та (Н. Геров, РБЯ). насирам се, насера се
страд.
НАСИРАМ СЕ несв.', насера се св., непрех. Разг. Грубо. 1. Сера, изсирам се в дрехите си, в постелята си; посирам се. Речи на лудия да пръдне, той се насира. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 99.
2. Прен. Излагам се, компрометирам се с някаква постъпка или с поведението си.
НАСЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от насирам и от насирам се.
НАСЙРВАМ, -аш, несв.', насйря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Подсирам много, доста или всичкото мляко за сирене, насирвам се, насиря се страд.
— От Н. Геро", Речник на блъгарский изик, 1899.
НАСИРВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от насирвам и от насирвам се.
НАСЙРЯ. Вж. насирвам.
НАСИТ, мн. няма, м. Остар. и диал. Обикн. в съчет. Нямам (не зная) наент. Никога не съм задоволен, удовлетворен от нещо, не се насищам на нещо; нямам насищане. Тъй или инак — ожени се Ангелачко за момата и заживяха .. Той на канарите вади коджа пари, ама нали на парите насит няма — заяде се Ангелачко телефонистка да я прави в града. Н. Хайтов, ДР, 90. вълчица мършава от озлоблене, /коя не знае насит / .., / по стъпките му [на лъва] се подаде из нощта. К. Величков, Ад (превод), 6.
НАСЙТА, мн. няма, ж. Обикн. с предл. до, без. Усещане за пълна задоволеност от някаква храна, питие, за удовлетворяване докрай на своя духовна потребност и под.; насищане. Намерих се сам под ябълката и ядох, ядох до насита. Г. Белев, ПЕМ, 33. Няма да разказвам как бързахме към голямата река, как без насита пихме вода, докато най-сетне ни прилоша. Ст. Дичев, Р, 159. Следобед сме на веселба в двора на училището. Каква игра падна! До насита. В. Бончева, АП, 68. Според поверието семейството, заселило се в къщата на тенец, трябва да се нахрани до насипщ,.., та и те-нецът .. да престане да идва. Й. Радичков, СР, 128. Грабителите на труда са жадни. / Насита не познава алчността. В. Марков-ски, ПЗ, 413. Бъбрихме до насита. Д Нагледа се на филми до насита.
НАСИТВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); наситя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Насищам, наситвам се, наситя се страд.
НАСЙТВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); наситя се св., непрех. Насищам се.
— От Речник на съвременния български книжовен език, 1957.
НАСЙТВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наситвам и от наситвам се; насищане.
НАСЙТВАНИЕ ср. Остар. Насищане; наситване. Опитите показват, че със сма-ляванието на температурата или уголемя-вание на наляганието повечето въздухооб-разни могат да ся докарват до стъпен на наситвание, после което те ся превръщат в капливо състояние. И. Гюзелев, РФ, 187.
НАСЙТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наситя като прил. 1. За цвят — който е много добре изразен, много силен, ярък. Чимширите и кипарисите тъмнееха с наситената си зеленина. Д. Ангелов, ЖС,
172. Току-що полятото игрище имаше тъмночервения наситен цвят на гъба, напоена с вода. А. Мандаджиев, ОШ, 72. Колкото по-тясна спектрална област отразява боята на плата, толкова цветът му ще бъде по-креищщ, по-ярък. Такива цветове във физиката се наричат наситени или дълбоки. Вл. Харалампиев, ПСС, 111.
2. Хим. Физ. За разтвор — който не може да поема в себе си повече от поставеното разтворимо вещество. Без да отстраняваме колбата от огъня, сипваме в нея по малко глауберова сол, като бъркаме непрекъснато. Когато солта започне да остава на дъното, без да се разтваря, наситеният разтвор е готов. К, 1963, кн. 8, 45.
3. Физ. Който има устойчиво газообразно състояние и не преминава лесно в течност. Тук [в котела] влизащата вода се превръща в наситена пара. К. Славомиров, Т, 322. Парите, които стоят в динамично равновесие с течността, се означават като наситени. К. Кулелиев и др., Ф, 41.
4. Хим. За органични съединения (въглеводороди и техните производни) — който се състои от молекули, в който всички валентни връзки на въглерода са запълнени с водородни или други атоми. Наситените ед-новалентни алкохоли, които са лесно разтворими във вода, като метилов и етилов алкохол, са добри утаители на белтъците. Б. Койчев, Б, 21.
◇ Наситени въглеводороди. Хим. Въглеводороди с отворена верига, в която въглеродните атоми са свързани помежду си с прости връзки. Метановите въглеводороди носят още името парафини (..) поради малката си реактивоспобност. Наричат се още наситени или пределни въглеводороди. Хим. X кл, 1958, 11. Наситените едноосновни кар-бонови киселини могат да се разглеждат като произлезли от наситени въглеводороди, в молекулата на които един водороден атом е заместен с карбоксилна група. Хим. X кл, 1965, 74. Наситен ток. Физ. Електрически ток, който е достигнал максимума на силата си, която не се увеличава при увеличаване на напрежението; ток на насищане. Като се достигне обаче определена стойност на напрежението, силата на тока престава да се увеличава, въпреки че продължаваме да увеличаваме напрежението. Получава се наситен ток. Физ. X кл, 1965, 171-172.
НАСЙТЕНО. Нареч. от наситен.
