Page:RBE Tom10.djvu/504

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


НАСКАЧА. Вж. наскачавам и на-с к а ч в а м2

НАСКАЧАВАМ, -аш, несв. (рядко); наскача, -йш, мин.св. -йх, св., прех. Наскач-вам2. наскачавам се, наскача се страд.

— От Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1955.

НАСКАЧАВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от наскачавам и от наскачавам се; наскачване2.

НАСКАЧАМ. Вж. н а с к а ч в а м1.

НАСКАЧАМ СЕ. Вж. наскачвам се.

НАСКАЧВАМ1, -аш, несв.; наскачам, -аш и (рядко) наскоча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Скачаме всички или мнозина. Часът измина бавно. Обикновено щом удари звънецът, всички наскачва-ха, готови да излизат навън. П. Проданов, С, 98. Някому скимне за хоро, за валс. Той става веднага. След него наскачват и другите, и почват да се въртят. Д. Калфов, ПЮН, 119. Влакът тръгна. Покатерилите се по вагоните хора едвам успяха да наскачат и изпопадаха върху множеството, което размахваше кърпи. Г. Велев, ПЕМ, 66. Тълпата наскочи по пътя и когато колата наближи, издигнаха се яростни викове, както подир някой звяр. С. Радев, ССБ II, 203. А ти га чуеш, майно льо, / че куршум пропей над село / и момци вече наскочат, / ти излез, майко питай ги / де ти е чедо ос-тало? Хр. Ботев, Съч. 1929, 6. Малка мома виком вика: /— Я, тичайте триста момци, / който фане тази шайка, / той ще земе малка мома. / Зачули я триста момци, / наскачали във бел Дунав. Нар. пес., СбВСтТ, 23.

НАСКАЧВАМ2, -аш, несв.; наскача, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Скачвам много неща; наскачавам. Ще наскача всичките проводници на електрическото табло, наскачвам се, наскача се страд.

НАСКАЧВАМ3, -аш, несв. (рядко); наскоча, -иш, мин. св. -их, св. 1. Непрех. С предл. върху, на. Попадам, натъквам се, налитам без да искам на някого или нещо. Мъжът със сивото палто много се зарадва

изджавка като куче, наскочило върху заешка диря. А. Гуляшки, ЗР, 203. Скитал четири дни из планината, като последните два дни тъпчел стомаха си с киселец, наскочил на жандармеристи и едва отървал куршума. Ем. Манов, ДСР, 41-42. Веднъжки хитрата кума лисица, / дор скиташе прехрана да си дири, / наскочи на една лозница. Д. Подвързачов, Б, 43.

2. Непрех. С предл. върху и (диал.) прех. Връхлитам, налитам върху някого или нещо. Войниците побягват пред разшумелия се горски гъстак, сякаш върху тях е наскочил самият дух на отмъстителната гора.

3. Сребров, Избр. разк., 91. — Може пък да е бил дервишът. Да го е наскочил началникът в джамията и той да е побягнал. Ст. Чилиигиров, ПЖ, 110. Светлината на трактора шареше из тъмнината и най-после го олъсна в очирге. Тончо се разшава и Ралчо наскочи право върху него. Ст. Даскалов, СЛ, 36. Но сред пътя в нощен мрак / върху тях стражар наскочил. П. К. Яворов, Съч. I, 24.

НАСКАЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; наскачам се, -аш се, св., непрех. Скачам, докато имам желание, докато се наситя. Ние се поглеждаме сЛили,.., а то вън тлас-пляс въжето и ти се ще да захвърлиш за малко учебника и да се наскачаш до насита. В. Бончева, АП, 81. Как леко и как весело се играе и тропа на тия кръшни песни вечер, по хлад, на месечина! Рипаш, скачаш и не можеш да се наскачаш: Т. Влайков, Съч. I, 1941, 43. Докат са мъдрите намъдрят, лудите са наскачат. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 147.

НАСКАЧВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от наскачвам1.

НАСКАЧВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от наскачвам2 и от наскачвам се; наскачаване.

НАСКАЧВАНЕ3 ср. Рядко. Отгл. същ. от наскачвам3.

НАСКАЧВАНЕ4 ср. Отгл. същ. от наскачвам се.

НАСКИМТЯ СЕ. Вж. наскймтявам

се.

НАСКЙМТЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; наскнмтя се, -йш се, мин. св. -ях се, прич. мин. св. деят. наскимтял се, -а се, -о се, мн. наскимтели се, св., непрех. Разг. Скимтя, докато имам необходимост, желание, до насита.

НАСКИМТЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от наскймтявам се.

НАСКЙТАМ СЕ. Вж. наскитвам се.

НАСКЙТВАМ СЕ, -аш се, несв.; наскй-там се, -аш се, св., непрех. Разг. Скитам докато имам нужда, желание, до насита. Като се наскита между Влашко и Цариград,.., Стоян удари към Русия. Д. Яръмов, БП, 188. И ще ги помоли още днеска да вървят, да го оставят [инж. Буков] е хижата една неделя, две недели да се наскита до насита. Л. Петков, ГЦ, 16. И синът наистина се връща, след като се е наскитал из разни европейски и африкански държави, без нито един заверен семестър. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 181.

НАСКЙТВАНЕ ср. Разг. Отгл.. същ. от наскитвам се.

HACKÖK нареч. Диал. Обикн. в съчет.: Стоя наскок. Стоя нащрек, готов в очакване на нещо.

— Ог Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

HACKÖKBAM1, -аш, несв.; наскокна,

-еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл