телите-класицисти е, че те създават типични храктери и насищат произведенията си с високи граждански чувства. Лит. X кл,
3. По-късно вече знаех, че лъжливият не бе ми казал нито една лъжа, а .. бе наситил детското ми въображение със свои измислени герои. И. Петров, ЛСГ, 37. След войната атмосферата в град Кюстендил е наситена с революционно напрежение. Е. Каран-филов, Б III, 69. Около тия зидове бяха нашите игри, нашите радости и малки грехове, които насищаха душите ни с необясними трепети. 3. Сребров, Избр. разк., 135. Ние ще предадем по-нататъшния разговор в непряка реч, за да не предизвикаме обриви по кожата на читателите от технократ-ските думи, с каквито по необходимост бяха наситени репликите на двамата веду-щи инженери. А. Гуляшки, ДМС, 72.
6. Хим. Физ. Слагам в течност разтворимо вещество в такова количество, каквото може да поеме. Насищам захарен сироп. Д Насищам разтвор.
7. Хим. Осъществявам запълване на една или повече валентни връзки при свързването на атоми в химично съединение. Една валенция от единия елемент може да насити само една валенция от другия елемент. Хим. VII кл, 1965, 57. насищам се, наситя се страд. Нашата .. промиитеност.. се развива и уедрява, насища се с нова, модерна техника. РД, 1958, бр. 91, 1. Към теоретичния факултет се създаде магнетофонно студио с дискотека. Чрез него теоретичните лекции изобилно се насищат с музикални илюстрации. ВН, 1959, бр. 2544, 4. НАСИЩАМ СЕ несв. \ наситя се св., непрех.
1. Преставам да имам усещане за глад, след като приема достатъчно храна; засищам се. Непознатият омете яденето, Ганчо му сложи още, но скоро той взе да се насища, защото започна да дъвче по-продължително и да се усмихва. К. Георгиев, ВБ, 87. Малцина дойдоха, защото знаеха, че на пир се гладува. Но дошлите се наситиха и си отидоха доволни. Н. Райнов, БЛ, 171. Отговора змия тройоглава: / — Хайде върви, отдека си доиша. / Я едва са със месо наситих / и едва се, бре, със кърви напих! Нар. пес., СбНУ ХПН, 161.
2. Прен. Обикн. с предл. на. Задоволявам, удовлетворявам напълно някаква своя емоция, духовна или физиологична потребност. Мълчаха и двамата, докато се наситят на собствените си мисли. М. Яворски, ХСП,
103. Хората еднакво бързо се насищаха на радостите и се примиряваха със скърбите. Ив. Карановски, Разк. I, 70. Когато се наситя да те гледам, / ще те целуна и ще си отида. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 129. // Изчерпвам докрай потребността от някого, нещо и преставам да го искам, да се нуждая от него. Той трябва да я харесва, да я желае... Ала дребни нещица в държанието му й подсказваха, че става обратното — той сякаш й се насища, тя не го изненадва с нищо ново. Б. Болгар, Б, 46. Богати и пре-богати бяха братя Бабулеви, но не се насищаха на богатство. Д. Талев, ПК, 29.
3. С предл. с. За вещество, среда — поемам, поглъщам нещо, пропивам се с нещо, което е в значително количество. Често небето притъмняваше,.., започваше да ръми. Едва се насищаше въздухът с мирис на овлажняла пръст и гъските по дворовете вдигаха разтревожено глави. А. Гуляшки, СВ, 32. Когато задуха хамсинът, температурата се покачва с 15° и се диша мъчно. Въздухът се насища със ситен жълт прах, който закрива слънцето с жълтеникав воал. В. Дой-ков, НС, 20-21. Зърнестата почва е рохка-ва. През време на снеготопенето и по време на дъжд водата лесно прониква в такава почва. Като се промъква между бучиците, тя ги овлажнява. Всяка бучица напълно се насища с вода. Бтн V и VI кл (превод), 147.
НАСИЩАНЕ ср. Отгл. същ. от насищам и от насищам се. Тя гледаше и нямаше насищане нейното втренчено око за природните картини и красотата на родния край. А. Каралийчев, С, 307. Въглеводородите .. са образувани .. чрез насищане с водород на свободните валенции на въглеродните вериги. Хим. VII кл, 1950, 100. Амонякът отново отива за насищане на соления разтвор. Хим. IX кл, 1950, 9.
О Ток на насищане. Физ. Електрически ток, достигнал максимума на силата си, която не се увеличава при увеличаване на напрежението; наситен ток. Обаче при достатъчно голямо напрежение силата на тока престава да се увеличава. Получава се ток на насищане. Физ. X кл, 1965, 182. Постоян-ната стойност на тока в този интервал се нарича ток на насищане. Я. Якимов, Т, 344.
НАСКАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. За рисунка, изображение — който е направен на скала. В алжирската част на Сахара,.., са намерени на различни места стотици наскални рисунки, които изобразяват странни фигури. К, 1970, кн. 5, 30. Но най-удивителното .. е това, че наскалните рисунки, които се отнасят към каменния век, изобразяват всичките осем ритуала от поклонението на слънцето. Е, 1981, бр.
1085,4.
НАСКАМИСАМ. Вж. наскамисвам.
НАСКАМИСВАМ, -аш, несв.; наскамй-сам, -аш, св., прех. Диал. Натяквам нещо някому. Каквото и да му даде, все му го на-скамисва. Н. Геров, РБЯ III, 216. наскамисвам се, наскамисам се страд.
— От Н. Герон, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСКАМЙСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наскамисвам и от наскамисвам се; натякване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
