кошниците .. — Добре — рече момъкът и отиде към реката да насече върбови пръчки. А. Каралийчев, МО, 17-18.
4. Като сека с калъп, нож и др., приготвям, оформям, правя много неща (тухли, керемиди, гвоздеи и др.). Ленко, жена му и момичетата насякоха тухли и ги опекоха. Г. Кара-славов, Избр. съч. X, 76. Дойчин остави довършването на къщите за следната есен, за да могат работниците през пролетта да насекат кирпичи за стените. К. Петка-нов, ЗлЗ, 43. // Правя от метал монети. В 1864 г. турското правителство намисли да насече пари сребърни. ДЗ, 1868, бр. 16, 63.
5. За бръчки — вдълбавам се, врязвам се дълбоко в кожата; браздя, набраздявам. Напречни бръчки насичаха сухото му изгоряло лице. Д. Калфов, Избр. разк., 316. Той е дребен на ръст,.., лицето му — насечено с бръчки, не се е бръснал навярно седмица и гъста бяла брада е набола по бузите му. Т. Кюранов, АП, 18. насичам се, насека се.
I. Страд. от насичам. От парчетата тел се насичат гвоздеи. ВН, 1960, бр. 2745, 1.
II. Възвр. от насичам в 1 и 2 знач. — Като бил брат на народен представител, та какво? Хе, сега, значи, ще трябва да се гърмя, да се насека на парчета? Д. Калфов, Избр. разк., 19.
НАСИЧАМ СЕ несв.\ насека се св., непрех. Обикн. с предл. на. Сека нещо до насита. И взеха често да се хвалят и да се заканват [турците], че скоро ще дойде време, когато ще се насекат на гявури, ще се навземат на богатство и ще се награбят с хубави жени и моми от българите. Ц. Гинчев, ГК, 15.
НАСИЧАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от насичам и от насичам се. Учениците и ученичките .. проведоха ударен трудов ден за насичане на дърва. РД, 1950, бр. 271, 2. Дава се право на държавата да използува за своите нужди печалбите от насичането на сребърните монети. Пл, 1934, бр. 1553, 1.
НАСИЩАМ, -аш, несв.\ насйтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отстранявам, премахвам усещането на някого или нещо за глад или жажда, като му давам достатъчно храна или течност; засищам. Като поизрас-наха, майка им ги пъдеше от къщи — сами да си търсят хляба, че бедната вдовица не можеше ни да ги насити, ни да ги облече. Д. Талев, ПК, 26. Кашкавалът беше по-вкусен от раците, не ще и дума. Но след като изяде своето парче, Митко не насити стомаха си. М. Марчевски, МП, 120. Какво ще да кажете вие за оние божи създания, които не работят нищо, които очекват от природата да ги насити и които ядат щото и да им са попадне под ръка? Знан.* 1875, бр. 12,
182. Отде у нас в пустинята толкова хлябове, щото да наситим толкова народ? КТЕМ, 315. • Обр. Защо ни насити със скръб и ни напои со злъчка? Е. Мутева, РБЦ (превод), 99. Той са хвърлил всред враговете и като наситил ножа си с кръв, паднал смъртно ранен. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 175. // В съчет. с глад, жажда. Задоволявам, удовлетворявам глад, жажда, премахвам усещането си за глад или жажда като приемам достатъчно храна или течност; утолявам, засищам. Спрели се тук, едни от бежанците бързаха да наситят глада си, ровеха се из парцалите си. ОФ, 1949, бр. 1478, 6. Отварям уста и жадно поглъщам дъждовната вода. С мъка насищам жаждата си. К. Петканов, ДЧ, 469. Злопо-лучний Джафо, като ся пратил да насити жаждата си в реката, прилежили ся да намерят Бертолда. ВУХБ (превод), 74-75. Какво, че в шкафчето врабче / не би намерило парченце / глада си птичи да насити? Е. Багряна, СЧ, 47.
2. Прен. Удовлетворявам, задоволявам напълно някаква своя емоция, духовна или физиологична потребност или страст. По незнайни пътища истината стигна до чужди уши и стана подкваса на дълга история, с която разни люде насищаха любопитството си. Д. Талев, ЖС, 363. Тук те развеждаха сваления тиранин Андроник Комнин върху една крастава камила,.. И след като наситиха душите си с веселба, избодаха му очите. А. Каралийчев, С, 32. В деня на представлението, сутрин, Будев-ска обичаше да чете Пушкин, Лермонтов,.. Така, наситила душата си с възвишени чувства, се запътваше за сцената. Ст. Грудев, АБ, 52. Вие всякога и навсякъде в планината има в какво да спрете погледа си, да наситите чувствата си. РН, 1910, кн. 8-9, 215. Похитителите я измъкнаха^ [девойката] от ъгъла .. Така над нея минаха няколко хищника и като наситиха животинската си похот, продължиха да дирят нови жертви. Д. Спространов, С, 354.
3. Прен. Задоволявам нуждите от определени стоки в такова количество, че да се почувствува изобилие. Обединението насити пазара с висококачествени спортни стоки.
4. С предл. с. Изпълвам, пропивам нещо, обикн. някаква среда, с нещо друго, което се съдържа в значително количество. [Конят] потръпваше и леко изпръхтяваше, навярно от непоносимата тръпчива миризма на тлеещия кюмюр в жижниците. Димът просто насищаше въздуха с тая миризма. А. Христофоров, А, 7. Вечерта бе топла, пролетта беше раззеленила липите и наситила въздуха с преснота и свежест. Д. Ангелов, ЖС, 267. Вятърът се усили, насити въздуха с влага и миризма на мокра трева. А. Гуляшки, Л, 401. Само върху лявата половина на масата му имаше наредени дюли, които бяха наситили застоялия въздух с приятната си миризма. Г. Караславов, ОХ I, 267.
5. Прен. С предл. с. Изпълвам въображение, мисли, творчество и под. с някакви чувства, образи, думи и др. Заслугата на писа
