то / е духът народен съхранен: / на езика майчин и свещен / в тях очарованието е скрито. Н. Ракитин, Ст II, 77. Народни инструменти. // Който по качествата си е близък на душевността, живота на народа; народностен*. Това направи, та тази книга [на г-жа де Севине], писана от една жена,.., е твърде аристократическа; .. това прави наконец, та тази книга, ако и крайно наро-дна, не ще бъде никогаж популарна. Б. Горанов, ЖГС (превод), 16.
4. Който е създаден от народ (в 1-3 знач.), който принадлежи към фолклора. — Вие ми обещахте да изпеете няколко народни песни — сопна им се [на Марина и Станка] приятелски и все така щастливо усмихнат Тъкачев. Г. Караславов, ОХ I, 89. Добре гласи народната пословица — бързата кучка слепи кучета ражда. Р. Каролев, РЗМ, 52. Би ли стигнала до нас прастарата народна мъдрост: „Занаят не тегли глад!“ Ив. Коларов, Е, 31. Народно творчество. Народни умотворения.
5. Който се отнася до цялата държава и нейното население; национален. Поради законите от финансов характер най-голямо внимание посвещаваше Събранието на народната отбрана. С. Радев, ССБ I, 245. Окъсани войници и офицери държали речи против погромаджиите, искали виновници-ще за народната катастрофа да бъдат наказани. Г. Караславов, ОХ II, 493. Часто българете, ненаучени да ся покоряват .. на волята само на един господар, дотегваше им и скоро унищожаваха правлението на единствената власт, а с това нейното могъщество отслабваше, та не можеше да защищава народните интереси. Д. Войников, КБИ, 23. На 1860 год. неколцина,.., подиг-нати от желание да спомогнат на народно-то ни възраждание чрез разпространение на просвещението, предприеха отваряние-то на едно Ч-щно [читалищно] заведение у наший град. Ч, 1870, кн. 6, 171. // Който представя даден народ или държава, обединявайки негови основни или най-добри прояви, произведения или дейци в дадена област; национален. Посетителите на столицата, които желаят да добият представа за състоянието и развоя на съвременната ни народна култура, трябва да посетят и Народния етнографски музей. Ст. Михайлов, БС, 40. Таквази е драмата, която чрез читалищата в отечеството, посвящавам на бъдущия наш народен театър. Т. Шиш-ков, В, 5. Народна опера. Народна библиотека.
6. Йстор. За някои институции (като епитет в различни периоди) — който се отнася до работа, дейност в мащабите на цялата държава. Имате ли представа какви щети съм нанесъл на народното стопанство! А никой не ми търси отговорност. Ив. Остри-ков, СБ, 62. Князът пристигна в София на 12 юли, посрещнат,.., с извънреден блясък.
По улиците освен войската наредено бе и народното опълчение. С. Радев, ССБ I, 385. Ще са образува милиция или народна гвардия от христиене и мюсчлмане. НБ, 1877, бр. 61, 238. Тия полководци били в мирно время народни съдии, т.е. тии пазили за порядък в господарството. Г. Иошев, КВИ (превод), 41. Министерство на народното просвещение. • Предимно в периода на комунистическото управление в България (1944 — 1989 г.) — като част от комунистическата фразеология при назоваване на различни политически организации, институции и техните членове за изтъкване, че по своя, характер, дейност те служат на интересите на народа. Жената имаше не повече от четиредесет години,.. Имаше си и неприятности с общинския народен съвет. Д. Шумнал иев, ПЛ, 5. Гражданите могат да потърсят защита от прокуратурата,.., народната милиция и други държавни органи. МПр VIII кл, 66-67. Народна власт. Народен съд. Народна армия. Народна Република. Народен съдия. Народен съветник.
7. В съчет. със същ. деятел, деец, учител, артист и под. В периода на комунистическото управление в България (1944 — 1989 г.) — най-високо почетно звание, дър-жавна награда, с която са удостоявани от висши органи на властта дейци на изкуството, културата, науката, образованието и под. за големи заслуги, постижения в дейността им.
8. Който се отнася до съзнанието за народност1; народностен1. Народното чувство са пробужда:.. насякъде по селата захващат да са правят училища. Г, 1863, бр. 2, 14. Редки, като светулки в една мрачна нощ, блещукаха тогава искрите, които бяха предопределени да осветят един ден нашето народно самосъзнание. Ч, 1875, кн. 10,434.
9. Който посвещава основната си дейност, прояви, борба и др. на народа, неговото развитие и свобода. — Господин Кадански, като ваш у чител аз съм длъжен да Ви обърна вниманието, че не се държите почтително към народните ни будители. К. Петканов, ДЧ, 324. Той [Узунов] издаде 9 души от Хасково и още колко ли други й приготвил на Митхад паша, да му се похваля, че има народни българи, с които ще реши въпроса на въжето. М. Кънчев, В, 354. От покоряването на Българското царство (1019) до края на ХП-й век, често излязваха бранители на българската свобода в лицата на някои народни воеводи. Т. Шишков, ИБН, 196. Народен труженик.
10. Разг. Обикн. със същ. човек. Който е близък на народа, тясно свързан с народа (в 3 знач.) и се държи естествено, непринудено, не се възгордява, не страни от обикновените хора; демократичен. Поздравяваха го [Борис Глаушев] всички, и мъже, и жени, и деца, и не само защото беше син на един
