развие. Ето на: щом си нарушеше душевното спокойствие, ставаше неспособен да напише дори само един ред! Л. Дилов, ПБД, 150. В краката на Гражев някой започна да се обръща и да ругае, че са му нарушили съня и че вече не ще може да заспи. Ив. Мартинов, ДТ, 105-106. — Същата тази друга работа наруши водния баланс в планината — продължи упорито Медаров. Д. Фуче-джиев, Р, 85. Командирът се спря и се ослуша: Само тихият ромон на балканската рекичка нарушаваше нощния покой. М. Марчевски, МП, 132. Могъл бих да направя сближения между Александра и Карла Ве-ликаго, между разрушението на Троя и на Картаген, но тогаз бих нарушил сяка последователност. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 11. // С присъствието си променям обичайния, еднозначния вид на нещо, като прекъсвам неговата хармония, цялост. Небето беше забулено от черни плътни облаци и само на запад това було се прорязваше над самия хоризонт и дълга, синя ивица нарушаваше общия тъмен фон. Хр. Смирнен-ски, Съч. III, 224. На фасадата между първото и второто балконче аленееше лозунг,.. Червеното платно рязко нарушаваше тъжния вид на сградата. Ем. Станев, ДСР, 30. нарушавам се, наруша се страд. Тишината в градината не се нарушаваше вече от никой минувач. Ив. Вазов, Съч. XI, 132.
НАРУШАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нарушавам и от нарушавам се; нарушение. Поради актовете, които съставяше за нарушаване наредбите по чистотата .., мнозина раховчани бяха го намразили дълбоко. А. Гуляшки, ДМС, 49. Нарушаване на примирие. Нарушаване на устава.
НАРУШЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Наруша: ване. — А тебе те уволняват за неоправдано неявяване на работа, за нарушение на трудовата дисциплина, значи дисциплинар-но. М. Марковски, П, 208-209. След обявяване на Съединението българският народ очаквал нападение от Турция .. Турското правителство действително протестирало срещу нарушението на Берлинския договор от българите. Ист. X и XI кл, 198. През последния месе4 не са забелязани нарушения на границата в нашия участък.
2. Юрид. Забранено от закон или правилник деяние, проява с не особено съществени последици, поради което не се смята за престъпление и се наказва обикн. с глоба или с административно наказание. Най-сетне майорът не изтърпя и си взе друг ординарец,.. Но, кой знае защо, лошото чувство към Тричко не го напусна. Той го дебнеше и го наказваше за най-дребни нарушения. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 420. След малко за четири нарушения бе отстранен и Тотев, капитан на отбора и най-блестящият играч, който някога сме имали. П. Вежинов,
ЛФ, 1968, бр. 30, 1. За движение с по-голяма от допустимата скорост, което представлява нарушение на закона, органите на КА Т съставят актове на нарушителите.
НАРУШИТЕЛ м. Лице, което извършва или е извършило нарушение. Двамата преследвачи .. с бързи прибежки се отправиха към смърчовата редица южно от падинка-та, под чието прикритие смятаха да наближат нарушителя. Н. Хайтов, ПП, 27. — Какви са задълженията на пазача? .. — Длъжен е да пази народното богатство като зеницата на окото си и да глобява нарушителите. Й. Попов, СЛ, 72-73. Той вече знаеше не само кои точно членове от закона са нарушили както Тенев и председателят на селсъвета, така и Христо Железаря, но и какви наказания се предвиждат за нарушителите. Ст. Марков, ДБ, 390. Понякога,.., нарушителите на нашите въздушни граници летят ниско над обекта, за който са дошли. С. Северняк, ОНК, 76.
НАРУШИТЕЛКА ж. Жена нарушител. Попов докладва. на собственика Алкалай, че ще уволни няколко работнички като на-рушителки на вътрешния ред. М. Гръбче-ва, ВИН, 110.
НАРУШКАМ. Вж. нарушквам.
НАРУШКВАМ, -аш, несв.\ нарушкам, -аш, св., прех. Диал. Наръшквам. Притурям дърва на огъня и нарушквам го да стане голям, много голям. Т. Влайков, Пр I, 306. Тогава, мисли си той, не ще вече да е като сега —ами сяка вечер cè ще да е нарушкан в къщи огъня и той ще се изтяга край огъня и на топло, и на видело. Т. Влайков, Съч. II, 112. нарушквам се, нарушкам се страд.
НАРУШКВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от нарушквам и от нарушквам се; на^ъшкване.
НАРЦИС м. Многогодишно пролетно градинско растение от сем. кокичеви с едри бели или жълти цветове на върха на дълга дръжка. Narcissus. Стопаните отглеждаха теменуги, нарцис, момина сълза. Б. Болгар, Б, 35. Люцкан подава на Сийка бял нарцис. Й. Йовков, ПГ, 56. Преддверието бе увенчано с нарцис, лалета. Н. Райнов, БЛ, 46. Зад огромни, кристални стъкла се усмихваха свежи лалета и нарциси, нежни орхидеи и люлякови китки. Ал. Бабек, МЕ, 202.
— От гр. vàpKioooç през лат. narcissus.
НАРЦИСЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Псих. Болезнена влюбеност в себе си (по името на митичния бог Нарцис, влюбен в себе си). Самите актьори пък (за лошите е дума) живееха не с великите истини на изкуството, а с погубващото чувство на са-мовлюбеност, с представите за собствените си, ненадминати от никой друг моменти —.. Периодът на този маниакален нар-цисизъм не се знае от кога е започнал. Ст. Грудев, АБ, 178.
— От гр. собстн. през фр. narcissisme.
