тор, ако нивата не бъде изорана тутакси, лесно може да са изветри и да изгуби своята сила. Знан., 1875, бр. 22-23, 347.
4. Покривам нещо със слой, пласт от сипкаво или зърнесто вещество. Други работници пък почнаха да изравняват и да насипват с пясък мегдана. Т. Влайков, съч. III, 227. През нощта той [Левски] насипал черковния двор до портата със слама, обвил копитата на вуйчовия си кон с парцали и побягнал с него. Н. Ферманджиев, РХ, 97. Хлапетата излъскваха пързалките,..; жените насипваха пързалките с пепел, сечеха ги с брадви, биеха се с хлапетата и дърпаха шейните от ръцете им. Ем. Станев, ТЦ, 46. Той [о. Малта] е само едни големи камене, но трудолюбивите жители негови удобри-ли го, като носили и носят земя с гемии от далечни страни, та го насипали. Г. Икономов, КЗ, 27.
5. За зърнесто, прахообразно или полутечно вещество — като се сипя, покривам, закривам нещо или някого; засипвам. Но долу кипи горещ труд, скален прах идва дотук и насипва вехнещите треви и посърналите листа на габрака. 3. Сребров, Избр. разк., 212. Поля погубва пагубна фъртуна. / Снегът насипва друми и следи. В. Марковски, ПЗ, 75. В първата [картина] стои войник на поста си нейде из Шипченския проход. Сняг покрива всичко и виелица започва. Във втората — войникът е закрит до колене .. А виелицата продължава да го насипва. Худ., 1909, кн. 7, 18. насипвам се, насипя се страд. Трябваше да се сече гора, да се прави дига, да се насипва трасе за железния път и шосето. С. Северняк, ОНК, 30.
НАСИПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от насипвам и от насипвам се. Необходимо е .. да се определят .. местата за насипване и извозване на отпадъците. Т. Горанов и др., ПА, 327. Трябва да се издирят тези ниски места, върху които се задържат повърхностните води или се забавя оттичането им. В такъв случай се проектират открити .. вади през терена,.., а на ниските места се проектират насипвания. К. Груев, ПГ I, 446.
НАСИПЕН, -пна, -пно, мн. -пни. Прил. от насип. Дванадесеткилометрова насипна стена, висока колкото 30-етажен дом, ще спре пълноводната Печора в средното й течение. К, 1963, кн. 1, 7. При реки с благоприятни наклони, но с непостоянно корито поради изобилно влачене наносен материал, който образува насипни острови, направата на водния път се постига чрез регулиране на течението. Л. Манчев, П I, 10. Насипна дига.
НАСИПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил.
1. За вещества, материали — който поради зърнестата си, прахообразна или под. структура, може да се сипе, да се насипва. Насипни материали, като брикети и сурови кафяви въглища, да се поставят в кафези. М. Томова, ТТЖ (превод), 68. Зърнените, брашнените и другите насипни продукти трябва да се пазят в чували и сандъци с плътно затварящи се капаци. Н. Иванов и др., ГО, 196. // Който е присъщ за такива вещества, материали. Насипно състояние.
2. За стоки, продукти — който се превозва или продава в непакетиран вид, а обикн. като е насипан в големи съдове или транспортни средства. При транспортирането амбалажът на стоките се поврежда .. Това налага житото да се продава в насипно състояние. ВН, 1964, бр. 4118, 2. Да, тук е [Южна Америка] царството на кафето .. Кафе в насипно състояние. Кафе в торби. Б. Шивачев, ПЮА, 46. Насипна захар. Насипни химически торове.
3. За апарат, приспособление и под. — който насипва или е предназначен за насипване. Твърдите горива се насипват в генератора през насипен апарат с двойно затваряне. В. Пеев, МК, 166. Когато напълнените кофи стигнат до горния барабан, те изсипват глината в един железен насипен кош. В. Пеев, МК, 84.
НАСЙПИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Спец. Място, където се изхвърлят и насипват, струпват отпадъчните материали от металургично производство или от рудодобив; табан. Транспортните средства в минната промишленост служат за извоз на полезното изкопаемо или скалните маси от забоя .. до обогатителните или пресевните инсталации и насипищата (табаните). Хр. Марков и др., ТБ, 57. На повърхността около шахтата .. се разполагат надземните съоръжения на рудника — надшахтовата сграда,.., насипищата. X. Попйорданов и др., ПИ, 204. Насипища от сгурия. Насипища от пляка. Конусообразно насипище.
2. Диал. Насип (Н. Геров, РБЯ).
НАСИПУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); насипя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Насипвам. Натопяват дрехите в студена вода, па ги насипуват .. у кош. Лет., 1872,
255. И при него/Янка, милна сестра / сълзи рони, / брату кръви мие, / кърпа пере, / рани привързува, / синчец бере, / рани насипува. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 210. насипувам се, насипя се страд.
НАСЙПУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от насипувам и от насипувам се; насипване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСИПЯ. Вж. насипвам и насипувам.
НАСЙРАМ, -аш, несв.', насера, -еш, мин. св. насрах, св., прех. Разг. Грубо. 1. Сера върху нещо и го изцапвам с лайна; поси-рам. Уста, или ма фалете, или ви насирам. Казват за самохвалец. СбНУ XXV, 10. Бебето насрало новите си гащички.
2. Прен. Обърквам, развалям някаква рабо-
