Page:RBE Tom10.djvu/447

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


Отзарна ставам, събуждам децата и казвам; за оран е време... А гледам земята, хем влажна и рохкава още. С какво го засяваш? Пшеница, червенка. А лани? С ечемик, народи се доволно. Ем. Попдими-тров, Събр. съч. V, 18.

НАРАЗДАЛЕЧ нареч. Остар. и диал. На определено разстояние, далеч един от друг. Там на една страна, дето е изметено и изчистено, те се нареждат малко нараз-далеч един от други. Т. Влайков, Пр I, 112. //В съчет. със същ., определено по количество от числ. На такова разстояние или време, каквото е посочено от числителното. Една чета от трима души непознати ся виждаха да вървят [по улицата] и зад тях пак други двама непознати до тридесет стъпки нараздалеч. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 48. Село Котел или Казан са нахожда всред старопланинските издавки, нараздалеч от Сливен 8 часа, а от Шумен 16. БО, 1846, бр. 2, 6.

НАРАМВАМ, -аш, несв.; нарамя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям, слагам нещо на рамо (на раменете си), за да го нося. Сутрин, още в зори, те [пленниците] нарамват лопати и кирки и тръгват. Д. Кал-фов, ПЮН, 132. Нарамил косата,.., Гроздан крачеше широко и тъй бързо, че Петра,.., не можеше да върви с него и остана назад. Й. Йовков, Ж 1945, 258-259. Сутрин,.., нарамвах пушката и скитах до вечерта из горските околности. Елин Пелин, Съч. II, 5 У Остър хлад иде от у соята. Нарамваме отново раниците и излизаме като в сън. Долу, в малката равнина е още светло. К. Константинов, НЗХ, 15. Още слънце не кимнало на заход, тя [Калина] нарамила кобилица, бърза към кладенеца. П. Тодоров, И I, 28. // С помощта на кобилица, торба и под.

— слагам и нося нещо върху рамото си. Едно чернооко тракийско момиче мина по улицата, нарамило на кобилица две кошници с грозде. А. Каралийчев, ТР, 150. От бостаните се връщаха млади жени, нарамили дини и пъпеши в бремето. А. Каралийчев, С, 56. Голямата му дъщеря,.., захвърли греблото в краката на помагачите, изтича под сенника, запаса новата си престилка, нарами белите си менци и отиде за сладка вода от близкия кладенец. К. Петканов, ДЧ,5.

2. Разьи. Вземам в ръка (ръце) нещо, обикн. тежко и неудобно, за да го нося. Прегърнаха се размекнати, просълзени, като сестри, и нарамили всяка поотделно по една мрежа, тръгнаха. П. Михайлов, ПЗ, 13-14. Селянката стана като попарена, нарами си желъдите и се изгуби към село. А. Страшими-ров, ЕД, 87. нарамвам се, нарамя се страд. НАРАМВАМ СЕ несв.', нарамя св., непрех. Диал. С предл. с или със след в. изр. със съюз д а. Нагърбвам се, наемам се, натоварвам се.

О Нарамвам / нарамя някакво бреме (товар). Поемам да извърша нещо трудно, да се справя с трудна работа. Тъй работата на даскал Стефана стана още по-трудна. Той сам нарами върху си бремето на човек, обречен само на труда. Д. Немиров, Б, 195. Нарамвам / нарамя пушка. Разг. Тръгвам на бой, на война. — Като чухме, че сте дошли да освобождавате народа и искате всеки българин да нарами пушка, за която ние не сме достойни, дойдохме да ви попитаме не е ли възможно да помогнем за тая народна работа с някоя пара? П. Стоянов, Б, 66. Ах, мале, майко юнашка! Прости ме и веч прощавай! / Аз вече пушка нарамих / и на глас тичам народен / срещу врага си безверии. Хр. Ботев, Съч. 1929, 5.

НАРАМВАНЕ ср. Отгл. същ. от нарамвам и от нарамвам се.

НАРАМКА ж. Диал. 1. Стомна, която се носи на рамо (Н. Геров, РБЯ III).

2. Кърпа, която се подлага на рамото под такава стомна. Се облече малка Стана / кошу лята копринена, / .., / та си узе нова стомна, / нова стомна и нарамка, / та отиде за студена вода. Нар. пес., СбБрМ, 422.

НАРАМНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м.

1. Диал. Товар, с обем колкото човек може да носи на рамо; нарамък, нарамница, нарамчина (Т. Панчев, РБЯд).

2. Диал. Наръч; нарамница, нарамчина, нарамък. Старата подвикна от радостна изненада. Тошка се зададе от хармана с нарамник клечки и тресчици и влезе в кухнята и без да се бави, мина в стаята при свекървата. Г. Караславов, Тат., 254.

3. Църк. Епископска богослужебна дреха, която покрива раменете; омофор. Омофор или нарамник е одежда, която принадлежи на архиереите, тъй тясно свързана с тях-ното достойнство, че они без омофора не свършват никакво священодейство, ни тайнство. 3. Петров и Й. Наумов, ЧБ (превод), 43.

НАРАМНИЦА ж. св. Нарамник (във 2 знач.); нарамък, нарамчина.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАРАМЧА. Вж. нарамчвам.

НАРАМЧВАМ, -аш, несв.\ нарамча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Нарамвам; нарамям. Разбрахме, че са цивилни селяни от близкото село навярно, въоръжени с пушки, които бяха нарамчили като тояги. П. Вежинов, ЗНН, 139. нарамчвам се, нарамча се страд.

НАРАМЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нарамчвам и от нарамчвам се; нарамва-не, нарамяне.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАРАМЧИНА ж. Диал. Нарамник (във 2 знач.); наръч, нарамък, нарамница.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАРАМЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл