ковани обуща. Д. Талев, С И, 220. Понамес-ти още веднъж биволския наръкавник, извади широкия си нож и запристъпва излеко. О. Василев, 33, 10.
3. Църк. Сърмен маншет на църковни свещенически одежди; наръквица. Пред нея строг, неумолим изправи стан отец Козма. Лъскат одеждите му. Тя виждаше наръкав-ниците му, тъмната брада, очите, взрени с проклятие в нея. М. Сми лова, ДСВ, 261.
НАРЪКВИЦА ж. Остар. и диал. 1. Ръкавица. На след тях влезе человек с висока канела, с черни мешинени наръквици. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 152. Слушах приветливо кога оплакванията й за сегашното, кога пак многоглаголивите описания на миналото й състояние и за мобилите и многобройните й наръквици. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 80.
2. Църк. Сърмен маншет на църковни свещенически одежди; наръкавник. Священи одежди, които употребляваме в сегашно време при богослужението, са следаящите: стихар, орар, наръквици,.., омофор и митра (корона). 3. Петров и др., ЧБ (превод), 39. Па се свали църниот арапин, / па се свали во Стамбол чар шия, / .., / там направи кърсти позлатени, / на главата капа калугерска, / на ръцето наръквици златни. Нар. пес., СбБрМ, 208.
НАРЪКИ нареч. Остар. и диал. 1. Така, че да може лесно да се вземе, да е на разположение; подръка, насгода. — Аз по онези лехи си садя лук и меродия — да е наръки всяко нещо, кога готвя. П. Тодсюов, Събр. пр II, 127. — Твоята раница ми беше по-на-ръки, ама аз се въздържах... К. Грозев, СС, 157-158. През дето минаха по чаршията, тия диваци грабяха каквото намерят наръки по българските дюкене. НБ, 1877, бр. 58, 227.
2. Удобно, уместно, подходящо по отношение на времето, мястото, условията. — И гледай дано ти прилегне да има и друг човек с теб. На поляната ще ми е много наръки да си поприказвам с него, че дума да не обели вече. В. Нешков, Н, 212. Вместо да имаме язик състоящ само от думи, които ги говори народа, а такъв язик ще бъде твърде беден,.., то нека да се сдобием от-дето ни иде по-наръки с потребните думи. Н, 1882, кн. 13, 38.
НАРЪМЖА СЕ. Вж. наръмжавам се.
НАРЪМЖАВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-ръмжа се, -йш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Разг. Ръмжа до насита.
НАРЪСВАМ, -аш, несв.; наръся, -иш, мин. св. -их, се., прех. Ръся докрай, по цялата повърхност на нещо; поръсвам. Жена му разбра, че става нещо и дотича с канче вода .. Шивачът й заповяда да мълчи и наръси лицето на Анчев. Й. Попов, СЛ, 116. Сланината нарязва на едри парчета, които слага на редове в принесеното голямо каче и всеки ред наръсва със сол. Т. Влайков, Пр
1, 238. — Митро! Къде ми е костюмът? ..
— Кой- костюм, бре? — Депутатският ми костюм! — Защо ти е? Наръсила съм го с нафталин. Д. Ангелов, ЖС, 106. — Ще взема един чувал слама да наръсим до примките — продължи Иван. — Трябва да вземеш, без слама не може, едно парче няма да хванете. Г. Караславов, Т, 22о. Та че е баба зе-мала [биле], / та си възглавки наръси. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 105. наръсвам се, наръся се страд. — На какво тъй хубаво мирише [ошафът]? .. — Зарзалки се суишт,.., дюли на резени се пущат,.. Мащерка се наръсва отгоре. Бл. Димитрова, ПКС, 354.
НАРЪСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наръсвам и от наръсвам се; поръсване. Наръсване със захар.
НАРЪСЯ. Вж. наръсвам и наръсям.
НАРЪСЯМ, -яш, несв. (рядко); наръся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Наръсвам. наръсям се, наръся се страд.
НАРЪСЯНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от наръсям и от наръсям се; наръсване.
НАРЪФАМ. Вж. нар ъ ф в а м.
НАРЪФВАМ, -аш, несв.', наръфам, -аш, св., прех. Разг. 1. Ръфам, отхапвам от нещо неначенато, от нещо, което не е ръфано. Някой е наръфал хляба.
2. Разкъсвам с отхапване, със зъби, с ръфа-не. Кучето ми наръфа обувката, наръфвам се, наръфам се страд.
НАРЪФВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от наръфвам и от наръфвам се.
НАРЪЧ* м. Толкова количество от нещо (дърва, сено, слама, съчки и под ), колкото може да се вземе наведнъж с две ръце. Хлътнаха в бараката и подир малко излязоха оттам с по един наръч дърва. Й. Радичков, СР, 211. Звезда донесе един наръч слама и застла колата. Д. Спространов, ОП, 50. Няколко младежи хукнаха към колибите и след малко се върнаха с големи на-ръчи сухи дърва и със запалени главни. М. Марчевски, ОТ, 408.
НАРЪЧ2 м. Диал. Заръка, поръка; на-ръка, наръчба.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАРЪЧАМ. Вж. наръчвам.
НАРЪЧБА ж. Диал. Заръка, поръка; наръка, наръч2. Кой йе болен, от каква да йе болест, да дойдит во царскийот сарай, да го целиват мъртоецът, та ке оздраит. И така, по наръчбата му, напраиле. Нар. прик., СбКШ, 27. Евреите много се мъчиха да не стори пашата така [да не носят лисичи опашки], но не им мина молбата> а тръгнаха да търсят лисичи опашки .. А детето, спротив пашината наръчба, не ги давало от два франга по-долу. СГ, 1894, кн. 1, 505-506.
