извади из торбата си една малка наковал-ня, която на косашки език се нарича йорс. Т. Влайков, Съч. III, 5.
3. Разг. В съчет. с т о в а и следв. същ. — за категорично изтъкване, подчертаване, че нещо, което е назовано от съществителното, заслужава напълно името си. — Ударно момче си, Моско, да си жив! Това се нарича хусарин, а не като тебе, Калине, да дреме, сякаш бабетина някаква — заговори с гро-мък глас Райко. Ст. Загорчинов, ДП, 314. Това се нарича библиотека — висока, просторна, с толкова място за книги! А Това се нарича магазин — всичко има в него!
— Друга (остар.) форма: наричам.
НАРИЧАМ2, -аш, несв.; нарека и (диал.) нареча, наречеш, мин. св. нарекох, прич. мин. св. деят. нарекъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд, наречен, св., прех. и непрех. Разг. 1. Непрех. Само несв. Изказвам, изричам много неща едно след друго; нареждам. — Бързо, бре Тошо! Боже, докато да се накатим, тя из цялото село ще го раздрънка! — Донеси ми кюрка. — И давай! Само да мълчи! — наричаше Юрталанката шепнешком като го изпращаше. Г. Кара-славов, С, 211-213.
2. Непрех. и прех. Само несв. Нареждам1 (в И знач.). Майката се хвърли на щерка си със сърцераздирателен писък,.. Па захвана да нарича ония глухи, недоизречени безум-но-страстни слова на майчина любов и отчаяние. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 100. Осъмва-ше утром горката им майка, / и вечер зам-ръкваше тамо, / от гроб на гроб ходи, нарича и плаче — / ден минава в наричане само. П. П. Славейков, ЕП 1907, 50. — Йоти, Янке, плачеш, / плачеш и наричаш? / — Ой, как да не плача? / Девет братя имах, / със един останах. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 56. Славей пиле гнездо вие, / .. / Хем го вие, хем нарича: / — Чуйте, мало и големо: / двама бракя затворени. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 144.
3. Прех. и непрех. Изказвам, изричам пожелания обикн. за благополучие, успех, берекет и под. Подир Божил всички се извървяха до огнището да хвърлят варено жито нагоре и да наричат: толкова да пораснат житата, тъй да скачат кончетата. Д. Яръмов, БП, 55. Ядоха, пиха, наддумваха се, благословии наричаха, хора въртяха. В. Ка-раманчев, 43, 204. След това сватовници-те уловиха десниците на хана, на хапката, на великия боил и на жена му, кръстосаха ги над масата, наслагаха отгоре и своите десници, дълго ги друсахд, и наричаха всякакви благопожелания. И. Вълчев, СКН, 136. А мама ти нарича: / Както се вие тъз зъмя, / тъй да се вият за Рада. Нар. пес., Христом. ВВ II, 237. Малка мома град градила, /град градила, наричала: /— Кой разбие момне града, / той да земе малка мома. Нар. пес., СбНУ VI, 5.
4. Непрех. и прех. За наречници, орисници — определям съдбата на новородено дете с изказване на пожелания; орисвам, предопределям. През ночту попът решил да не спи, за да чуе какво че наречу наречницете за детето. Нар. прик., СбНУ Х1ЛХ, 388. // Разш. Правя заклинания чрез ритуал, съчетан с пожелания за нещо. — Колко си лош и потаен. Преславските девойки линеят по тебе, правят ти магии на св. Ере-мия,.., та дано забравиш годеницата си,.. — поде тя изпитателно. — Наричали ме да те забравя ли? — засмя се той. М. Смило-ва, ДСВ, 228. Нека гори Влашка земя, / да си дойде милно либе, / че съм азе наричала, / че съм пръстен натопила. Нар. пес., СбВСтТ, 43.
5. Прех. и с непряко доп., обикн. с предл. за, на. Разг. Определям, предназначавам нещо някому. Видя, че е запалила свещ на свети Николая вместо на свети Илия. — Аз я нарекох за свети Илия — успокоява се момичето. — Но кой знае какво ще ми се случи днес. А. Каменова, ХГ, 55. — Аз си обрах цветето в градината,.., китки да му вия и наричам цял ден, пък той да си изкара агнетата и да не ме погледне! П. Тодоров, Събр. пр II, 129. След това баба Габъовица завъртя тепсията с късметите. Тя предварително беше нарекла — на едного къщата, на другиго овцете, книгата... Герган пръв подаде клонче на баба си. М. Яворски, АСП, 20. Докато шетаха по дворовете момите и младите невести, уговаряха през оградите коя за кого от момите и ергените ще наричат утре в песните си на люлките. Д. Талев, 5КС, 419. // Обричам. „Сине, Манойло, Манойло, / я немах, сине, рожде-не, / та па се Богу помолих: / та да ми даде рождене, / и Господ ми даде рождене, / рож-дене, та ти се роди, / та тебе, сине, нарекох, / Илинден курбан да бъдеш.“ Нар. пес., СбНУ II, 25.
6. Прех. Диал. Определям нещо кога да стане, да се извърши, състои. И направо нарекоха сватбата за след две недели. Вл. Свин-тила, СЗЗ, 341.
7. Остар. и диал. Определям някого да бъде някакъв. Народът, който повече пъти не знае, що иска, намрази толко много Рашка, щото като роди царицата вторий син, задължи царя него да го нарече за свой наследник. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 389. наричам се, нарека се и нареча се страд. от наричам2.
НАРИЧАМ СЕ несв.; нарека се и (диал.) нареча се непрех. 1. Разг. Наговарям се, на-думвам се. С дохождането в София той беше започнал някакъв научен труд върху пеперудите, но не можа да го свърши. Всичко като че се беше нарекло да му пречи. Д. Не-миров, Д №9, 51.
2. Диал. Давам обещание, клетва някому за любов, за вярност; вричам се. — Преславските девойки линеят по тебе, правят ти магии на св. Еремия, наричат се на тебе,
