наскърбява. К. Петканов, В, 221. Права ли беше през онази вечер, като постъпи така с него? Не го ли обиди, не наскърби ли го? Г. Райчев, ЗК, 171. Него еднаж люто осмели и наскръбили в честолюбието му. И. Груев, СП (превод), 278. наскърбявам се, наскърбя се страд.
НАСКЪРБЯВАМ СЕ несв/, наскърбя се
св., непрех. 1. Ставам скръбен, тъжен; натъ-жавам се, нажалявам се. Много са наскърби той за приятеловото нещастие. Лет., 1876, 140. Секой чувствителен българин са наскърбява твърде много като си напомни за онова окаяно положение, в което ся на-мерваше нашият народ преди 50-60 години. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 253.
2. Изпитвам огорчение, обида; оскърбявам се. С този Мицо,.., сме кърмени от една до-йка и поради това го имам за близък, но често съм се наскърбявал и изумявдл от словата му, неразумни и безбожни. И. Попов, БНО, 16. Капитанът вече не мислеше за срещата в хотела; представяше си как всички в къщи ще се наскърбят, защото се стягаха да отидат на планина. Н. Антонов, ВОМ, 7.
— Друга (остар. книж.) форма: наскърблйиам.
НАСКЪРБЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наскърбявам и от наскърбявам се.
НАСЛАГАМ. Вж. наслагвам.
НАСЛАГВАМ, -аш, несв/, наслагам, -аш и насложа, -иш, мин. се. -их, св., прех.
1. Слагам цялото или определено количество от нещо някъде, като го трупам едно върху друго. След малко тя пак се върна, наслагала в престилката сушени сливи. Н. Нинов, Е1ИО, 41 .В тенекиената печка наслагаха дърва и ги запалиха. К. Калчев, ЖП, 247. На гроба му [на Иван Шишман] наслагват камъне шест стъпки високо. Пч, 1871, кн. 5, 74-75.
2. Обикн. несв. Слагам, нареждам нещо върху някаква повърхност на слоеве или на пластове; наслоявам. От планината лъхаше прохлада, а шумата, която годините наслагваха пласт след пласт, го [пътя] беше направила мек, напоен с дъх на гнили листа. Ст. Сивриев, ПВ, 15. Ако те не подаваха на Чубра, как тя щеше да наслагва вила подир вила,., и да се въздига заедно с нарастващия купен. Ст. Даскалов, ЕС, 16. Под натиска на течен кислород апаратът-пул-веризатор наслагва върху мястото специален разтвор. И За вода, река и под. — пренасям и натрупвам почва, пясък и др., които се утаяват по някаква повърхност; нанасям, отлагам, наслоявам. При пролетните прииждания водата наслагваше нанос по лъките. Д. Фучеджиев, Р, 156. Водата разтваря и отнася минералната храна от по-високите елементи на релефа и я наслагва върху по-ниските. М. Мичев и др., 3, 95. Течащата вода, при своето движение от по-високите към по-ниските части на сушата, руши, пренася и наслагва разрушените материали. Геогр. VIII кл, 1965, 79. Върху стръмните брегове морските вълни непрекъснато се нахвърлят и ги рушат, а върху полегатите — наслагват пясък. Геогр. V кл, 22.
3. Слагам много неща или голямо количество от нещо на различни места, като обикн. го разпределям навсякъде, по всички тях. Свилена беше наслагала на столовете меки възглавнички. Кр. Григоров, Р, 45. В огнището гори буен огън. На веригите са закачени големи менци, а наоколо са наслагани тигани, тепсии и разни други съдове. Т. Влайков, Пр I, 230. Нощните гости седнаха на малки трикраки столчета около сложената набързо ниска софра, върху която пъргавите домакини наслагаха паници с ястия. К. Ламбрев, СП, 315. Особено хубаво беше брашното, което наслагах в няколко глинени делви и го скътах на тавана. М. Гръбчева, ВИН, 358. Баща му го извика да обядват. Той бе изнесъл на язлъка масичката и вече наслагваше яденето върху нея. Т. Харманджиев, КВ, 176.
4. Само мн. и 3 л. ед. Множество или мнозина слагаме голям брой еднакви или различни неща. Гостите съблякоха палтата си, наслагаха ги на дървените магарета до стената. К. Калчев, ЖП, 376. Разчистиха масите и насложиха обяда на голямата [маса] — бирнишката. Н. Попфилипв, БД,
63. Под това сливе си спираме и сега и наслагваме кой каквото носи. Т. Влайков, Пр
1, 295. Ние побързахме да обядваме и наслагахме закуските си на закованата в земята масичка извън поста. Ив. Вазов, Съч. XV, 129. наслагвам се, наслагам се, насложа се страд. Младият, енергичен инженер и опитният майстор предложили, вместо чорапите да се окачват на зебло,.., да се наслагват в голям кош. ВН, 1960, бр. 2638, 1. НАСЛАГВАМ СЕ несв.', наслагам се и насложа се св., непрех. 1. Събирам се, натрупвам се върху някаква повърхност вследствие на механично утаяване или на друг физичен или химичен процес; отлагам се, наслоявам се. По лицата и плещите им, дори в очите и между зъбите се наслагваше ситен, гъст прах. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 554. С настъпването на горнокарбонското време .. се образува широк сладководен басейн, в окрайнините на който се наслагват няколко пласта каменни въглища. ПН, 1933, кн. 10, 149. Кондензираща пара може да се наслага върху охлаждащата повърхност във вид на капки или слой. К. Славо-миров, Т, 279. По южните склонове .. текат с бясна бързина голям брой потоци и реки, свличащи много чакъли, които се наслагват във вид на наносни конуси в долината. Ст. Петров, П, 15.
2. Прен. За мисъл, чувство, впечатление и под. — натрупвам се в съзнанието, в душата на някого, като оставям трайни следи; на
