съч. XV, 151. Къде вселената настава? /Къде е краят на света? В. Марковски, ПЗ, 115.
3. Прех. и непрех. Остар. и диал. Като се движа, достигам до нещо, навлизам, тръгвам сред нещо; настъпвам3. „Тръгнали ми са, тръгнали севлиевските търговци на Куршум града да идат, на Куршумския панаир,.. Вървели, що са вървели, минали гора дълбока, настали поле широко.“ Ст. Чилингиров, ХНН, 81. Изминали са поле широко, / настанали са гора зелена. Ив. Вазов, Съч. XIV, 91-92. Вървели що са вървели, / минаха поле широко, / настаха в гора зелена. / Искрен Милици говори: / Любе Милице, Мили-це. Нар. пес., СбАД, 56.
4. Прех. Остар. и диал. Започвам определена възраст; подхващам, забирам4. По-голямата ми сестра, момиченце наставало седмата година, то ме разнасяло от къща на къща при жени-кърмакини, та дето се смилели да приемат да ме понасучат. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 26. // Непрех. Остар. и диал. Пораствам, израствам; застигам. Ми е настанал мойт милний син, /засака твоята милна щерка, / милна щерка кадън Ангелина. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 222. Настанали му деца вече за работа. Н. Геров, РБЯ III, 222.
НАСТАВАМ2, -аш, несв. и св.; настана, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Ставаме, надигаме се мнозина или всички. Въстаниците в укреплението бяха всички наставали и се заловили под надзора на десетника на работа. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 151. Чорбаджи Петко става. Настават след него и другите. П. Тодоров, Събр. пр II, 354. В селото черказецът се отби в кръчмата. Щом го видяха, селяните наставаха, почнаха да оглеждат лисицата. Й. Радичков, ЧП, 40. Другите разбойници настанаха също и грабнаха оръжието си, а един-двама се хвърлиха за конете. Ст. Загорчи-нов, ДП, 66. — Гостите му,., веднага настанаха. Елин Пелин, Съч. I, 147. Проговарят три войводи:/ Таком Бога триста души,/ триста души харамии,/ стига пихте и ядохте,/ наставайте да стаяме,/ да идеме
