3. Остар. Книж. На преден план, в центъра на вниманието. На сутрента, призори, събуди ни Иван и ни каза, че трябвало да се готви грозде за продан в Стамбул. Тогаз извадих насред въпроса, че трябва и аз да си променя дрехите. Св. Миларов, СЦТ, 227. Тоз час би излязъл насред този въпрос: дали е природата за человека майка или мащеха. Ч, 1870, бр. 3, 67.
◇ Насред път. Разг. 1. В съчет. със стоя, оставам, съм и под. Обикн. за работа, дейност — без да бъда завършен, без да бъда доведен докрай (стоя, оставам). Лошото е, че почти никога не са съгласни [руският княз Голицин и боляринът Шаклович] един с други, а патриархът — с нито един от двамата. И така нашите д^ржавйи работи стоят насред път... Д. Рачев, СС, 142. 2. В съчет. с оставям. Без да завърша, без да доведа докрай (работа, дейност, птьтуване и под.). Двамата машинисти скочиха и приближиха към бай Ралчо. —какво става? Ни напред, ни назад! — попита единият в недоумение. — Ще довършим ли работата, или ще я оставим насред път? Ст. Даскалов, СЛ, 9. — И защо избърза толкова? Наистина софийските трамваи могат да те оставят насред пътя, но все пак... Г. Кара-славов, Избр. съч. I, 287.
— Други (диал.) форми: насрйд, нает ред,
настр&д и, насърдй.
НАСРЕЩА нареч. и предл. I. Нареч.
1. На място, което е на противоположената страна, срещу някого или нещо; остреща. Точно насреща, върху десния бряг на Янтра, е другият манастир — „Св. Троица“. Ст. Михайлов, БС, 86. Изведнъж, от ниската дървена естрада насреща гръмва музика. Св. Минков, ДА, 25. • С крат. лич. местоим. в дат. — Като те гледам и ми приказваш, сякаш баща ти е насреща ми. П. Тодоров, Събр. пр II, 238. Насреща му/ изправена до стената, стоеше голяма и съвсем нова икона. И. Йовков, Ж 1945, 135. // Разш. От другата страна на телефонната линия. — Ало, Гинче, Кичка е насреищ! Какво стана? Половин час звъня и все заето. Говореше ли? Ст, 1963, бр. 924, 2. Президентът се обади [по телефона] с дрезгав, кисел и сънлив глас, който изведнъж стана любезен, щом разбра кой беше насреща. Д. Димов, Т, 255.
2. В посока към, срещу някого или нещо. Запънах пушката и се приготвих. Патица идеше право насреща ми. Елин Пелин, Съч. II, 193. Когато съгледа поддаскала,.., той се упъти насреищ му. Ив. Вазов, Съч. VIII, 63. Насреща им духаше лек вятър, изпълнен с дъх на билки. Й. Йовков, СЛ, 186. В тъги, в неволи младост минува / кръвта се ядно в жили волнува, / погледът мрачен, умът не види / добро ли зло ли насреща иде. Хр. Ботев, Съч. 1929, 26. Вървели гора делена, / настали поле широко, / насреща идат пет кола, / пет кола снопи и сяно. Нар. пес., СбНУ X, 21.
3. Разг. В замяна на нещо, като залог, гаранция или компенсация за нещо. А за да се върже по-здраво руският княз, отново почнаха да говорят за покръстването на русите. Владимир поиска насреща ръката на императорската сестра. А. Дончев, СВС, 824. Четири хиляди и осемстотин лева взе от кимион — до стотинка отидоха за данъци. Години не беше плащал, пак помъчи да отложи, но насреща стояха волове, ве-ялка, съдове, покъщнина. Г. Караславов, Избр. съч. I, 328. — Пет хиляди гроша?... Много са. — Много на душманите, дядо Хаджи. Имам къща насреща. В. Геновска, СГ, 33. България, прочее, е на път да играе още веднъж ролята на съюзник на Турция, без да е добила насреща нещо. БД, 1909, бр.
1,1.
4. Остар. и диал. В съчет. с гл. говоря, приказвам, казвам и под. Като противореча, противопоставям се на някого, като споря с някого. Ибришима виждаше, че адвокатът го лъже, но не му възразяваше.. Струваше му се, че ако продума насреща, адвокатът ще го среже. Г. Караславов, Избр. съч. I, 201. Tue каквито да са, mue са ергени, пак вие сте моми. Не трябва вие да им хоратите така насреща. Т. Влайков, Съч. III, 220. „Стефано, първо либе ле, / що ти лоишво направих, / що ти насреща продумах.“ БО, 1847, бр. 3, 11.
П. Предл. Остар. и диал. Срещу, против; насрещу. Голямото им [на българите] юна-чество ся състояло в това: да устоят насреща неприятеля и до най-последне при-нуждение за предаване. Д. Войников, КБИ,
14. Той, откак умирил побунените народи по царството си .., пристъпил да "изпълни Филиповий план насреща^ Персия. Й. Груев, КВИ (превод), 30.
◇ Аз съм насреща; насреща съм. Разг.
1. Ще пбема отговорност за някакви постъпки, действия на някого. —1 Пушка сме ти дали не dà се подпираш на нея, амщ>- Ти не си страхлив човек,.. Видиш ли човек в чуждия имот и на месо.!. Не се ли подчинява — на месо... Аз съм насреща... Кл. Цачев;, ГЗ, 114-115. 2. Ще помогна на някого или нещо, ще окажа материална или морална подкрепа на някого или нещо. — Ще видим дали и при вас ще ни огрее слънцето. — Аз съм насреща — каза Керанов. — Не сме добре с прехраната. Д. Вълев, Ж, 49. За вълка говорим (приказваме) и (а) вълка (той) насреща. Разг. Употребява се, когато се появи някой, за когото в момента се говори. Излизам / изляза насреща. Разг. 1. На някого. Противопоставям се на някого, опълчцам се срещу него. Държеиие [Славовски] селото в шъпа. Каквото кажеше, това ставаше: ■ Селяните ръмжеха, попогледваха го скритом изпод вежди, но никой не смееше да излезе насреща му открито. Йл. Волен, МДС, 136. От ден на ден селото Оголелово сиромаше-eiue,.., а чорбаджи Стоил богатееше,.. Из
