правят и то, когато бащата желае или го надумат да даде на щерките си наследие по-малко. СбНУКШ ч. III, 251. Пази и защитавай вярата и земята на отците си, защото те са най-първото и най-драгоценно-то за тебе наследие.
— Рус. наследие.
НАСЛЕДНИК, мн. -ци, м. 1. Лице, което по закон или по завещание получава имуществото, правата, властта и др., крито е притежавал приживе някой покойник.
— Оттук нататък, зад могилата, до морския бряг, цялата земя владеят наследниците на баба Дончевица. Седем хиляди декара земя им остави покойницата. А. Карал ийчев, НЗ, 181. Александър имаше два сина, от които най-старият,.., беше по право наследник на престола. Ив. Вазов, Съч. XIII, 183. Той смяташе, че ако брат му Иван,.., изчезне, жена му ще се омъжи за другиго и тогава никой друг, а сам Еньо ще стане наследник на неговия имот. Елин Пелин, Съч. III, 153. Беше единствен син — той за син, той за дъщеря — и когато баща му го убиха във войната, видя се наследник на голям и хубав имот. И. Йовков, ЖС, 20. И сичко, либе, имаме, / саде си, либе, не-маме / я мъжко дете, я женско, / наследник да си йоставим, / на старо време йотмяна. Нар. пес., СбНУ XIV, 47. II Разг. Син, дете.
— Имам голяма радост — родил ми се е юнак! — Хайде, нека да ти е жив наследникът! Да расте, да порасте, като баща си да стане! К. Петканов, X, 206. — Ха добре си дошъл, Стойко, как са вашите, живо ли са,.., ами сестра ти прочувате ли я, харно ли е и тя, здраво ли е?... Наследник си имала тя, а? Каза ми майка ти, похвали ми се, пръв внук. Г. Караславов, С, 19. • Обр. Разположен в подножието на южните склонове на Централния Балкан,.., градът [Карлово] е наследник на старото чисто българско селище Сушица. Йв. Унджиев, ВЛ, 20.
2. Лице, което е продължител на делото или приемник на поста, длъжността на някого. Упреквали са Майстора, че идеализира нашия народ, че прави икони на българина,.. Той би бил доволен да бъде истински наследник на нашите древни иконописци. Е. Каранфилов, Б III, 94. В онова време аз бях извадил една песен за гръцките владици в Търново, именно за Панарета,.., и за наследника му Неофита. П. Р. Славейков, БП I,
III. Живота своето от нас ще вземе / и весело ще пей като капчук, / когато за наследници след време / ще дойдат нашите потомци тук. П. Пенев, Худ. СI, 329.
НАСЛЕДНИЦА ж. Жена наследник; наследничка. Слизаше Мария .. Значи това беше господарката на тази къща и този лукс, единствената наследница на „Нико-тиана“, чудното и елегантно същество с опалов блясък. Д. Димов, Т, 188. Една женитба с аристократка, наследница на големи богатства, му се видя нещо прилично за пред света и за неговия висок род. Ив. Вазов, Съч. XIV, 60.
НАСЛЁДНИЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Дете наследник; малък наследник. Понякога, като гледаше наследничето си как седи на пейката в двора и си учи уроците, Саната започваше да вярва, че ще оздравее. Ем. Станев, ИК III, 138.
НАСЛЁДНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Който се отнася до наследник и до наследство; наследствен. Във Флоренция .. бащите често изискват от синовете си овладяването на някоя професия като условие за встъпване в наследнически права. Хр. Ковачевски, СК, 18. Той [бунтовникът Джу-неид] поднесе Мураду не само да напусне за-щищаемия си, но дору да му го предаде, ако са закълнеше [султан Мурад], че ще му повърне наследническите владения. С. Боб-чев, СОИ (превод), 53-54.
НАСЛЕДНИЧКА ж. Жена наследник; наследница. Тя е наследничка на голям имот в Добруджа. • Щитоноската [костенурка] пък посла под себе си едно пухено дюшече, върху което снесе хиляди яйчица. Зави ги и умря спокойна, че е оставила дос-татъчно наследнички. П. Бобев, ЗП, 78.
НАСЛЁДНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Наследнически.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен ре;чник, 1955.
НАСЛЕДОДАТЕЛ м. Юрид. Лице, което оставя наследство. Издържани, по смисъла на Закона за пенсиите, са наследниците, които системно са получавали от наследодателя си по-голямата част от нужните за издръжката им средства. ОФ, 1958, бр. 4166, 2.
НАСЛЕДОДАТЕЛКА ж. Юрид. Жена наследодател.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.
НАСЛЁДСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За имущество, титла, прДва и под. — който след смъртта на притежателя им се предава по наследство. Двете семейства, събрани в една наследствена къща, разделена братски, живеели много задушевно и задру-жно. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 21-22. С парите, които получи от продажбата на наследствения си дял, той си купи тук малко нивки. Ст. Марков, ДБ, 97. Япония се управлява от гиогуните, чиято власт била наследствена. Ист. X кл, 140. Императорската корона и нейната власт в Германия не бяха наследствени, сиреч, те не премину-ваха от татка на сина. Г. Драганов, Лет., 1873, 138.
2. Който има пожизнени права или власт, предавани по наследство на лица от следващото поколение. Той [Каравелов] разисква
