от насинвам и от насинвам се; насиняване1.
НАСИНЕЯ. Вж. насинявам2.
НАСИНЯ. Вж. насинвам.
НАСИНЯ. Вж. насинявам1.
НАСИНЯВАМ1, -аш, несв.\ насиня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя нещо да стане синьо, като го боядисвам; посинвам, насинвам. Точно в тоя момент пристигна Донка. Беше обута в отвратителен керемиден панталон, с палтенце от изкуствен лутър. Даже си бе насинила клепките, доста нескопосано при това. П. Вежинов, НБК, 257.
2. Правя някого или нещо (тяло, част от тяло) да стане синьо, да посинее вследствие на силни удари; посинвам, насинвам. Много даскали са чупили показалките си в дланите ми, много пъдари са ми насинявали задника, но всички тези дървени педагози съм забравил и не им помня имената. И. Петров, ПР, 67. Вече си представях как гумените бичове ще насинят тялото ми. Но вървях към забранения участък. А. Мандаджиев, ОШ, 49. Сбили се [Тотьо и Ангел] сериозната, насинили си муцуните. П. Незнакомое, БЧ, 148. Един ме удари в ребрата и рече: „Тарикат с тарикат!“ — но аз с помощта на ръцете му казах, че в междучасието ще го насиня. Г. Краев, Ч, 198. насинявам се, насиня се I. Страд, от насинявам1. П. Възвр. и взаим. от насинявам1 във 2 знач.
НАСИНЯВАМ2, -аш, несв.\ насинея, -ёеш, мин. св. насинях, прич. мин. св. деят. насинял, -а, -о, мн. насинели, св., непрех. Диал. Ставам син; посинявам. — Краката ти и ръцете ти на самуни са ставали от бой, снагата ти насинявала. Р. Каролев, РЗМ, 4. От силния удар в главата окото насиня.
НАСИНЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от насинявам1 и от насинявам се; по-синване, насинване.
НАСИНЯВАНЕ2 ср. Диал. Отгл.същ. от насинявам2; посиняване. Наистина бил дотам суров, че по време на оран за най-дребна грешка го [сина си] биел с остена до насиняване. Д. Вълев, 3, 111.
НАСИП м. 1. Изкуствено направено възвишение от натрупана пръст, камъни, сгурия и под. по дължината на път, окоп, изкоп, за железопътна линия и др. Най-отвън калето беше оградено с ров,.., а от изкопаната пръст — натрупан висок насип. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 174. При изкопа на основите на завода бяха засипани от свличане на насипа трима изкопчии. Бл. Димитрова, ПКС, 104. Людмила седеше върху насипа до шосето. А. Гуляшки, СВ, 128. Елка се изкачи по железопътния насип и навлезе в нивите. Л. Галина, Л, 7. Жителите, за да са запазват от морските наводнения, принудили са да направят грамадни и високи насипи край морските прибрежия. Ив. Момчилов, МПЗ, 42.
2. Натрупани или утаени във вода пластове или ивици пясък, пръст, камъни и под.; на-слаги. Черно море, едничкото в света, с изключение на пясъчния насип пред устието на Дунава,.., е без острови. Ив. Вазов, Съч. XVI, 119. В долното си течение реката фактически тече по насипите си. Б. Русев, ЖНР, 10. Долна България е насип от чернозем връх едно море дълбоко, колкото в Мала Росия. Лет., 1876, 128. Някой път долните части на реката се натрупват с купове пясък и с други вещества;..; тия купове пясък се наричат насипи, ако се не ви-дат над водата. К. Смирнов, 3, 55.
НАСЙПВАМ, -аш, несв.; насипя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Сипвам, слагам някъде или вътре в нещо някакво зърнесто, прахообразно или полутечно вещество. Тя [жената] отново почна да насипва брашно в кастрона. М. Грубешлиева, ПП, 174. Сея-чът повторно насипа жито в кринчето. А. Каралийчев, ЛС, 63. Странджата насипа гозба всекиму и постави няколко стъкла с вино. Ив. Вазов, Съч. VI, 30. Минчо се разсмя, насипа в мазната шепа на готвача тютюн. Д. Добревски, БКН, 144. Докторът поиска от Донка малко вода, насипа в чашката бял прах и накара майка си да го изпие. В. Геновска, СГ, 273. На другий ден пак изваждат чая, печат го и го насипват в сандъци или в кошници, дето стои по 5-6 месеци. Т. Икономов, ЧПГ, 76.
2. Изпълвам, напълвам догоре нещо, обикн. някакъв съд, със зърнесто, прахообразно или полутечно вещество. Възрастният селянин отваря голяма синя тенджера и насипва три чинии постен фасул. П. Вежинов, НС, 166. Местеше пълните чували, завираше се в дълбоки сандъци, насипани с трици. К. Константинов, НДД, 142. Дочакаха младата невеста, / в ръце държат крон-дил благо вино, / насипаха чаша филджано-ва, / да си дадат на хубава Мара. Нар. пес., СбИБ, 30. Роди се жито и просо. / Насипа Петко амбаре, / амбаре, Петко, кошове. Нар. пес., СбВСтТ, 415.
3. Върху някаква повърхност сипвам на слой, пласт или на куп нещо сипкаво, зърнесто; настилам, посипвам. След това работниците насипаха пясък край зида, като изравниха добре целия мегдан. Т. Влайков, Съч, III, 178. Млади работници от всички специалности, трудоваци, войници от поделенията,.. — всички насипваха пръст на дигата. С. Северняк, ОНК, 37. // Правя куп и под. чрез сипване на зърнесто или сипкаво вещество на едно място; натрупвам. След като се привършиха главните разкопки при подножието на скалите, дойде ред да се установи: при какви случаи са насипвани въпросните могили и към коя култура и епоха трябва да се отнесат? ПН, 1932, кн. 4, 53. Купчините, които са насипвани по нивата, трябва да се разпърсват по квадратите едновременно, защото разпърснатият вече
