4. Само ед. Събир. Разг. Множество от хора на едно място, в едно пространство. Оживените от народ полски пътища заприличваха на потоци, които се изливат по нивите. Ил. Волен, МДС, 7. Никой в село не беше виждал флейта и когато засвиреше,., около него се събираше сума народ. С. Северняк, ИРЕ, 60. Сякаш водоносен облак се зададе и плесна, така прошумяха дрехите на коленичилия народ. К. Петканов, СВ, 28. На хълма сред село Под горе .. се белеееше нова черква и на поляната около нея се трупаше народ. Елин Пелин, Съч. III, 89. Той е обк-ружен от няколко първенци и друг народ, и разговаря с тях за пътуванието и бъдъща-та нова земя — за ново отечество. Н. Павлович, РК, 1.
5. Само ед. Събир. Разг. Обикн. със съгл. опред. Група хора, които имат нещо общо; някакви общи признаци. Хубав народ са това вашенци. Ще влезеше някоя къща, вътре бедно тия.. Но за госта душата си дават. Ще намерят и яйца да ти опържат, и с ракия да те напоят, и блага дума ще разменят. Кр; Григоров, Р, 8. —Да, в този актьорски народ нравите са леки — забележи докторът. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 93. „Чуден народ са това жените: както децата. / Всеки желай да живее по своите лични прищевки, / а след това пък очаква все да го хвалиш и гладиш.“ Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 101.
6. Само ед. Остар. Със съгл. опред. Цялото население, всички жители на едно населено място, което се назовава чрез определението; граждани, гражданство. Вардарски се дръпна назад, сетне се вдаде напред и дори се приповдигна на пръсти, дигна ръка: — Ти, народе преспански, с какви мисли се разбуди днес и какво бе наумил да правиш на тоя ден? Д. Талев, ПК, 54. — Поклон приветствен и от търновския народ, който се радва на твоята слава, като вижда в тебе бъдещия си спасител. Ив. Вазов, Съч. XXI, 37.
7. Диал. Многолюдно семейство; челяд. — Де, не ни е лоша къщата. За нова се иска народ да живее у нея. А ние останахме само две жени. Кр. Григоров, ПЧ, 8. Като беше постоянно слисан с търговските си работи, Марко само на трапезата виждаше народа си в купом и тогава допълняше възпитанието му по доста своеобразен начин. Ив. Вазов, Съч. XXII, 10.
НАРОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил.
1. Които се отнася до народ, принадлежи на народ (в 1-3 знач.). Сега вече борбата за народна свобода, станала висша цел на неговите усилия,.., добива ясна а конкретна насоченост. Ив. Унджиев, ВЛ, 58. Тиранията на турците е нетърпима и народното негодувание ще дойде до върха си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 28. Кадият беше един от ония турци, които смучат народната кръв и които пият народният пот, като сяка пиявица. П. Хитов, МП, 8. Кръстът е забит в живо тяло, /ръжда разяжда глозгани кости, / смок е засмукал живот народен, / смучат го наши и чужди гости! Хр. Ботев, Съч. 1929, 11. Сбирайте ся, синове народни; / стичайте ся, Запад, Север, Юг. Oct., 1879, бр. 1, 1. Народни пари. Народен имот. Народно изкуство. // Който се състои от народ (в 1 и 3 знач.). Родният град на апостола на свободата е едно от големите огнища, които пробуждат общественото съзнание у поробените и онеправдани народни маси. Ив. Унджиев, ВЛ, 32. Народната маса, неудовлетворена от таквизи книги, търсела и намервала храна в лъжов-ната литература. Т. Шишков, ИБН, 281-282.
2. Който е отнася до масово участие на народ; общонароден, всенароден. Раковски се интересуваше много за народните работи, четеше вестници. Н. Ферманджиев, РХ, 31. — Милост... А къде беше твоята милост към нас,.. — И към святото народно дело! Да оставим нас си! Д. Фучеджиев, Р, 185. Вторият ми син Стефан Ботев почина след 12-годишНо боледуване от болест, спечелена през 1875 и 1876 години пак по народното движение. Н. Ферманджиев, РХ, 208. "Братия българе .. На .. май започва вече денят на българското народно въстание, в България Тракия и Македония. 3: Стоянов, ЗБВ I, 447. Народна борба за освобождение. Народно движение за просвета. // Който се отнася до всички, предназначен е за всички (обикн. жители на едно населено място, една област и под.). Радиоуредбата изпращя сигнал за обедна почивка. Бе наредена дълга народна трапеза за всички участници [в бригадата]. Бл. Димит-
ова, ПКС, 141. Двамата не се бяха виж-
али почти една година време — от деня на света Троица, когато' самоковци се бяха стекли на народно веселие в Ярбу-нар. Ас. Христофоров, А, 335. Тук нашите братя имат секи ден по 6 часа военни обучения, а останалото време — с песни, гайди и народни хора. НБ, 1876, бр. 11, 43.
3. Който е присъщ, свойствен, типичен за даден народ, който отразява неговия дух, култура, мироглед. Той направи всичко, употреби големи усилия, но гощавката се нареди и даде в чист народен стил. И. Йовков, Ж 1920, 64. Той [Вазов] използува в най-голяма мяра богатството на българския език.., използува смислово богати, звучни и стройни по форма изрази от народната реч. Г. Цанев, СИБЛ, 204. На няколко метра пред него стоеше мома в народна носия. Г. Стаматов, Разк. I, 110. Тишината обзе цялата лъка; около воденицата стана тихо и според народните поверия — да се не ходи Ноще около воденицата, а най-вече около улеите — никой не излезваше. Ц. Гинчев, ГК, 100. Аз обичам песните, в кои
