на Белуша,/ да туриме три закона. Нар. пес. Н. Геров, РБЯ III, 222. При влизането на директора всички наставаха.
НАСТАВАМ3, -аш, несв.; настана, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Настоявам, залягам да стане нещо; настаям3. Настанах да иде на занаят. Н. Геров, РБЯ III, 222.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСТАВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от наставам1; настъпване3, започване1. По-ранно-то или по-късното наставане на мразовете е една от влиятелните причини за по-изобилното или по-скудното събиране памук. Ч, 1874, бр. 2, 61.
НАСТАВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от наставам2.
НАСТАВАНЕ3 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наставам3; настаяне3.
НАСТАВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от наставя1 като прил. Разг. Снаден. Слънцето блести в продълговатото прозорче. Наставеното стъкло, блъскано от вятъра, звъни. А. Гуляшки, МТС, 109. Каруцата влезе в селцето, мина пресъхналата речица по тясно мостче от наставени дървета, което се разлюля като гергьовска люлка. Ив. Карановски, Разк. I, 19.
НАСТАВИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Наставник. — Ти си му учител и наставител... Ив. Вазов, Съч. XXIII,
145. — Св. Георгий, твой соименник, да ти е помощник и наставител във всички добри работи. К. Фотинов, БР, 8.
НАСТАВИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Поучителен, наставнически. Там се изрежда в наставителен дух как трябва да се държат учениците в училището. Т. Влайков, Пр1, 221. „И тъй един учител вместо да се мъчи да стане съчинител на една аритметика или алгебра,.., нека изгуби онова време връх възпитателната и наставителната част“. У, 1871, бр. 1, 275. На лириката относят еще гномичес-ката или дидактическата (сиреч настави-телна) поезия. Нод формата на стиха тя заключавала в себе си разни нравствени правила и наставления за живота. Н. Ми-хайловски, РВИ (превод), 127. И ще ни преподава ботаника. Дава ни с наставителен тон някакви общи съвети. После заговорва и за ботаниката. СбЦГМГ, 81.
НАСТАВИТЕЛКА ж. Остар. Книж. Наставница.
— От Ог. Младенов, Етимологически и правописен речник ..., 1941.
НАСТАВИТЕЛНО нареч. Остар. Книж. Наставнически; наставите леки. — Па вече да си събира ума мъжът ти, да бъде чиляк и да помни, че е българин, — казаха й наставително по-старите. Ив. Вазов, Съч. VII, 82. — Не е то — може ли или не може,
Нанко, ами — бива ли или не бива, продължи сложно и наставително Калинов. Т. Влайков, Съч. II, 175.
НАСТАВИТЕЛСКИ нареч. Остар. Книж. Наставнически; наставително.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник на българския книжовен език, 1941.
НАСТАВИТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Наставничество.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник ..., 1941.
НАСТАВКА ж. 1. Техн. Елемент с определено предназначение, който е прикрепен, прибавен към някаква част; накрайник. Пергелът се състои от две шарнирно свързани чупещи се рамена; към едното от тях се прикрепва посредством винт наставка за графит или тушовка, а към другото — острие и винт. Маш. IX кл, 31. Отворите и наставките, през които става изтичането на дадена течност, могат да имат най-различна форма. Ст. Станчев, X, 335. Днес се използуват двуполюсни телефонни слушалки,.. На двата полюса перпендикулярно на равнината на магнита са прикрепени по-люсните наставки с намотки около тях. Физ. VIII кл, 1965, 100.
2. Грам. Част от думата, морфема, която стои след корена и има словообразуващо значение; суфикс. Производните глаголи се образуват с помощта на наставки или с помощта на представки. Л. Андрейчин и др., БГ, 129. Думите лекар, стругар, другар са образувани с наставка -ар, а летец и звънец с наставка -ец. Продуктивна наставка. Субстантивна наставка. Диалектни наставки.
НАСТАВЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Поучение, нравоучителен съвет, обикн. за начин на постъпване, поведение и под.; напътствие. Той [Теодосий] знаеше, че Григорий Си-наит бил с всички добър и ласкав, всекиму намирал да каже наставление или умна дума. Ст. Загорчинов, ДП, 192. Не, той ще продължава да кореспондира с нея .., ще я напътствува, ще я съветва какво да прави... Но нима тя ще има нужда от неговите наставления? М. Кремен, РЯ, 367. — Момиче — каза той, — не ми харесва това. Много те обикалят .. — Та, санким, твоя работа, ама малка си още! — завърши Оник бащинското си наставление. П. Спасов, ХлХ, 263. Священиците трябва да са учени .. Ако са простаци, какво ще надзирават и какво наставление ще дават на стадото си! А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 50. Наставленията си Сократ давал винаги без пари.
Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 199.
2. Обикн. мн. в съчет. с гл. давам. Ръководни указания, инструкция или упътване, посочващи изискванията за точно и правилно изпълнение на определена дейност. Австрия се боеше не толкова за спокойствието на Европа,.., колкото за своите планове
