от нищо, не се нараняваше: не, нейното здраво и цветущо същество бавно се вкаме-няваше под една нетърпима мъка, защото беше останала без всякаква цел. Р, 1927, бр. 252, 4. Самолюбието му се нарани до кръв от думите на ученика. Ив. Вазов, Съч. VIII, 138-
НАРАНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от наранявам и от наранявам се. Каймакаминът бе дочул преди това още за появилата се $омитска чета в полския район ha pezoeaina околия;.. Веднага узна той и за Нараняването на кехаята в Койне-во. Д. Талев, И, 73-74.
2. Наранено място; контузия. От мъжа на съседното легло Венко разбра, че бай Ми-хал наистина бе спечелил по точки, но заедно с наградата бе получил много тежки наранявания и... само три счупени ребра. Ал. Бабек, МЕ, 277. Душевни наранявания.
НАРАСНА. Вж. нараствам.
НАРАСТА. Вж. нараствам.
ЙАРАСТВАМ, -аш, несв.; нарасна, -еш, мин. св. -ах и нараста, -еш, мин. св. нарастох, прич. мин. св. деят. нарасъл, -ела, -сло, мн. -ели, св., непрех. 1. Ставам по-голям, увеличавам се (по размер, обем, численост и под.); уголемявам се, увеличавам се. Проти-воп. намалявам1. Вратът му [на вълчето] дебелееше и се втърдяваше, зъбите му нарастваха и едва се побираха в устата му.
О. Василев, ДГ, 42-43. Сякаш че исполинс-кият ръст на разбойника още повече нарасте и жилестите му ръце конвулсивно паднаха на дръжката на ятагана. Ив. Вазов, Съч. VII, 69. Мястото се оказа благодатно за живопг и селото с всяка измината година нарастваше. Д. Фучеджиев, Р, 106. Прес-панската околийска чета нарасна до чепги-рийсет души. Д. Талев, И, 461. Постоянно говореха за дълговете на баща cii, който в последните години бяха нараснали. Елин Пелин, Съч. III, 19.
2. За растение — пораствам, изр;аствам в известна степен, без да съм завършил растежа, развитието си. Слънцето напече. Оцелелите растения се стоплиха, разпериха листа, цараснаха. А след месец източиха нагоре класовете си. П. Бобев, ГЕ, 74. Тук на запазено растения,та се гледат, докато нарастат и се засилят, та да могат да понесат пресаждането. Г, 1906, бр. 3, 46. А като нарасте [покълненото' семе], кръстоса и избие трети лист, тогава го тургат и разсаждат по лехи и гнезЬи. F. С. Раковски, П, 69.
3. За млад човек, дете— израствам, пораствам, наедрявам. Къде Петковден току си дойде и Здравко. Нарасъл, здрав, та напет — да му се не наглебаш. Ц. Церковски, Съч. II, 249. Тя [девойката] беше нараснала, развита, прелестна, съвсем друга от каквато я видя преди две години в Балкана. Ив. Вазов, Съч. XXV, 25. — Не е слабичка и тя, току. От мен повече е нарасла. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 229. На 15 години момче той ся завърна у дома си грлям, нарасъл, неуря-дник, пернат момък. И. Груев, СП (превод), 173.
4. За звук, шум, буря, вятър и под. — ставам по-силен, увеличавам непрекъснато силата, мощта си; засилвам се, усилвам се. Проти-воп. отслабвам, намалявам1. Изведнъж се чу далечен шум, който бързо нарастваше — сякаш нещо огромно се търкаляше из дерето. Сп. Крал е веки, ВО, 72. На всяка стъпка, която правеха, веявицата нарастваше с голямо бучение. Ив. Вазов, Съч. XXII, 202. Последните му думи се удавиха в нарасналия шум и той раздрънка звънеца високо над главата си. О. Бояджиев, П, 86.
5. Прен. За чувство, психическо състояние — ставам по-силен; засилвам се, усилвам се. Противоп. намалявам1, отслабвам. Чувствуваше как в душата му нараства като ледена буца неизпитван дотогава страх. А. Гуляшки, МТС, 14. Игнатий почувствува старото вълнение; то мигновено нарасна и преля в цялото му същество. Ст. Дичев, ЗС I, 112. Омразата срещу фанариотите беше много нараснала и народът не можеше да търпи повече. Д. Талев, ЖС, 294. Когато пък мъката й нарасте дотолкова, че зе да й прелива, тя рече да си поизкаже пред някои близки, та дано й поолекне. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 219.
6. Остар. Покривам се с някаква растителност; обраствам. Планинските издънки [в Норвегия] нарасли са с чамови дървета, от които зима мачти по-голямата част на Европа. Ив. Богоров, ВГД (превод), 122.
О Нараствам / нарасна пред (в) очите на някого. Разг. Рядко. Спечелвам уважението на някого с някаква своя постъпка, проява, качество, някой започва да ме цени. От няколко минути Кандов постоянно нарастваше пред очите на Соколов. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 15.
НАРАСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нараствам. Нарастването на корена се извършва за сметка на делението и растежа на клетките. Бнт V и VI кл (превод), 34. Нарастване на населението. Нарастване на продукция. Нарастване на доходи.
НАРАСТВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Нарастване. Тези изменения, които са забележват в месяца, неговото нараст-вание и нащърбявание, дали не зависят по някой начин от мястото между неподвижните звезди? Д. Витанов, НС (превод), 23. Всеки път признаците на това ндвопоро-дено чувство [любов] ставаха по-явни, заедно с нарастванйето му. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 95.
НАРАСТЪК, мн. -цй, след числ. -ка, м. Диал. Израстък (в 3 знач.). Фют приличаше на окаяник.. Малките му рогца бяха покрити с някакви злокачествени нарастъци. Елин Пелин, ЯБ, 154.
