Диал. Нарамник (в 1 и 2 знач.); нарамница, нарамчина. Дорде челядта му спеше, той домъкваше отнякъде нарамък дърва, насичаше ги на късове и ги внасяше в собата. Кр. Григоров, Н, 118. Едни чуки само стърчат, едни оръфани хорица се свличат едва привечер с нарамъци дърва. Ст. Даскалов, МЧ, 61. Нарамък слама.
— Друга (диал.) форма: нарамок.
НАРАМЯ. Вж. нарамвам и нарамим.
НАРАМЯМ, -яш, несв. (диал.); нарамя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Нарамвам; на-рамчвам. нарамям се, нарамя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАРАМЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нарамям и от нарамям се; нарамване, на-рамчване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАРАНДЖА, мн. няма, ж. Диал. Вид дребни и много ароматни пъпеши.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАРАНИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. 1. Който лесно се поддава на физическо нараняване. Колкото по-чувстви-телна и по-наранима кожа — толкова по-богат регистър на човешката душа. Бл. Димитрова, Лав., 242-243.
2. Прен. Който е чувствителен и лесно се засяга, оскърбява, обижда; уязвим. Майчината скръб никога не става сантиментална. Напротив — в нея се откроява нещо драматично, свързано с изворите на най-дълбоката човешка чувствителност. В този смисъл майките са най-леко, но й най-трай-но наранимите същества на нашата планета. Е. Каранфилов, Б III, 8.
НАРАНЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от нараним. Деликатността на чувствителните не е страх, а внимание към наранимостта у другия. Е. Каранфилов, Б III, 115. Онова усещане на наранимост, което завладява Дара постепенно, иде от кръстоските на груповото ни отношение към нея като към жена. Приемаме я за незаменим другар, но не и за възможна любима на Асен. Бл. Димитрова, Лав., 224.
НАРАНИНА нареч. Диал. В ранни зори, много рано сутрин. —Добрутро, свата-нак! Какво си се възпретнал и разшетал като млада булка наранина? Чудомир, Избр. пр, 35. И нощта което умири, / събуди го денят — широко му откри / прегръдките си той и ведролик, и весел, / от тихи небеса наранина понесъл/над майката земя благ празничен привет. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 151.
НАРАНЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Лице, което ранява някого с някакво оръжие. Те .. го попитали кой му е нарани-тел, обаче от раните си не можел да проговори нищо. Д, 1866, бр. 55, 1. Ако ли мъченото лице е умряло от мъките или му ся е повредил някой член от тялото, виновний ся наказва с особните наказания, предвидени за убийци и наранители. Ф. Перец и др., НЗ, 32.
НАРАНЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който засяга, обижда, огорчава някого; оскърбителен, обиден, язвителен. Сами ли бяха изявили притезание, виждайки, може би, в нашия марш,.., един наранителен за тяхната чест спомен,.. — не можахме да узнаем. Ив. Вазов, Съч. XI, 65. Той [сарказмът] е наранителен един присмех над неприятел, който не може да повреди, жив бил или умрял. Т. Шишков, ТС, 87.
НАРАНЙТЕЛНО нареч. Остар. Книж. С цел да се засегне, обиди, огорчи някой; язвително. — Ще дадеш ли да пия? Това ти е глоба, задето минаваш през ливадата. — Друго не искаш ли? — каза тя наранител-но. Елин Пелин, Съч. II, 65.
НАРАНЯ. Вж. наранявам.
НАРАНЯВАМ, -аш, несв.\ нараня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя, причинявам някому рана; наранявам. — Като го гонел караулът снощи, той гръмнал с пищов и наранил заптието. Ив. Вазов, Съч. XXII,
47. Наведе се [дядо Костадин], заби нокти в пръстта, но тя, като да бе от стъкло, нарани грубата му, калена ръка. К. Петканов, СВ, 12. След малко камък удари Бачо Киро по челото, ала не го нарани. Не протече кръв. Зл. Чолакова, БК, 144. Тримата войс-кари тогази се спущат върху му и го нараняват малко. М 1857, 81.
2. Прен. Засягам дълбоко, огорчавам, обиждам някого; уязвявам. Добрите й думи го сърдеха и той ръмжеше или се подсмиваше обидно и това нараняваше още повече Станка и я отчайваше. Елин Пелин, Съч. III, 152. Най-много го [Стоян] нараняваше присмехът на чуждите лоши шеги, които му устройваха. Д. Талев, ЖС, 86. Тия еднакво бяха готови да я обсипят с най-щед-ри и възторжени похвали и жестоко да я наранят и убият с укорите и с насмешките си. Й. Йовков, Разк. I, 180. Кольо заговори пак. Беше много предпазлив — не изпусна дума, която да я нарани. Г. Райчев, ЗК, 199.
3. Обикн. за градушка — правя, причинявам дупки по повърхността на плодове, зеленчуци и под. — Няма какво да се вайкаш — отвърна й той. — Трябва с нещо да покрием тиквата. Още е зелена, а тия зърна на градушката може да я наранят. Кр. Григоров, ОНУ, 174. наранявам се, нараня се страд. и възвр. Детето се нарани с ножчето. НАРАНЯВАМ СЕ несв.\ нараня се св., не-прех. 1. Покривам се с рани. Митко стъпваше бос, краката му се нараниха от острите камъни. М. Марчевски, МП, 159.
2. Прен. Изпитвам обида, огорчение; засягам се. Нейното сърце вече не се спираше,