растения и други природни продукти за лекуване на болестите, както и начините на лекуване съставляват така наречената народна медицина. А. Бойчинов, ПХ, 5. Медът още от най-старите времена се е употребявал за храна и е служил за лекуване на най-разнообразни болести. В народната медицина той е едно лекарство с чудотворни свойства. ПН, 1934, кн. 4, 60. Народна пенсия. Истор. В периода на комунистическото управление (до 1989 г.) — вид пенсия с по-висок размер, която се дава за политически заслуги към комунистическата власт и нейното установяване. — Получаваш две пенсии — и директорска и народна... Не ти ли стигат? К. Колев, ТЕ, 60. Народна партия. Полит. Народняшка партия. <Обикновено> народно събрание. Полит. Върховен опрган на законодателната власт в България; парламент. Изправяне границите, ако не става в места населени, може да бъде разрешено и от обикновеното народно събрание. ПОУ, 5. — Нарушават са грубо правата на Народното събрание. Ив. Богоров, СИНЕ, 6.
О Нося се като народна песен. Разг. Подигр. Идвам, пристигам някъде или се движа бавно, провлечено или тържествено. Какво се носиш като народна песен, откога те чакаме?
НАРОДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Само мн. Роден. — Къде се е чуло и видяло, всички народени деца да останат живи? К. Петканов, БД, 158.
НАРОДЕЦ, мн. (остар.) -дци, м. 1. Само ед. Умал. от народ. Местностите обкръжаваха бежанския народец с тънкото сияние на пренесените тук названия. Н. Ин-джов, ПП, 61. — Ей, жандарчета, защо, чоджум, не се разотидете по къщята? Ваша работа ли е да хващате и трепете на-родеца? Д. Вълев, 3, 168.
2. Остар. Народност. Чехи, словаци, словенци, хървати, сърби, българе; под имя Славянский народ ся разумяват всичките тия отделни народци. ДЗ, 1868, бр. 19. 73. В края на второто столетие те [славяните] участвуват в преселението на германските народци. ДЗ, 1868, бр. 14, 53.
НАРОДИЦА ж. Диал. Главня2 (във 2 знач.); чернилка.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник irr Н. Геров, 1908.
НАРОДНИК, мн. -ци, м. 1. Истор. Политически деец или писател, представител, последовател или привърженик на идеите на народничеството. — Ние сме индивидуалисти, анархисти, социалисти, народници
— с една реч носим в душите си седемте багри на дъгата. К. Петканов, В, 38. Хората на Възраждането бяха истински народници, оживени от идеала да видят народа господар на съдбините си. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 169.
2. Литер. Български писател, който разработва теми от селския бит през 90-те години на XIX в. Авторът говори за „епоха на Иван Вазов“, в която слага всички писатели до Г. П. Стаматов, включително и народниците, като смята за „истински народник“ и Вазов. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 126.
— Рус. народник.
НАРОДНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до народничество и народник. Въпреки своето състояние Занесов беше учител,.. Това беше възможно само в онова време на народнически стремежи, когато селото се явяваше като неотменима арена за идеен и обществен живот на интелигенцията. Ив. Карановски, Разк. I, 94. Нам ни се струва, че измежду малкото български пиеси с народническо съдържание пиесата на г. Димо Сяров би представлявала една прекрасна апология за родната ни реч. БНТ, 1941, бр. 218, 2. Тази обществена отзивчивост, това участие в съдбата на другите, тази човещина обяснява .. много народнически прояви на нашата интелигенция от селските и дребнособственичес-ки среди у нас. Ив. Хаджийски, БДНН I, 50. Народнически възгледи. Народническо движение.
НАРОДНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Истор. Обществено-политическо движение в Русия от втората половина на XIX в., което отразява идеологията за селска демокрация и допуска възможност за преход на Русия към социализъм по пътя на селската община, без да се минава през капитализъм. Особен интерес и за нашата съвременност представляват теориите на някои от най-видните представители на народничеството. Пл, 1969, кн. 6, 76. Години преди да се появи у нас, толстоизмът със своята самобитност оцветяваше епохата на руското народничество. В. Йосифов, Избр. тв I,
11. Родоначалници на народничеството са А. И. Херцен и Н. Г. Чернишевски.
— Рус. народничество.
НАРОДНО- . Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до народ, свързан е с народ; народо-, напр, народнообществен, народнополезен и др.
НАРОДНОВОЛЕЦ, мн. -лци, м. Истор. Народоволец. На 1 март 1881 г. народно-волците .. успели да хвърлят бомба срещу цар Александър II и да го убият. Ист. X кл, 146.
НАРОДНОДЕМОКРАТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до народна демокрация, свързан е с народна демокрация; народнодемократически. Народнодемократична власт. Народнодемократична революция.
О Народнодемократична държава (република). Полит. Народна демокрация.
