наскубям се, наскубя се страд.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
НАСКУБЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наскубям и от наскубям се; наскубване1.
НАСКУТ нареч. Диал. На колене, в скута. Турят я [невестата] да седне на стол в един от ближните до огнището ъгли (..); дават й наскут едно 2-3 годишно домашно или роднинско дете. СбНУКШ, ч. III, 73.
НАСКУЧАВАМ, -аш, несв.; наскучая, -аеш, мин. св. -ах, се., непрех. 1. Само несв. Леко съм скучен, навявам лека скука. Третото действие на пиесата малко наскуча-ва.
2. Остар. Започвам да предизвиквам скука, досада у някого; доскучавам. Нееднократно съм Ви писал и почти наскучал със своите си писма, като съм излагал в тях неудачите си в трехгодишната за мен злочеста съдбина. АНГ I, 606.
НАСКУЧАВАМ СЕ, -аш се, несв.; наскучая се, -аеш се, мин.св. -ах се, се., непрех. Скучая, обикн. продължително, докато ми дотегне. Стараех се да гледам само в чашата си, за да не поемам реплики, да не се усмихвам, да не проявявам излишен интерес към нищо и никого. Изобщо хубавичко се наскучах. П. Вежинов, Б, 10. — Сигурно се е наскучала и затова ни вика, да потанцува. Д. Кисьов, Щ, 40.
НАСКУЧАВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от наскучавам.
НАСКУЧАВАНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от наскучавам се.
НАСКУЧАЯ. Вж. наскучавам.
НАСКУЧАЯ СЕ. Вж. наскучавамсе.
НАСКЪРБЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наскърбя като прил. 1. Който изпитва скръб, тъга; натъжен, нажален. // Който изпитва огорчение, обида; огорчен, обиден, оскърбен. — Що Бруте, и ти! И ти, който беше толкова чист? С наскърбена душа ще викне някой моралист. Л. Ка-равелов, Съч. 1,5. И той, с наскърбено сърце, напуща центра на възродената българщина. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 89.
2. Който изразява скръб, тъга; натъжен, нажален. Той е около 32-годишен, с очила, ниско остригана коса и наскърбено лице. Ив. Кирилов, Ж, 63. Димо хвърли замъглен поглед към Ивана и я отмина. На вратника го посрещна Велика с наскърбени очи, със засъхнали от мъка устни. К. Петканов, МЗК, 49. // Който изразява огорчение, обида; огорчен, обиден, оскърбен.
НАСКЪРБЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Наскърбление, оскърбление. Аз съм повече достоен за съжаление, защото хиляди пъти по-зле страдам и пак прося прошка за неволното наскърбение, което мога да причиня. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 76. След прочитанието на това писмо, студени тръпки побиват човека и целият му организъм замръзва от жалост и наскърбение. НБ, 1876, бр. 50, 195.
НАСКЪРБЕНО. Нареч. от наскърбен; натъжено, нажалено. — Как, сестра ми не обади ли ти, че Радоил сега отсъствува?
— Не, отговори наскърбено Славка. Ив. Вазов, Съч. XIV, 162. Дядо Иван наскърбено отвори ковчежето, в което бе завещанието на покойний му брат. ИЗ 1874-1881, 1882, 184.
НАСКЪРБЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от наскърбен; нажаленост, на-тъженост.
НАСКЪРБЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Оскърбителен. Исус учил, че всяка наскърбителна дума е престъпление на шестата заповед, сиреч тя е убийство. Д. Манчев, НН (превод), 88-89. Обиден от доволно наскъроителното отказване,.., той [Лафонтен] употреби малкото жлъчка, която имаше, за да съчини една сатира. Ч, 1875, бр. 13, 605. — Турците в Анадол уловиле един католишки поп .. Поруганията върху християнството биле наскърбителни и безчестни. НБ, 1876, бр.34, 134.
НАСКЪРБЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Оскърбление. Бобадила,.., оковал във вериги Колумба заедно с двамата му братя и така ги изпратил в Испания. Ко-лумб се оправдал, но никак не могъл да забрави горчивото наскръбление. Лет., 1873, 129.
— Друга форма: наскърбение.
НАСКЪРБЯ. Вж. наскърбявам.
НАСКЪРБЯВАМ, -аш, несв.; наскърбя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Причинявам на някого скръб, тъга, мъка; натъжа-вам, нажалявам. — Тате, прощавай, че ще те наскърбя, но ще изляза в отделна къща! К. Петканов, БД, 12. Наскърби ме съобщението Ви, че не сте още оздравели. Ив. Вазов, ПЕМ, 57. Смрътта на покойната, както остави голяма жалост на съпруга й и на другите й домашни, тъй също общо наскърби и съгражданете й. Дун., 1876, бр. 150,
1. — Синко Стояне, Стояне, / що ми си, синко, нажален, / нажален, още наскърбен? / Дали ти стадо чамаво? Нар. пес., СбВСтТ, 365. // Със същ. душа, сърце — правя да стане тъжен, да изпитва скръб (душата, сърцето на някого). Незаслуженият упрек дълбоко наскърби сърцето ми.
2. Причинявам на някого огорчение, обида; оскърбявам. — Ти ли, Таки Брашнаров, ще обвиняваш в безсрамие и безчестие една невинна жена! .. Вие немате право да клеветите, да наскърбявате една невинна жена. Д. Талев, ПК, 222. — Наскърби ли се от думите ми? — Истината е горчива, но не
