Page:RBE Tom10.djvu/464

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


НАРКОТЙЧЕСКИ, -а, -о; мн. -и, прил. Остар. Книж. Наркотичен. В кръчмите и кафенетата,.., под влиянието на наркоти-ческите и спиртливи питиета,.., ще посто-янствуваш да въздишаш бабешки. Ал. Константинов, Съч. I, 94. Онова, що бе станало през онзи ден, подействува като царкотй-ческа билка връз него и го погрузи в сън, подобен на смърт. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 11.

НАРКОТРАФИК, мн. няма, м. Нов.

1. Незаконен търговски обмен с наркотици. Нашего брата [журналистът] си пъха носа в нелицеприятни, но доходни дела като наркотрафик, корупция. ДТ, 1998, бр. 16, 12.

2. Пътят, по който се извършва този обмен. Наскоро беше открит нов наркотрафик от Азия към Южна Америка.

НАРКОТРАФИКАНТ м. Лице, което се занимава с наркотрафик (в 1 знач.). Борбата срещу контрабандата на наркотици поставя проблеми в целия свят и затова всички законни методи са оправдани, ако доведат до залавянето на "едри риби " нар-котрафиканти. П, 1991, бр. 1, 13. Започна процесът срещу група наркотрафиканти.

НАРКОТЙЧНО нареч. Рядко. Като наркотик. Пушенето въздействува нарко-тично и поради това се превръща в навик.

НАРМАГ, мн. -зи, след числ. -а, м. Истор. В периода след 9.1Х. 1944 г. — магазин от системата на стопанското предприятие „Народен магазин“, в който се продават хранителни и нехранителни стоки. Гроздан беше управител на нармага, а Величко работеше в ремонтната работилница на стопанството. А. Гуляшки, ДМС, 35. Рам-зина мечтаеше да притури още нещо в одаята. Видяла бе в нармага едно хубаво жълтеникаво бюфетче. Б. Несторов, АР, 20. В градчето имаше два нармага и един наркооп.

НАРОБУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Робувам дълго време, много, до краен предел, докато ми дотегне.

НАРОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до нар1. Нарова височина. Шрова постеля. Нарови дъски.

НАРОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до нар2, свързан е с нар2. Виждам градинката в дясната страна с червените пъпки по наровия храст и едролистата смокиня край съседната ограда. П. Славин-ски, МСК, 7. Като малък [дядо Костадин] заболя от гърло. Свариха му нарови кори, изпи водата им и оздравя. К. Петканов, СВ,

34. Мнозина вместо елхи окичват Лимонови, нарови и мандаринови дръвчета. Б. Ши^ вачев, ПЮА, 106. // Рядко. Който е като на нар2. Една стройна жена, с ръце изваяни от слонова кост и нокти, които имат наров цвят, стои в градината, поема соления морски въздух и тъгува. А. Каралийчев, В, 18.

НАРОВИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Насип; насипище, купище.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник на Н. Герои, 1908.

НАРОВЯ. Вж. н а р а в я м.

НАРОД, мн. -и и (остар.) -ища, м. 1. Устойчива общност от хора, предимно от една народност* която се създава исторически въз основа на обща територия или държава, единен език, съзнание за обща родова принадлежност и история, бит, традиции и др.

Ние ще съставим нова легия, ще пратим хора в България, чети,.., ние трябва да използуваме сега обстоятелствата и да покажем на света, че сме народ... народ, който търси своето право! Ст. Дичев, ЗС -, 401.— Българският народ само тогава ще се отърве и види свободен, когато цял грабне топорите и изтреби тия душмани. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 24. Шафарик е влюбен в миналото на славянските народи и там търси белезите на тЛхнкта'самобит-нй и прастара култура. А. Каралийчев, ПГ, 185. Изгнаници клети, отломка нищожна / от винаги храбър народ мъченик, / .. / Те пият, а тънат сърцата им в рани. П. К. Яворов, Съч. I, 58. Познато е .., че седачи-те по умерените пояси .. са по-добре направени и по-остроумни отколкото .. изнемо-щялите народища по горещите климати. Ив. Богоров, КП, 23. Весели ся Преслав гра-де / и ти Български народе. Д. Войников, РК, 99.

2. Обикн. ед. Цялото население, всички граждани на една държава. — Славните хора са редки и колкото повече ги има един народ, толкова пд е пгой напреднал и честит. Ив. Вазов, Съч. XII, 40. 0 хиледй най-добри български синове, цветът на народа ни, са издушиха в темниците. НБ, 1876, бр. 48, 187. Нашият народ усилено се бори да спре разрухата в страната си.

3. Само ед. Събир. С предл. и членувано. Основната маса от това население, противопоставена на богатите или на тези, които управляват държавата. По-достъпен за народа,.. за професори, учители, чиновници, занаятчии, дребни търговци, студенти, работници, е местният туризъм, какъвто е предимно и нашият български туризъм. П. Делирадев, В, 3. Toqa бяха деца от народа, отраснали по пет-шест в една стая с родителите си работници, деца на полето. М. Грубешлиева, ПИУ, 66. Новата работа [на Левски] му дава възможност да бъде по-близо до народа и да проповядва по-смело идеята за освобождение. Ив. Ун-джиев, ВП, 63. „От народът излязохте, но не сте с народът“,.. Ако вие да би биле от народът, то,.., би любиле отечеството си, в което сте са родиле." С, 1872, бр. 39, 307. Грабят от народа гладен, / граби подъл чорбаджия, / за злато търговец жаден / и поп с божа литургия! Хр. Ботев, Съч. 1929, 14.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл