слоявам се. Вярно, тогава моите години не стигаха, за да мога да разбера докрай всеки разказ на моя брат, но неговите мисли се наслагваха една върху друга в душата ми, тази ненаситна момчешка душа. Д. Боза-ков, ДС, 127. От всичко това — от вятъра, от студа, от снега — в душата се наслагва една неопределена, остра до болка горчилка, нещо стяга гърдите и им отнема въздуха. Др. Асенов, ТКНП, 119. И ето че Шевченко .. почва да обработва онова чуд-но градиво, което се е насложило в неговата памет от песните на слепите кобзари, от разказите на дяда му. Йв. Шишманов, Избр. съч. 1,429.
3. За звукови, светлинни или радиовълни или магнитни полета — сливам се, присъединявам се към друг, като в резултат на това се усилвам или отслабвам; интерферирам се. Тембърът се определя от различния брой обертонове, които се наслагват с основния тон. Физ. X кл, 1958, 41. Когато две вълни се срещат, те се наслагват една вър-ху друга и дават в резултат нова вълна с друга форма. Л. Митрани и др., ЗМ, 26-27. В класическата механика са допустими безкрайно големи скорости. Самият класически закон за събиране на скоростите допуска тая възможност, тъй като според него скоростите се просто наслагват (когато са с еднаква посока). Д. Факиров, ТА, 70. Създаденото около пръчката магнитно поле се наслагва с магнитното поле на намотката и така се получава по-силно магнитно поле. Физ. VIII кл, 1965, 88.
НАСЛАГВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наслагвам и от наслагвам се. Проф. П. Л. Исаченко .. е намерил бактерии, които подпомагали наслагването на големи количества желязо и манган на дъното на Карс-кото море. ПН, 1934, кн. 3, 46. Явлението, при което от наслагването на две системи вълни , в една и съща материална среда се получават резултатни вълни, .. се нарича интерференция на вълните. Физ. X кл, 1965,82.
НАСЛАГИ мн. 1.. Геол. Пластове от земната кора, получени при утаяване на различни органични и неорганични вещества върху дъното на водни басейни; седименти, наслоения. В дебелите езерни наслаги на Горнотракийската низина са се образували големи залежи от лигнитни въглища в Марбас, гипс в Старозагорско и др. Геогр. VII кл, 62. Силурски наслаги има и в България. В силурските наслаги се срещат много повече полезни изкопаеми, отколкото в камбрийските. Геол. IX кл, 146. През последната геоложка епоха,;., се е образувал под северните поли на Витоша железният черт нозем, на места затлачен от чакълни и пясъчни наслаги. П. Делирадев, В, 51-52,
2. Прен. Рядко. Наслоения (във 2 знач.). Но вслушай се в собствения си език, в своята шуплеста реч, просмукана от най-различни словесни наслаги. Сегашният език отразява едно странно време. Бл. Димитрова, ПКС, 108.
НАСЛАДА ж. 1. Само ед. Приятно усещане на сладост, задоволство от поглъщането на храна, питие, аромат и под.; наслаж-дение. Нашите приятели намериха много боровинки. Те ядяха вкусните и сочни плодове с голяма наслада. Ем. Станев, ПГВ,
111. Графът на коляно разчупи хляба и кус-на първия залък с такава наслада, че на всички ни дойде апетит. Бл. Димитрова, ПКС, 277. Той пиеше с наслада, подигаше шишето, за да види колко има още и от ррзговора твърде не се интересуваше. И. Йовков, Разк. II, 12. Момъкът запали дебелата цигара, смукна с наслада и се опъна по гръб. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 340.
2. Само ед. Силно удоволствие, удовлетворение от нещо, възприемано като приятно, красиво, възвишено и под.; наслаждение. Погледът с наслада плуваше из простора на тая чудесна панорама. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 48. Вървим един зад друг,.. С отмерена походка, която излъчва първична наслада от самото вървене. Бл. Димитрова, Лав., 18. Не ще бъде прекалено, ако кажа: г. Калфов има впечатлителната душа на човек, който намира голяма наслада в тихите съзерцания. М. Арнаудов, П (Д. Калфов, ПЮН), 4. В душите проникваше насладата на честно завършения труд и тихият зов на далечните огнища. Й. Йовков, Разк. III,
102. Многоуважаема ни госпожа Будевска, младежите от г. Битоля имаха рядкото щастие да изпитат чрез Вашия талант неизразимата наслада от истинското изкуство. Ст. Грудев, АБ, 73.
3. Само мн. Чувствени, плътски удоволствия. Върху лицето на Ирина се появи слаба усмивка. Това означаваше преминаване в спалнята й. Фон Гайер трепна. Пред него стоеше отново прогнилата от наслади же-на-паразищ. Д. Димов, Т, 555. Пред погледа на тъмните й очи [на царица Ирена] той бледнееше,.. — и бленуваше райски наслади с чаровната измамница. Н. Райнов, КЦ, 18. Месеци наред тя [Емилия] живее в лапите на гърбавия изрод, разкъсвана от тъмния бяс на най-извратените наслади. Св. Минков, ДА, 67. Има [великият везир] осемдесет жени, а не може да спи както трябва с една от пгях. Дири нови наслади, а всичко му горчи. А. Дончев, ВР, 119.
НАСЛАДЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който създава, доставя наслада, удоволствие; приятен. Те [фурмите] съставят не само насладителна, но здрава и толкоз хранителна храна, щото заменя-ва хляба. С. Бобчев, ПОС (превод), 237. Ако по-отрано не навикнеш в трудолюбието, сетне ще го мислиш за нечто похулително и работението само то газ ще мислиш за похвалително, когато непосредствената ти цел има нечто всуетно и насладително.
