НАРЦИСОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от нарцис. Нарцисов букет. Нарцисова луковица.
НАРЧЕ1, мн. -та, ср. У мал. от нар1; малък нар1. Постлахме им едно нарче — много хубаво нарче — дъски върху две магарета и отгоре зебло, а върху зеблото черги. ВН, 1965, бр. 4305, 4.
НАРЧЕ2, мн. -та, ср. У мал. от нар2; малък нар2.
НАРЪБВАМ, -аш, несв.; наръбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разг. Правя нещо да стане на ръбове, да придобие ръбеста, неравна повърхност. Стражари и общинска прислуга .. стрижеха наред мъже и жени с овчи ножици .. Где да знаят тия цигани, че ножиците, изковани пред катуните им,., и от тях точени, един ден ще се обърнат срещу тях, ниско ще наръбят главите им. Й. Радичков, ВН, 56.
2,Диал. С предл. с . Обшивам дреха, плат по ръбовете, краищата с нещо; поръбвам. Тя беше пременена по обичая на Стремска долина: с дългопол сукман, наръбен с копринени шарки и широко изрязани пазви. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 206. Черната й коса, зад-ната половина само, забрадена с много фина копринена кърпа, наръбена със златни тантели. Ив. Вазов, Съч. IX, 17. наръбвам[ се, наръбя се страд.
НАРЪБВАМ СЕ несв.; наръбя се св., не-прех. Разг. 1. Ставам с ръбове, ръбест, с неравна повърхност. Ножът се е наръбил, изхвърли го.
2. Блъсвам се, удрям се в ръб, в нещо остро или твърдо. Без да искам се наръбих в ъгъла на масата.
НАРЪБВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от наръбвам и от наръбвам се.
НАРЪБЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от наръбя като прил. 1. Който е с ръбове, издатини, грапавини; неравен, грапав. Расте ли най-сетне на планински склон, на бедна камениста почва, той [дъбът] ще бъде прекомерно чворест и наръбен. М. Арнаудов, Г, 146. Предимно за туршии у нас се отглеждат .. късни сортове пипер .. с по-силно или по-слабо наръбена повърхност. П. Даскалов и др., ТК, 50. В устата си [акулата] има шест реда триъгълни, остри и наръбени зъби. Гр. Угаров, ПСЗ, 65.
2. Диал. Който е обшит по ръбовете, краищата с нещо, обикн. за украса; поръбен. Наръбен сукман. Наръбена кърпа.
НАРЪБЯ. Вж. наръбвам и наръ-бям.
НАРЪБЯМ, -яш, несв. (рядко); наръбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Наръбвам. наръ-бям се, наръбя се страд.
НАРЪБЯНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от наръбям и от наръбям се; наръб-ване.
НАРЪГАМ. Вж. наръгвам.
НАРЪГВАМ, -аш, несв/, наръгам, -аш, св., прех. Разг. 1. Пробождам с нещо остро, обикн. нож, сабя, някого или нещо; намушк-вам, намушвам. И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема. Н. Хайтов, ДР, 219. — Аз го наръгах, а сабята да вземеш ти, такова къде го има? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 177. // Нанизвам, набучвам някого на нещо остро. Били подострили кол, да ме наръгат на кола, и жар били направили — да ме опекат на жар. Н. Хайтов, ДР, 85. Кога не го [носорога] задразни человек, не му струва нищо, ако не носи червена дреха, защо то-гази ся спуска, та го наръгва на рога си и го префърля през гърба си. П. Берон, БРП, 102.
2. Грубо. Натиквам, натъпквам много предмети вътре в нещо; намушквам, наблъс-квам, набутвам. Наръгал си всякакви боклуци в чекмеджето, наръгвам се, наръгам се
1. Страд, от наръгвам; II. Възвр. и взаим. от наръгвам в 1 знач.
НАРЪГВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от наръгвам и от наръгвам се. Зафа-нало се отвратително, зверско, нечуто в историята клане,.., разпаряне живи трудни жени, наръгване децата им на върха на ятаганите. Ив. Вазов, Съч. XVI, 106.
НАРЪКА ж. Диал. Обикн. мн. Заръка, поръка; наръчба, наръч2. Хлябът беше още топъл, когато той [дядо Костадин] напълни дисагите, преметна ги на седлото и потегли. Жена му го изпрати с наръки: — Хем, довечера да се върнеш! К. Петканов, СВ, 100. Спомни си наръките на свекървата, отиде и изгаси лампата да не й натяква, че не е пестелива. К. Петканов, ДЧ, 288. Графът, важен и самоуверен, повтаряше наръките на лелята, неволно подражавайки тревожната й интонация: — Внимание! И най-малкото сътресение се отразява върху тона [на пианото]. Бл. Димитрова, ПКС, 290.
НАРЪКАВНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Обикн. отделен платнен ръкав от лаке-та до китката, който се поставя върху дрехата. Широкият възкъс ръкав бил удължен с наръкавници, обшити със сърма и бисери, закопчани с петелки. Б. Божилов и др., ИО, 27.
2. Ръкав, от лакета до китката, изработен от метал или кожа, използван в миналото за предпазване от удар и нараняване при ръкопашен бой. Войниците носеха яки плетени ризници от бохемски тел, островърхи шлемове също от бохемско желязо, наръкавници до лактите,.., обути бяха с високи под
НАРЪБЯМ СЕ несв. Рядко.; наръбя се св.,
непрех. Наръбвам се.
