НАРОДНОДЕМОКРАТИЧЕСКИ, -а,
-о, мн. -и, прил. Народнодемократичен. Народнодемократически строй. Народнодемократическа власт. Народнодемократическа форма на управление. Народнодемог кратически режим.
НАРОДНОЛИБЕРАЛ м. Истор. Лице, което е член или привърженик на Народно-либералната партия в България от края на XIX век. От м. май същата година обаче всред народнолибералите се забелязваше някакво особено раздвижване. СбЦГМГ, 235. Правителството на В. Радославов, съставено от трите либерални партии (либерали, народнолиберали и младолибе-рали,) още от своето образуване провеждало политика за свързване на България с Централните сили. Ист. X и XI кл, 255.
НАРОДНОЛИБЕРАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Истор. Само в съчет.: На-роднолиберална партия. Българска партия, основана през 1886 г. след разцепването на Либералната партия, съществувала и в началото на XIX в., както и след 1989 г. На-роднолибералната партия се оглавява от Cm. Стамболов и е представителка на младата индустриална буржоазия в България от края на XIX в.
2. Който се отнася до Народнолибералната партия, свързан е с Народнолибералната партия. От цялото променение на прогре-сивнолибералния режим с народнолибералния не остана по-осезателно последствие. Пряп., 1903, бр. 19, 1. Когато тази телеграма се предаде в станцията, телеграфният чиновник току-що бе изчукал другата телеграма, оная, подадена от председателя на народнолибералното бюро. Т. Влайков, Съч. III, 68. Народнолиберален конгрес. Народнолиберално управление.
НАРОДНООСВОБОДЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Разг. Народоосвободи-телен. Народноосвободителна армия. На-родноосвободителна борба. Народноосво-бодително въстание.
НАРОДНОПЕСЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до народната песен, свързан е с народната песен; народо-песенен. Тази песен [ Янкин брат Янки думаше„] е рядкост в богатата съкровищница на българското народнопесенно творчество по отношение на вариантите. Б. Геронтиев, Б, 59-60. Богатият и разнообразен народнопесенен репертоар на Христина Морфова си завоюва предимствата на прекрасен и свиден образец за подражание. БНТ, 1941, бр. 213-214, 1. Д. Христов се слива .. със стихията на народнопесенна-та музика и черпи от нея вдъхновение и, сокове за своите художествени стилизации. БНТ, 1940, бр. 204, L
НАРОДНОПОЛЕЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Разг. Народополезен. — На глухонемия, значи, трябва да се издигне паметник за народнополезна културна дейност? Г. Караславов, СИ, 74.
НАРОДНОПСИХОЛОГЙЧЕСКИ, -а,
-о, мн. -и, прил. Който се отнася до народоп-сихология; народопсихологически. Ние бяхме още полудеца;.. нямахме нито намерение, нито необходимата подготовка да правим социални или народнопсихологичес-ки изследвания. К. Константинов, ППГ, 210.
НАРОДНОСПАСЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до спасяване на народа, свързан е със спасяване на народа. Всеки, който се опита да пречи по някакъв начин на тази народноспаси-телна дейност, ще получи онова, което заслужава, предупреди момъкът. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 259; Нашата партия пък, която е народнолиберална, същевременно е и народноспасителна. Т. Влайков, Съч. III, 56.
НАРОДНОСТ1, -тта, мн. -и, ж. 1. Исторически създала се общност от хора с единно съзнание за народна принадлежност, възникнала на определен етап от развитието на човешкото общество на основата на племенно родство, общ език и развитие, обща култура, духовен облик и икономика. Всяка народност се отличава с няколко основни черти, които й придават характер на трайно изградена и сплотена общност. Д. Ангелов, ТВ I, 50. Езикът,.., е най-ценно достояние на народността. В. Йосифов, Избр. тв I, 36. Солун по своето народонасе-ление представляваше мозайка от различни народности с различен расов и религиозен произход. П. Шатев, МПР, 47. Онова, което характеризира научните изследвания на Шишманов, е, че те са свързани с културно-историческата проблематика на българската народност. Г. Димов, НДИ111 (Ив. Шишманов, Избр. съч. I), 12. Българи, турци и евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение,.., всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере. [В. Левски]. Ив. Унджиев, ВЛ, 180-181.
2. Само ед. Обикн. с предл. по. Принадлежност към даден народ. Новият наместник беше архимандрит,;. Видя се странно на преспанци, че беше грък по народност, а беше с руси коси и червеникава брада,..; люде с такава външност бяха редки между гърците. Д. Талев, ЖС, 133. Авторъпг на доклада, поляк по народност, живее и работи в Русе. Ив. Унджиев, ВЛ, 140. Той [българинът] се съзнава и вижда, че без свой език, без своя наука, без свои църкви и училища е загинал.. Съзнанието за свобода няма да дойде и ще изгуби своята народност. Д. Немиров, Б, 48. Баща, майка ази имам, / сираче съм в този свят, / нъ народност, вяра имам/и българка съм навред! Ч, 1875, кн. 2,
