ри и под. изцяло, докрай. Вместо предишните разкривени букви,.., той нарисува нови и хубави. Й. Йовков, Ж 1945, 58.
3. Разг. Правя, направям чертеж, изображение на нещо; начертавам. Картата беше нарисувана с туш на пергаментна хартия. М. Марчевски, ТС, 88. — В една тетрадка [Ванко] е нарисувал някакъв чертеж, под който пише: Двутактен мотор за водна помпа. М. Грубешлиева, ПИУ, 22.
4. Прен. Словесно изразявам, описвам нещо, някого; обрисувам. В тая малка поема на Ветка се е удало да нарисува столичната тълпа и да даде една от най-интересните картини от уличния пъстър живот в най-големия град на Острова. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 247. —: Ако се наемате, опитайте се да нарисувате с нежни думици картината, която се представи пред хиле-ди очи, след спиранието на трена. Ал. Константинов, Съч. I, 69. — Преди малко ти и Лазаров в спора си дебело подчертахте, че не вярвате в доброто. Нарисувахте живота с най-черни краски. К. Петканов, В, 23.
5. Прен. За въобръжение, фантазия и под. — пресъздавам, възпроизвеждам или си представям мислено нещо. Кондарев ритна керемидата с цигарени угарки и тръгна из тясната стая. Въображението му пак беше нарисувало това, което и да не се е случило още, непременно щеше да стане. Ем. Станев, ЙК III и IV, 323. нарисувам се страд.
НАРИСУВАН,-а,-о, мн. -и. Прич. мин. страд, от нарисувам като прил. За устни, вежди и под. — който е покрит очертан ясно, обикн. с червило, креда и под. Най-после ни въведоха при секретарката: младо мургаво момиче, с коси, сресани като на мадона, изтеглени тънки вежди, нарисувани карминени устни. Г. Белев, КВА, 84-86.
НАРИТАМ. Вж. наритвам.
НАРИТАМ СЕ. Вж. наритвам се.
НАРИТВАМ, -аш, несв.\ наритам, -аш, св., прех. 1. Ритам много, в голяма степен някого, нещо. А когато е по-злонравно [магарето], не се задоволява само с това, да хвърли ездача, но се обръща гърбом към него и добре го наритва. Т. Харманджиев, КЕД, 130. Иванчо наритва по-малкото си братче и излиза на двора.
2. Разг. Вкарвам или изкарвам нещо с ритници, с ритане; изритвам. Наритахме пръстта в дола. наритвам се, наритам се страд.
НАРИТВАМ СЕ, -аш се, несв.\ наритам се, -аш се, св., непрех. Разг. Ритам топка много, до насита. Наритахме се на поляната край селото.
НАРЙТВАНЕ ср. Отгл. същ. от наритвам се.
НАРИЦАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се казва, който носи име. Генерал Черняев след три часа жесток бой с турците при Ниш, вместо нарицаемо Бабина Глава, ударил на юруш (сеч) върху турския лагер. НБ, 1876, бр. 8, 32. Съобраз-но само с тефтерите ни направихме си една равносметка нарицаема биланц. С. Попов и др., ТБП, 39.
НАРИЦАЛО, само ед. неизм., ср. Диал. Име, прозвище. Беше надумала Петра да му даде титла на благородство и да го нарече Комит. С това име го и наричаше тя винаги, но той кога как му прилегнеше, не пропущаше да ся не подиграе пред приятелите си с това гръцко нарицало. П. Р. Славейков, ПИ, 80. // Йме, прозвище, с което нещо или някой се нарича, но без основание, без да го заслужава. Гледайте да бъдете человеци достойни, а не само нарицало. СбНУ XV, 9.
О За (на) нарицало. Диал. Колкото да се каже, на думи. — Аз ще си отида. Аслъ аз само за нарицало стоях в мезлиша. Да се об-лъгвате с мене. П. Тодоров, Събр. пр И, 425-426. На нарицало мъж да ми е, че туй то. ПСп, 56, 326.
НАРИЦАЛО-. Остар. Първа съставна част на сложни думи със значение: неистински, само на думи (някакъв); наречи-, квази-напр: нарицало-патриот, нарицало-крити ка, нарицал о-реформи и др.
НАРИЦАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Грам. В съчет.: <Съществително> нарицателно име. Съществително име, с което се назовава клас обекти или всеки обект от този клас. Съществителни нарицателни имена са например общите названия на географски обекти:., море,., остров и пр., общите названия на растения: дърво, дъб .., названия на действия,., общите названия на лица и пр. ГСБКЕ II, 43. Общо или нарицателно имя е онова, което може да принадлежи на всекий предмет от цял род или вид: река, планина. С. Радулов, НГ, 29-30.
2. Обикн. като сказ. опред. За собствено име (обикн. на литературен герой, исторически деец, събитие, местност и под.) — с който обобщено се назовават и типизират определени качества, свойства, прояви и под. Батак! Това име и като собствено, и като нарицателно характеризира нашата революция. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 169. Не остана кът в България, дето да се не представи Иванко. Имената на Иванко, на Иса-ка, на отец Ивана станаха нарицателни. К. Величков, ПССъч. VIII, 74. Аферите от тоя род не са новост през третата Република. Достатъчно е да се цитират: Панамската афера, която стана нарицателна за всички големи организирани грабежи чрез „акционерни дружества“. Пл, 1934, бр. 1554,3.
НАРИЧАМ1, -аш, несв.\ нарека и (диал.) нареча, наречеш, мин. св. нарекох,
