прич. мин. св. деят. нарекъл, -кла, -кло, мн. -ктл, прич. мин. страд, наречен, св., прех.
1. Давам име на някого, нещо; именувам, назовавам, наименувам. На другата година,.., се роди първото им момче. Нарекоха го Слав. Д. Фучеджиев, Р, 112. Местността, дето се намира тоя самотен покой, хората нарекоха „Белчов гроб“. Елин Пелин, Съч. II, 33. В същия ден, когато се родил той, една кобила ождребила чудно конче — на-рекле го Букефала. Т. Влайков, Съч. II, 213. — Да нарекат селото си Глухарово, страх ги, ще им думат глухари. Й. Йовков, ПГ, 50. Манол й нищо не рече, / та па си вътре ув-лезе, / та па си зима детето / и му именце нарече / Манолчо младо юначе. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 18. // С предл. на и несъгл. оп-ред. Давам име, именувам някого с името на някого, нещо, които се уточняват от определението. Само на три километра от Вакарел се намира махала Селянин, където преди повече от три десетилетия местните хора се запретнаха да изградят ново каменно училище, което нарекоха на моето име. А. Каралийчев, С, 294. — Каква полза* лично за мен и за сестра ми, че в София и Русе са нарекли улици на името на брата ми. Н. Фермаиджиев, РХ, 250. Нарекоха дъщеря си на името на свекървата.
2. В съчет. с лич. местоим. във вин. Именувам, назовавам някого някак с някакво име или прозвище, когато се обръщам към него или говоря за него; казвам. — Ти я наричай Иванка, а аз ще я наричам Жанет. Мое право е да наричам детето си, както ми се ще. М. Грубешлиева, ПП, 203. — Господин капитан — обърна се той към мене и, като всеки моряк, по-лесно му беше да ме нарича пгака, — ние поработихме тази нощ. Й. Йовков, Разк. II, 51. — Милка — ние ще я наричаме с галеното й име, с което я зовяха. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 18. Тогавашката младеж наричала дяда Либена „Муса Кесид-жияа днешната го нарича само «дядо Бо-батин!» Л. Каравелов, Съч. II, 38. Вечерта спротив Коледа, народно си я наричаме Бъ-дний вечер. Д. Манчев, НН (превод), 55. //В съчет. наричат ме, те и т.н. Наричам се, именувам се, казвам се; викат ме. —Какво хубаво кученце имате! Как го наричат? Ив. Вазов, Съч. X, 24. Наричат ме Васил — каза младият мъж, който седеше до стёна-та.
3. Определям, охарактеризирам някого; нещо с някакво качество; назовавам. Раковски го прие — такъв му беше нравът, — наруга го, нарече го неблагодарник,..; и накрая пак го взема за секретар. Ст. Дичев, ЗС I, 374. Той наричаше безумие такава една мисъл и строго мъмреше Огнянова. Ив. Вазов, Съч. XXII, 114. — Когато ти омръзне в село да стоиш, ела при мене, побратиме Богдане. Ела, па ще разбереш защо те простих и те нарекох побратим. Ст. Загорчинов, ДП, 85.
4. Като вмет. дума. Остар. Само в пое., във 2 л. ед. обикн. в съчет. с го. Означава приблизителност; почти, кажи речи, кажи. Секи мирен и охолен човек, наречи го, сичкият Божи свят, и чете и слуша какво са пише и говори върху политиката. НБ, 1876, бр. 49, 192. наричам се, нарека се и нареча се
1. Страо. от наричам1. Гъркът се намръщи. — Аз не мисля, че тази фабрика може да се нарече куп старо желязо. Д. Димов, Т, 528. Всъщност това едва ли можеше да се нарече усмивка, дръпнаха се само ъглите на устата й. Д. Фучеджиев, Р, 161. Имало ли е у нас доскоро заведения таквщ кои да могат да ся наричат учебни? Ч, 1871, кн. 10, 301. II. Възвр. и взаим. от наричам1 във 2 знач. Те [Недялкович и баварецът] са откъснати от отечествената си почва и виждаш, че искрено, с гордост се наричат американци. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 47. — Трябва да са американци — каза Бенко. —По какво познаваш? — попита го Начко. — Познавам... Не чуваш ли как се наричат помежду си? Онзи там, високият, е Джим, а по-ниският — Хари. Ал. Бабек^ МЕ, 36.
НАРЙЧАМ СЕ несв.\ нарека се и (диал.) нареча се Ьв., непрех 1. Имам, нося името; именувам се, назовавам се, казвам се, викам се. — В България имам един стар познат, той сега се нарича Садък паша, а някога се именуваше Михаил Чайковски. Ст. Дичев, ЗС I, 302. На запад от ливадата,.., се издига един висок,.., изяден от времето бряг, който поради белината На пръстта си се нарича «Бели Яр». Ив. Вазов, Съч. VIII, 53-54. И днес махалата, в която е била къщата му, се нарича Буровата махала или Бу-ровите юртища. Н. Ферманджиев, РХ, бо. Били тии троица братия синове блаженей-илаго Кир Иакова Епископа крупничкаго,.. От них первий се наричал Иоасаф. Неофит Рилски, ОМР, 32. // Приемам“ -вземам име, название. Епитропията се преустройва в началото на 1862 г. в благотворително дружество, което по подобие на едно румънско дружество се нарича Добродетелна дружина. Йв. Унджиев, ВЛ, 84.
2. Имам, нося име, название, прозвище и под., което ме причислява към определен клас; казвам се, назовавам се. В столицата тогава имаше само една жена, която носеше името госпожа, тя беше старата Фила-ретова,.. ' Всичките други столичанки се наричаха кокони или невести. А. Каралий-чев, ПГ, 208. Трябва да забележа, че в българските чер кови,.., не стоят, а сядат, и това седалище се нарича трон. Л. Каравелов, Съч. II, 2. Правителства, които се наричат „християнскц“, забравят изцяло своя Бог и лицемерно разпокъсват един народ, заслужил свободата, векове клан и унищожаван. С. Радев, ССБ I, 8. Слънцето залазяше вече зад високия рът,.. Това време тук се нарича „заник-слънце“. Ив. Вазов, Съч. XVI, 7. Ала намясто кавал, бае Цено
