НАРЪЧВАМ, -аш, несв.; наръчам, -аш, св. и (рядко) несв., непрех и прех. Остар. и диал. 1. Казвам на някого да извърши, да направи нещо; поръчвам, заръчвам, нареждам 2. — Хубаво да обличате и храните децата, — наръчаше всеки ден на снахите. И да не ги будите рано. Нека си отспиват. И. Петров, МВ, 100. —Радо, наглеждай къщата — наръча й с разтреперан глас, сякаш наръчваше нещо за жив човек. В. Геновска, СГ, 165. Наръча внука си да варди стадото, докато се върне. Н. Нинов, ЕШО, 114. Самовила град градила, / град градила зид зидила, / поръчала е, наръчала е, / поръчала на граждане, / да й пуснет два юнака, / ар-мосане, невенчане. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 3-4. Грозьова майка, Грозьо лъо, / шиеше и наръчаше: /— Що прави Грозьо, да прави, / бре скоро, бърже да дойде / с премяна да се премени’ Нар; пес., СбНУ XXXIX, 143. • Нар.-поет. Наръка наръчвам. Петър Петрани думаше: / Тебе ще тука оставя / и ти наръка наръчвам: / правиш, що правиш, Петранке, / да сготвиш гозби всякакви. Ц. Церковски, Съч. II, 194.
2. Остар. Препоръчвам. Смешният календар му [на писателя] наръчва да пие сутро — вечер по една чаша припарка от чер ку-куряк, за да му се избистри мозъка. П. Р. Славейков, СКНГ, 24.
3. Предсказвам, предричам бъдещето; наричам, орисвам. Приказва се за тях [орисниците], че кога се роди дете, те дохождат и наръчват колко и како ке живет роденото и що ке наръчат третята, това ке бидит. М. Дринов, ППБН, 69. Си дойдое до три наръчници; /../ Наръчае и си побегнае. Нар. пес., СбБрМ, 17. Леле Маро, мила мнуко, / шчо ти било наръчано / от пустите наръчници! Нар. пес., СбНУ XI, 22.наръчвам се, наръчам се страб.
НАРЪЧВАНЕ, мн. -ш, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наръчвам и от наръчвам се.
НАРЪЧВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Наръчване; поръка, изискване, искане. Мащеха ми, не знам защо, мразеше тази бабичка и като я посрещаше, почерпваше я и изпращаше доколкото се може по-вежли-во по наръчванието на баща ми. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 28. Маймуните толкоз навикнуват да разбират человеческий язик, щото по наръчвание на стопанина си подават таквиз дрехи, каквито иска той. Пч, 1871, кн. 1, 11.
НДРЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. и диаЖ Който е удобен, лесен за използуване. Приспособлението за вдигане на ситата е много просто и наръчно. Гр, 1906, бр. 10, 147. Добиване на ефирното масло .. е доста износно, обаче самият начин е много сложен и не тъй наръчен на всякой, който произвежда листа в по-малък размер. Гр, 1906, бр. 18,281.
НАРЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. За книга, учебник, справочник и под. — в който се съдържат основните или най-необходимите сведения от някоя област; основен, популярен. Издаваме я [българската история] с цел да послужи .. и като наръчна книга за секиго българина или чужденеца, който би желал да са опознай със стария славенский мир, с българската народност. Т. Шишков, ИБН, XII. Мина ни на ръцете една кратка аритметика, названая „Наръчна числителница“. Г. Кръстевич, БКн, 1859, април, кн. 2, ч. II, 198. Ний тука ще печатаме една наръчна сл[ужебна] граматика с подобна една христоматия. П. Р. Славейков, СбНУ И, 64. Наръчен речник.
2. Обикн. за книга — който много често или постоянно се използува от някого, който винаги е подръка на някого; настолен. Чувството на възхищение и благоговение пред неговата поезия все повече се усилваше и днес съчиненията на Некрасов ми станаха наръчна книга. Г. Бакалов, Избр. пр, 577. Между книжата, които изгубил по-преди, бил и наръчният му тефтер. Дун., 1876, бр. 1051,
2. Библията трябва да се полюби на ученика и да му стане наръчна домашна книга през всичкия живот. Н. Бончев, Съч. I, 92.
3. Остар. Ръчен. Отстранява се изкривяването на тялото надясно или наляво — нещо, което често се забележва у нас, следствие от наръчните чанти и др.т[акива].
H, 1893, кн. 3-4, 331. Тия пазачи ся назначиха да стоят в колибите, които с време ся направиха покрай пътищата и Ь които има по една мотика... и по едни наръчни кола. Дун., 1876, бр. 1104, 59. Ние би отговорили, че макар Европа из всичките си кюшета да е препълнена с фабрики, наръчната работа не е престанала и няма да престане никога, защото около машината са потребни хора. Лет., 1876, 44.
НАРЪЧИЯ само мн. Остар. Книж.
I. Обятия, прегръдки. Любко, смаян от своето преобразование [в заек] направи хиляди милкувания на своя стражар, който го зе в наръчията си и го отнесе на царя. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 22.
2. Лоно. Затова .. трябва жената, като жали за изхвърлений плод, да прибягва в на-ръчията на чърковата и от нейните извори и молитви да търси лекота на душата и разстроеното си тяло. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 144.
НАРЪЧКА ж. Остар. Ръчка, дръжка. Оралата на последната фабрика са направени много яки: през средата си имат една дървена ягка стърчишка, дървени наръчки, а цяло е направено от леяно и ковано желязо. Лет., 1876, 65.
НАРЪЧКАМ. Вж. наръчквам.
НАРЪЧКВАМ, -аш, несв.; наръчкам,
-аш, св., прех. Разг. Натъпквам, наблъсквам.
