Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 15. Читалището ще да е за тях [читателите] място привлекателно.. Тогава вестниците и другите списания ще да са по-драги и по-насла-дителни от билярдите и таблите. А. Цанов, Напр., 1873, кн. 2, 13.
НАСЛАДЯ. Вж. наслаждавам, на-сладявам и наслаждам2.
НАСЛАДЯВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); насладя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Наслаждавам (Н. Геров, РБЯ I). НАСЛАДЯВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); насладя се св., непрех. Наслаждавам се. След изповедта той оставаше дълго време да приказува с нас,.. Бяхме честити около една година наред да се насладяваме със знанията му и с приятелството му. Др. Цанков, ТМ (превод), 186.
НАСЛАДЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от насладявам и от насладявам се; наслаждаване.
НАСЛАЖДАВАМ, -аш, несв.', насладя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Доставям, създавам наслада, удоволствие на някого. Но колко са българските книжовни творения, у които има художественост, която да ни наслаждава? С. Радев, Худ., 1909, бр. 1, 11. Затваряш клепачите си, защото слънчевите отблясъци режат зениците, но пак бързащ да ги отвориш още по-широко, защото гледката е дивна и те наслаждава,"както нищо досега не те е наслаждавало. И. Вълчев, СКН, 279-280. • В съчет. с окото (о ч и т е). Взех парите, защото са ваши грехове. С тях сте наслаждавали очите си, по-ганци! Ем. Станев, А, 79. Ако разкопайме дълбочините на земята, затворени вън от сичко, що може да наслаждава окото, чудеса върху чудеса ще ни последват. Ч, 1871, бр. 16,494.
НАСЛАЖДАВАМ СЕ несв.\ насладя се св., непрех. 1. Обикн. с предл. на. Изпитвам наслада, удоволствие от нещо. Виденов изпи набързо кафето и след това дълго се наслаждаваше на коняка. Д. Фучеджиев, Р, 61. Ния живееше в блажено очакване да стане и тя майка, радваше се, наслаждаваше се на своята и на неговата любов, от която трябваше да се родят децата й. Д. Талев, ПК, 358. Пущахме кучетата в някое пламнало от есента сечище, вардехме по пътечките и се наслаждавахме от тишината и покоя на гората. Ем. Станев, ЯГ, 33. Какво бе донесла властта на Селим хан? Нима се наслади той през тия двайсет години на един залез, на едно пролетно утро,.., без насладата да му бъде отровена от грижи и страх? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 492.
2. Само св. Обикн. мин. С предл. на или с крат. лич. местоим. в дат. Опитвам нещо, виждам какво представлява и не го желая повече. Насладих се на тишина и спокойствие, искам да живея сред хора. А Видях какво значи напрегнат живот. Насладих му се. Сега търся спокойствие.
НАСЛАЖДАВАНЕ ср. Отгл. същ. от наслаждавам и от наслаждавам се. И както в епоса юнакът иде в противство със суд-бината,.., тъй също и юнакът в романа ся бори с големите пречки и спънки,., и борбата му увенчава мирно наслаждаване на лю-бовното щастие. Ч, 1870, бр. 3, 80.
НАСЛАЖДАМ1, -аш, несв., непрех. Разг. Имам сладникав, възсладък вкус; сладня. Виното наслажда, сложили са му повече захар.
НАСЛАЖДАМ2, -аш, несв. (остар.); насладя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Наслаждавам. И скръбна да е твоята лира — тя пак ни упива, наслажда, възхищава. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 150.
2. Заслаждам, подслаждам. Със сухоежбината,.., ние направихме лека и бърза закуска, която наслаждахме с разговори, вшутявки и смехове. Ив. Вазов, Съч. VII, 84. Той [поетът] издаваше сам плода на безсънните си бдения, натоварваше го от печатницата на каруца и го закарваше направо в ония благотворителни учреждения,.., които ги откупваха с хиляди екземпляри, за да обла-годетелствуват и насладят с тях много-търпеливия фронт. Г. Бакалов, Борба, 1919, кн. 1, 17.
3. Диал. Пожелавам отново нещо, което ми е харесало; заслаждам (Н. Геров, РБЯ).
НАСЛАЖДАМ СЕ несв. (остар.); насладя се се., непрех. Наслаждавам се. И аз съм та [гюлова ракия] пил някога си, и аз съм са наслаждал от твоя аромат. Л. Каравелов, Съч. VII, 1. Сичките телесни членове сду-мали са да въстанат срещу търбуха — не им са щяло да търпят, щото само търбу-хът да са наслажда в приятно спокойствие с тези удобства, които добивали сичките членове с тежка работа. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 281-282. Тако ми душата на онзи свят са наслаждала. П. Р. Славейков, БП II, 156.
НАСЛАЖДАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от наслаждам1; сладнене.
НАСЛАЖДАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от наслаждам2 и от наслаждам се. Свободното си време той посветявал не на наслаждане или користно придобиване, но на служене на боговете. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 259.
НАСЛАЖДЕНИЕ, мн. -ия, ср. Наслада, удоволствие. Бай Ганьо завъртя една цигара,.. и почна да смучи и да издухва през мус-таките си облаци дим. Не е ли този най-сгодния момент за наслаждение: за музика, за песни, за любов? Ал. Константинов, БГ,
64. Дружината слушаше с наслаждение певеца. Ив. Вазов, Съч. XXV, 122. — Хайде, пийни, пийни! — фъфлеше той. — Пийни да станеш мъж. И го гледаше с гордост и
