НАРОДНОСТ2, -тта, мн. няма, ж.
1. Изк. Качество на литература, литературно или друго произведение на изкуството правдиво художествено да отразява действителността от позициите на народа или със средства, близки до народното творчество, да вдъхва любов към народа и под. Проблемът за народността в литературата се поставя към края на XVIII в. от представителите на френското Просвещение.
2. Разш. Близост до народа, дейност в полза на народа. — Вие вършите народополезна дейност чрез писание: аз също ратувам за народност — .. — разпространител съм на народополезни книги. Ст. Дичев, ЗСI, 420.
НАРОДНОСТЕН1, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Който се отнася до народност1, свързан е с народност1. — Както моето мнение, така и решението на правителството —-.. — не може да бъде друго, освен че народностният състав на Балканския полуостров вече е твърде усложнен. Ст. Дичев, ЗС I, 283-284. Ние, всички българи, трябва да се покажем достойни за подвига на ония хиляди и хиляди незнайни борци, които дадоха живота си за нашата народ-ностна, българска свобода. БНТ, 1941, бр. 215-216, 1. Не може да се измери въздействието, което Рилският манастир е упражнил през поколенията върху народностно-то съзнание. Б. Болгар, ПД, 71. Светогорските манастири, без разлика на народнос-тна принадлежност, са били винаги високо тачени и подпомагани от българите. В. Бешевлиев, Пр, 1952, кн. 6, 42. Народностен характер. Народностен произход.
НАРОДНОСТЕН2, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Изк. Който се отличава с народност2 (в 1 знач.). „Кървава песен“ има ярко народностен характер. Ив. Попиванов, Пл, 1969, кн. 6, 58. Народностният характер на поезията на Вапцаров я прави чужда на всяка битова идеализация и връщане към миналото. С, 1951, кн. 2, 116. „Цвета“ е опера, дълбоко народностна по сюжет и музикален език, достъпна, предназначена да укрепва у народа чувството на правда, вяра в чистата обич. ЛФ, 1958, бр. 44, 3. Загуби ли нашата музика своя народностен облик, тя вече няма да е българска. НК, 1958, бр. 17, 1. Творчеството на Владимир Димитров-Майстора е дълбоко народ ностно.
НАРОДНОСТОПАНСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Който се отнася до стопанството на една държава; народостопански. Основните народностопански отрасли на материалното производство са промишлеността, селското стопанство и строителството. ОСП IX кл, 13. Растениевъдството има огромно народностопанско значение. Осн. сел. стоп. VIII кл, 3. Народностопанска политика.
което е член или привърженик на Народна-та (народняшката) партия в България. Демократите бяха паднали от власт и на тяхно място цар Фердинанд бе повикал цанковистите и народняците. Ем. Станев, ТЦ, 84. — Какво ми пречи дали е народняк, либерал или демократ. Щом не е против мене — добре дошъл. Кр. Григоров, Р, 75. Инициатор на тоя Събор бе несменяемият председател на Славянското дружество в България С. С. Бобчев, народняк и русофил по политически убеждения. М. Кремен, РЯ, 222.
НАРОДНЯШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Народняшка партия, свързан е с Народ няшка партия. Видинският народен представител г. Найчо Цанов бе внесъл още в народняшкото време един проект за обръщание частните аптеки в държавни. Пряп., 1903, бр. 82, 1. Власт, това е основният принцип, това е единственото програмно искание, което стои с едри букви написано на народняшкото знаме. Бълг., 1902, бр. 447, 3. Министърът вече наближаваше .. — Това се казва народен човек! — .. — Сам си носи багажа! — Прав си! — .. — Не е като народняшките министри, да им слугуват цял полк хора. Г. Белев, ПЕМ, 81-82. Народняшки режим. Народ-няшко управление. Народняшко правителство.
◇ Народняшка партия. Друго название на Народната партия, основана в България през 1894 г. и просъществувала до 1920 г. Новооснованата партия всъщност била една от най-реакционните буржоазни партии и народът я наричал народняшка партия. Ист. X и XI кл, 217-218. — Нашата партия не е народняшка партия, та кому каквото скимне да върши. Кр. Григоров, И, 71. Старият Дамаков, бивш народен представител от някогашната народняшка партия,.., седеше зад адвокатското си бюро. Д. Ангелов, ЖС, 57.
НАРОДНЯЩИНА ж. Остар. 1. Само ед. Идеология и тактика на Народняшката (Народната) партия в България. — „Зле ли е селянинът, зле са всички други съсловия“, беше признал неотдавна даже политическият идеолог на народнящината у нас г. Мих. Маджаров. Пл, 1934, бр. 1554, 2.
2. Действие, проява, характерна за народняците (Л. Андрейчин и др., БТР).
НАРОДО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до народа, свързан е с народа; народно-, напр. народовъзпитателен, народо-освободителен, народопреброяване, народоспасителенидр.
НАРОДОВЕД м. Книж. Лице, което се занимава с изучаване, изследване на бита, нравите, материалната и духовната култура на даден народ, народност1; етнолог. Неслу-чайно "Строители на съвременна Бълга
НАРОДНЯК, мн. -ци, м. Истор. Лице,
