браха го за член в окръжния съвет,..! Кой сега смееше да излезе насреща му, да му каже противна дума? Хр. Максимов, СбЗР, 20. 2. На нещо. Справям се с някакви трудности. На Ния бе предоставено да се грижи за чистота и реда в къщата — ... Султана обичаше такива люде, които във всичко излизат насреща. Д. Талев, ПК, 13. Не се седи насреща ми. Разг. Много съм несго-ворчив и не търпя да ми противоречат. — Не трябваше да се съгласяваш. Кога най-после ще си починеш? .. — Какво да я правя, насреща й не се седи — отвърна мама, сведе гръб над масата и се предаде всецяло на новата поръчка... А. Михайлов, ДШ, 22.
— Други (диал.) форми: н а с р е ч а, на с р й щ е, настрйкя.
НАСРЕЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Който се намира, разположен е срещу някого или нещо, от другата страна на някого или нещо, насреща му; отсрещен, противен, срещуположен. Павлович се отпусна на стола и загледа упорито насрещната стена. Ст. Дичев, ЗС I, 200. Полицаите и Сами отминаха, а той,.., зави по пресечната улица .. Той продължи още двадесетина крачки, после мина на насрещния тротоар. Д. Ангелов, ЖС, 269. Пътят минаваше през голи поляни,.., после се изкачваше по насрещното бърдо и се губеше из лозята. Ем. Станев, ИК I и II, 1/6. Отец хаджи Сергей нареди да отворят голямата обкована порта. Зловещо издрънча този път тежката верига, закачена на две насрещни халки, и портата се разтвори с глухо скърцане. Г. Дръндаров, ВЗ, 58.
2. Който се движи, има посока на движение срещу, към някого или нещо. Дошъл от другия край на барикадата, червендалестият войвода стоеше прав, без да се страхува, че някой насрещен куршум може да продупчи калпака му. Ст. Дичев, ЗС I, 209. Двамата боксьори — .., очевидно бяха разярени. Нанасяха си прави, странични, насрещни удари, ту с лявата, ту с дясната ръка. Ал. Бабек, МЕ, 263. На първата гара районният инспектор скочи от влака, дочака там насрещния влак и след малко .. мина отново пред прозорците на квартирата си. Д. Калфов, Избр. разк., 267. Линията бе единична и насрещните трамваи се изчакваха на определени места (гаражи), за да се разминат. П. Мирчев, СЗ, 35. Платно за насрещно движение. Насрещен вятър.
3. Прен. Който отрича друг или се противопоставя на друг; противоположен, противоречив. „Не се живее само с хляб“ — казваше си... Но без хляб пък съвсем не се живее — .. Навярно тези насрещни мисли — защото всяка от тях отричаше другата — бяха родили и двамата души у Стойко: единия
— примирен и плах,.. И вторият — човека, дето напук на всичко не можеше да се откаже от своята борба. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 30-31. За кой път й казва едно и също, и да се пази, да се облича, насрещна дума на хората да не казва, каквито и да са, хляба им яде. М. Яворски, ХСП, 116. Конференцията .. даде .. възможност на международната общественост да се запознае отблизо със застъпваните насрещни гледища, да направи сравнение между тях и да ги подложи на по-задълбочена преценка. ВН, 1961, бр. 3055, 2.
◇ Насрещен марш. Воен. Марш, обикн. изпълняван на военен парад при посрещане на главния командир. В този момент оркестърът свири насрещен марш и сред бурни овации на арената се явява първият матадор. Л. Стефанова, ВМД, 143-144. Насрещен план. Обикн. при социализма — план, с който колективът на предприятие приема по-високи задължения в сравнение с държавния план. Благодарение на това трудолюбие фабриката е пример сред предприятията от Ломската селищна система в изпълнението на насрещните планове. Е, 1981, бр. 1085, 2. Няма я служебната кола, която с клаксона си неумолимо ти напомня, че работният ден почва и пак трябва да се дават обяснения в минисщерството,:., да се правят изводи и насрещни планове. П. Незнакомое, Отеч., 1977,‘ кн. 11, 44.
НАСРЁЩНИК, мн. -ци, м. Остар.
1. Противник. Ако обстоятелството та принуждава да дойдеш на суд, не казвай вейте ония, които познаваш против насрещ-ника си. А. Гранитски, ПР (превод), 68. Ако някой насрещник по-силен от нея [буболечката] я докачи, тя си има приготвено една люта и дтровита водица, която ще може лесно да го разпъде. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 12.
2. Ударник на пушка. Каршилък — част от пушка; насрещник или ударник. Ц. Гинчев, ГК, 396.
НАСРЕЩНО нареч. Като се движа срещу някого или нещо. Орце идваше насрещно. И каза: — Страшни работи, чауш ага, много страшни! А. Страшимирову Съч. V, 414. Този удар [с глава чрез отскок] се използува за отбиване на насрещно летящи топки. В. Ангелов и др., Ф, 61.
НАСРЁЩНЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Греда от покрива на къща, върху която са наковани дъските на стряхата.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАСРЕЩУ предл. Остар. и диал. Срещу; насреща. А той с чубука в ръка ще иде право във Върбановата кръчма, която беше насрещу черквата. Ил. Блъсков, СК, 9. Всеки .. да предплаща йежегодно школска такса десят лири.., насрещу която сума ще са дава особна за това записка. Н. Павлович, ЗЖ, 8. А ние показахме са толкоз несправедливи и жестоки към най-приветли-вите от приятелите си! Истина, ний сме тежко съгрешили насрещу Господство им.
