ПД, 74. — Мори Димано, кузум Димано, / завърти оро накаде мене, / накаде мене, натроши мене, / та да ти видим белото лице. Нар. пес., СбНУ XL, 391. Кондисал во една ливада, шчо била от еден голем човек, да речеме, како еден бег, а кукята от бегот била наспроти ливадата. СбКШ, 41.
4. В навечерието на; срещу, наспротив. Низ по село вкупом ходят / китни млади коле-дари — / сиромаси и боляри / с благовестье да споходят / и наспроти празник честни / да им пеят драги песни. П. П. Славейков, ЕП 1907, 99.
НАСПРОТИВ нареч. Диал. Насреща, отсреща.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАСПРОТЙВ предл. Остар. 1. Наспроти, спроти, спротив. Тии [гърците] ся помину вали,.. наспротив мястото, в което жи-вяли, със земледелие, със скотовъдство, с лов. ВИ, 20. Различните части на Сухата земя, наспротив своя вид, наричат ся: суша, страна, остров, полуостров, нос, пров-лак, планина, вулкан и пр. Й. Груев, УЗ, 6. Наспротив потребността, в главните търговски средища (..), може да ся уреждат и търговски съдове, по особени устави. ВП, 4. Кой ли може да гледа, без да са не смаева, тая чудна дъга, която са показва наспротив слънцето, когато в дъждовно време пръснатите капки из въздуха отделят пред очите ни шарилото от светлината? Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 12.
2. Спрямо, по отношение на, към. Той [сръбският княз] не трябва да забравя, че от днешното държене на сърбското правителство наспротив българите зависи твърде много бъдъщите условия на живот на двата народа, сърбски и български. СПл, 1876, бр. 10, 37. Често тоже, мъжът прави някои погрешки наспротив жената: забравя своите длъжности, става хладнокръвен. Превод, Ч, 1875, бр. 4, 170. Предметът за предразсъдъците и суеверията народни наспротив медицината е предмет от най-интересните. Ч, 1875, бр. 6, 286.
НАСПУСКАМ. Вж. наспусквам.
НАСПУСКВАМ, -аш, несв. (рядко); наспускам^ -аш и (разг.) наспущам, -аш, св., прех. Спускам много, голям брой неща. Нас-пускат бъклиците във водата, за да изстиват, и дружината наседва по тревата край водата и .. песните загърмяват. Ил. Блъс-ков, ПБ I, 26. наспусквам се, наспускам се и наспущам се страд.
НАСПУСКВАМ СЕ несв. (рядко); наспускам се и (разг.) наспущам се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Спускаме се мнозина или всички. Там се наспущаха към вагоните от трети клас купове .. фамилии. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 5. Качихме се със ските до най-високото и оттам всички се наспускахме по пистата.
НАСПУСКВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от наспусквам и от наспусквам се.
НАСПУЩАМ. Вж. наспусквам.
НАСПЯ СЕ. Вж. наспивам се.
НАСРАМВАМ СЕ, -аш се, несв.; насра-мя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Преодолявам срама си и преставам да се срамувам; пресрамвам се. Догде Ненчо ся насрами, / догде проговори, / дядо Димо го приканя / да седне на одри. Ц. Гинчев, ДТ, 35.
НАСРАМВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от насрамвам се.
НАСРАМЯ СЕ. Вж. насрамвам се.
НАСРЕД предл. и нареч. I. Предл. 1. За означаване на място, разположено по средата, в средната част на нещо; сред, посред, всред, в средата. Разпрегнах воловете, оставих диканята насред хармана и тръгнах.
А. Каралийчев, НЗ, 232, Насред двора имаше беседка, повдигната на шест мраморни стълба. А. Гуляшки, ЗВ, 58. Ей месец още / насред небето, дълбока нощ е. П. К. Яворов, Съч. I, 39. Застоя се слънце насред не-бо / да си гледа чудо девоячко. Нар. пес., СбНУ XLIX, 126.
2. За означаване на момент във времето, който е по средата между началото и края на нещо, което се извършва, става; сред, посред. — Чудя се на ума му: какво още търси при мен Кара Мустафа? Не му ли е ясно, че повличам и него към дъното? Или дебне да ме остави насред боя и без своята дружина? В. Мутафчиева, ЛCB II, 442. Някой викна сърдито откъм къщи. Къпинка трепна уплашено и ме остави насред разговора. Ил. Волен, МДС, 24.
II. Нареч. 1. Остар. и диал. На място, което заема средата, средната част на нещо; по средата, на средата, в средата. Беше нагот-вила за обяд и беше сложила софрата в средната голяма стая, насред на големия пи-ротски шарен килим. Ц. Гинчев, ГК, 31. И така: нашето слънце стои насред, па си ся връти като колело на ос. Й. Груев, Лет., 1872, 103. Пенчо донесеше гърнето и хаджи Вълко изсипеше парите насред. Ил. Блъс-ков, ПБ I, 9-10. След дълбоко мълчание двамата царе са изстъпили насред и сключили мир. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 257. Най-насред, най-висок, / имам глед най-широк / във земи, върхове — / от море, до море — / "Кой си ти?п/— Мусала. Ив. Вазов, Съч. III, 224-225. Йоздоле иде Белото море, / йозгор ми иде Черното море, / насред ми беше златна гемия. Нар. пес., СбВСтТ, 360.
2. Остар. и диал. Във време, момент от време, който е по средата на протичането на нещо, преди края на някакво действие; на средата. Смръщи се свирач, проточи / и току насред прекърши — / потно чело да обърши. К. Христов, А 1944, 111-112.
