наслаждение в устата, докато момчето гълташе неохотно блудкавото питие. П. Вежинов, НБК, 50. Живот — красота, о, живот — наслаждение, / докрай ли ще бъда разлъчен от теб! Д. Дебелянов, С 1936, 12.
НАСЛАНЯМ, -яш, несв.\ наслоня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. О стар. и диал. 1. Наклонявам, накланям, навеждам, свеждам; наслонявам. Павел проси Алема девойкя, / Павел проси, она шега бийе. /.. / Павел оди по Будин от мъка, / морав кожух наопако носи, / морав калпак над очи насланя. Нар. пес., СбНУ ХЫН, 321. С очи наведени, с глава наслонена, той тежко пристъпва. Ил. Блъсков, ЗК, 133.
2. Опирам, облягам на нещо; наслонявам. Моор (насланя си главата на гръдите на Грима): — О, мой мили брате! Н. Бончев, Р (превод), 68. насланям се, наслоня се страд. НАСЛАНЯМ СЕ несв.\ наслоня се св., не-прех. 1. Остар. и диал. Наклонявам се, навеждам се, накланям се, свеждам се. На темела са насланя, а на керемидите са кланя. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 295. Ка дойдоха на момини двори, / па се Марко на коня насланя. Нар. пес., СбНУ ХЫН, 315.
2. Остар. Книж. Опирам се, позовавам се. Главните източници за опознаване със сла-венските народи са византийските писатели от У-Х1-й век, но онези, на които най-много са насланят по-новите историци,.., са писателите Прокопий и Йорнанд. Т. Шишков, ИБН, 10. И за потвърдение на своите мисли, насланяли са се [богомилите] на тех места в свещеното писание, дето се говори за езическите кумири и идоли. ПСп, 1873, кн. 7-8, 87. Павликиените строго порицавали сяка обредност,.. Те дохождали чак дотам, щото кръщението и евхарис-тията извършвали без вещество на тия тайнства, само произнасяли словата на тяхното установление. За оправдание са се насланяли на Йоан, гл. 8, 10: „Аз есм вода жива“. Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 60.
НАСЛАНЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от насланям и от насланям се; наслоняване.
НАСЛАСТЯ СЕ. Вж. насластявам
се.
НАСЛАСТЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-сластя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Диал. Настървявам се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАСЛАСТЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от насластявам се; настървяване.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАСЛЕД предл. Остар. и диал. След. Екваториалното облачно колело,.., ся движи назад и напред по океана наслед слънцето и постоянно ся намерва подир него. Д. Витанов, ФГ (превод), 43. Придържаме са и в мнението на Теофила Лавеле, който,.., има славените за преселенци в Европа наслед келтите и тевтоните. Т. Шишков, ИБН, 34-35. — Затуй сватба става, / който ще да доде, / наслед нас да въри. Нар. пес., СбНУ XXV, 90. Наслед Рабльо сестра тече, / теком тече, виком вика: / „Стой, запри са, байко Рабльо“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 33. ^
НАСЛЁДВАМ, -аш, несв.; наследя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. 1. Наследявам. Каломан е малолетно десетгодишно момче,.. Наследва го Михаил (Ми-цо), вторият Асенов син, роден от втората му съпруга Ирина. Ив. Вазов, Съч. XIV, 13. Велин ходеше да поработва с майстори зидари, а децата, кое как се дигнеше от земята, наследваше бащиния си занаят — ра-тайството. Кр. Григоров, ПЧ, 72. Понеже храненикът в Хисарско не наследва, то обичай е да му се приписва повечето от имуществото. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 37. — Вий добре знаете, госпожици, че друг път само по-старийт наследваше титлата и имота на баща си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 140.
2. Ставам, случвам се, настъпвам след нещо друго; следвам, последвам. Оженванието наследва влибванието, както димът пламъка. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 32. Както морското вълнувание наследва спокойна тишина, така и след разорителни боеве възсиява желателний и добродетел-ний мир. Ч, 1870, бр. 2, 46. наследвам се, наследя се страд.
НАСЛЁДВ АНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наследвам и от наследвам се; наследяване. — Сара,.., използува Алек-сандровата силна любов към нея, за да обезпечи за сина си Шишмана правото за наследване престола. Ив. Вазов, Съч. XX,
192.
НАСЛЁДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. 1. Който е наследник, приемник на престола. Крал е предложил събору, да ся наследний принц найменуе регент. БДн, 1857, бр. 12, 47.
2. Който се предава по наследство; наследствен. В 1525 лето Алберт Бранденбургский,.., приял лютеранската вяра и още с помощта на полский крал Сигизмунда I обладал Возточна Прусия с титла на наслед-но герцогство да зависи от Полша. Ив. Бо-горов, ВГД (превод), 185.
НАСЛЁДИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Наследство. — Напредналите идеи на нашия либерален век се стремят да еманципират жената от робската подчиненост на мъжа, наследие от варварските епохи. Ив. Вазов, Съч. XXII, 135. Злото е силно, защото събужда животинското потекло на човека: наследието от тъмното минало на животинската стълба. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 170. Завещания у нас рядко се
