НАСИТЕНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни за цвят със значение: силен, ярък, напр. наситеночервен, наситен ожълт, наситеноси ни др.
НАСЙТЕНОЗЕЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е ярко, силно зелен. Там, където оранта е била по-дълбока,.., нивдпщ беше гъста, равна и наситенозелена. И. Йовков, Ж 1945, 208. От него [влажния морски вятър] храните no-бърже растат, изглеждат весели и наситенозелени. Й. Йовков, Разк. I, 48.
НАСЙТЕНОСТ, -Trà, мн. няма, ж.
1. Качество на наситен. Човешкото око различава цветовете по тон, сила и наситеност (интензивност). НТМ, 1961, кн. 4,1.
2. Степен на насищане с нещо. Механизацията в строителството .. в нашата страна е още на ниско равнище, както по наситеността със строителни машини, така и по тяхното използуване. ВН, 1959, бр. 2544, 1. Тази точност, ясност и сбитост на езика, неговата наситеност със съдържание — това е художествена особеност на народ-ната приказка. Ран Босилек, ЛФ, 1958, бр.
16,2.
НАСЙТКА ж. Остар. Насита, насищане; наситство. Още повече е чудно как това щастие няма наситка за човека, но колкото повече и да е щастлив човек, толкоз повече се появяват у него желания за по-голямо щастие. М. Георгиев, Ч, 1875, бр. 6, 244. На тоя час получих / трендафилова китка, / мирисах я, целувах, / целувах без наситка. Ив. Вазов, БМ I, 84.
НАСИТНЯ. Вж. наситнявам.
НАСИТНЯ. Вж. наситням.
НАСИТНЯВАМ, -аш, несв.', наситня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя нещо да стане ситно; надробявам, наситням. Сламата за овцете я наситнявам и я омесвам с ярма. наситнявам се, наситня се страд. Какаовите пити се наситняват със специална машина-трошачка за какаови пити. А. Генадиев и др., ТЗ, 241.
НАСИТНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наситнявам и от наситнявам се; надробяване, наситняне. При увеличаване броя на ударите .. се подобрява и качеството на шоколада, понеже наситняването се увеличава. А. Генадиев и др., ТЗ, 207.
НАСИТНЯМ, -яш, несв/, наситня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Наситнявам. наситням се, наситня се страд. Утъпква се и се наситня сламата. Претръскнато с дървени вили зърно остава отдолу. 3. Сребров, МСП,
НАСЙТНЯНЕ ср. Отгл. същ. от наситням и от наситням се; наситняване.
НАСЙТСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Насита, насищане; наситка. Упоените ми другари ядяха като свинете желъда без наситство. Ст. Илчев, БЕ, 1979, кн. 6, 506.
НАСЙТУВАМ, -аШ, несв. (диал.); наситя, -ищ, мин. св. -их, св., прех. Насищам, на-ситвам. наситувам се, наситя се страд.
НАСЙТУВАМ СЕ несв. (диал.); насйтя се св., непрех. Насищам се; наситвам се. Очи от гледане не се наситуват. Поелов. П. Р. Славейков, БП II, 38. Очи со земя се наси-туаат. СбНУ IV, 232.
НАСЙТУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наситувам и от наситувам се; наситване, насищане.
НАСЙТЯ. Вж. наситвам, наситувам инасищам.
НАСЙЧАМ, -аш, несв/, насека, насечеш, мин. св. насякох, насече, прич. мин. св. деят. насякъл, -кла, -кло, мн. насекли, св., прех. 1. Като сека, правя нещо на парчета, на части. Един ден майката на Тоди взе тиквата, насече я и я метна във фурната да я пече. П. Бобев, ЗП, 39. След като насече на парчета нара пред вратата, Арики почна да сече стълба, който подпираше стряхата. М. Марчевски, ОТ, 316. Отрязваше най-хубавото парче от врата на овена и .. го насичаше. Ив. Вазов, Съч. VIII, 69. Илка стоеше до дръвника и измъкваше оттам дълги дъбови вършини, които насичаше с брадвата. К. Калчев, ЖП, 49. Жената отишла, извадила една ряпа, насякла я с брадвата на две, на три. Китка V, 1887, кн. 15,20.
2. Убивам, умъртвявам някого като го сека, посичам на едно или много места. Обезумялата Клитемнестра насича в къпалнята своя царствен съпруг и излиза окървавена, със секира в ръка, пред народа. К. Константинов, ПЗ, 209. Дядо Ильо не хабил куршума си за тях [турските разбойници], а ги ловил като зверове — с клопка, па ги насичал на мястото им без шум. Ив. Вазов, Съч. XV, 49. А Калофер робуваше на бея и мълчаливо понасяше обидите. Но веднъж, като се върна от бранището, влезе в сараите му и го насече. Забрави секирата да избърше и тъй мина през селото. М. Марчевски, П, 21-22. Аз четох как някой / насякъл с секира, / насякъл сам брат си, човека. Н. Вап-царов, Избр. ст, 1946, 36.
3. Като сека, отделям за някаква нужда много неща, обикн. клони, дървета; отсичам. Насякохме цял куп леки шумнати дъбови клони и струпахме на едно място палтата си. О. Василев, УП, 25. Тази сутрин поставих войниците при оръдията,., и поръчах да насекат още клоне и побият за маскировка по бруствера на първата гаубица. Г. Райчев, Избр. съч. I, 42. — Седнете сега, деца, при огъня и си починете, а ние ще отидем в гората да насечем дърва. А. Разцвет-ников, СН (превод), 24. — Ти ще прощаваш, но аз искам да видя с очите си как плетеш
