Старецът,.., вървеше леко, наравно с конете. Ив. Вазов, Съч. XIII, 149.
2. В същото количество, в същия размер; наред. А като си я направи на неговото си място, и да му помогне нещо баща му, се ще си знае, че къщата си му е само негова, и кога земат да се делят, пак ще си земе дела наравно с другите. Т. Влайков, Съч. II, 122. // При гл. като деля, разделям и под. — на равни части, в еднакво количество на всеки; поравно, еднакво. Събраните приходи от продадения барут са деляли наравно между сичките. 3. Стоянов, ЗБВ I, 303. Ако гласовете се разделят наравно, проектът или предложението се брои отхвърлено. ПОУ, 19.
3. Равностойно, на едно и също равнище с друг (други) по отношение на качества, достойнства, заслуги. Някои по-трезви и осъзнали правилно пътя си, едва потискаха в сърцето си копнежа по една жива любов към човек, който стои наравно с тях. М. Грубешлиева, ПИУ, 66. Гредетин! Това име е останало почти неизвестно у нас, но то трябва да стои в историята ни наравно с Шипка. Ив. Вазов, Съч. VII, 173. Аз се занимавам системно като редовен гимназист. Някакво чувство на гордост ме обзема, че все пак вървя наравно с моите бивши съученици. С. Таджер, ПМ, 116. Наравно способен да воюва срещу неприятеля и да са оттегли, когато трябва, той можеше .. да са ползува от победата и да са покаже пак достоин, ако са случи да я загуби. Т. Шиш-ков, ИБН.41.
4. По същия начин, в същата степен; еднакво, наред. В тази случка наравно с Петър участвали и неговите другари от махалата. В. Райков, ПВ, 16. Росинка продължи да крачи из снега наравно с младежите и към девет и половина вечерта тримата влязоха в Подгорово. Д. Ангелов, ЖС, 210. Макар че в къщи държаха ратаи и нямаше нужда да работи, той не преставаше да се труди наравно с тях. Ем. Станев, ИК I и II, 32. Веселин и Ваня ядяха и пиеха наравно с възрастните и се смееха шумно. Д. Ангелов, ЖС, 28.
НАРАДВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Радвам се много, в голяма степен, до насита. Съботин шъташе из двора, шъташе, па оставяше работата си и влизаше вкъщи да се нарадва на детето и, като му се нарадва-ше, пак излизаше на двора да довърши, каквото беше захванал. Ил. Волен, ДД, 47-48. Свободата бе прогонила страха от сърцето на народа ни и той не можеше да й се нарадва. Ем. Манов, ДСР, 8. Пинтата не можеше да се нагледа и да се нарадва на сивото плодородно поле, задрямало в зноя на ясния летен ден. Г. Караславов, ОХ II, 7. — Земи ме, Славке, земи ме! / Земи ме, да се наносиш / на скъпа нова премяна; / на младост да се нарадваш / при жива рода, при либе. Ц. Церковски, Съч. II, 200.
НАРАДУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Остар. и диал. Нарадвам се. Тогази царят повелява да го заведат в царските палати и да го гудят на злат одър,.. Дамокъл не можеше оа са нарадува. П. Берон, РБ, 83. От радост врабчето хвати да подскокнува от гранка на гранка и не можеше да се нарадува. СГ, 1894, кн. 1, 297. Втора баба наричала: /.. / Нека да е живо [детето] девет години — / да се макя наповива, / да се сестри нарадуват. Нар. пес., СбНУ XLII, 239.
НАРАЖДАМ, -аш, несв. и се.; народя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Раждам много, голям брой. Искаше да си вземе жена прибрана и скромна девойка като нея — да му скъта добро домашно огнище, да му народи и отгледа хубави и здрави деца. Д. Спрост-ранов, ОП, 133. — Я се погледни какъв си! Да вземеш да се ожениш, че да зарадваш някоя жена. Да ти народи деца. А. Дончев, ВР, 80. И накрая,.., той сложи длан върху раменете й, нещо, което не бе правил, откак народиха децата. Ст. Даскалов, ЕС, 79. — Аз изжених твоите братия, за да ма гледат на стари години; a mue ми нараждаха един билюк деца. Л. Каравелов, Съч. И, 68.
2. За растение, земя и под. — давам, раждам много, в изобилие (плод). Той [дядо Мирю] ми разказа, че скатиите са дошли в гората, защото тая година елите бяха народили много плод. Ем. Станев, ЯГ, 57. Те [светкавиците] показваха, че времето ще се задържи хубаво, и селяните се радваха, че Бог им дава ръка да приберат това, което беше народила земята. Ил. Волен, МДС, 95. Има един сорт царевица —: „Златен конски зъб“ ù казват .. А пък народила е земята от тази царевица — плод, плод — да тръгнеш да ходиш, не можеш го изходи. ВН, 1959, бр. 2552, 4.
3. Прен. Рядко. Ставам причина, повод нещо да се появи, обикн. в голяма степен; пораждам, предизвиквам, причинявам. Допла-кало му се, извърнал глава и тогава жена му го спасила: — Ристо, не реви! Сълзите ти са гневни и ще народят омраза. Д. Въ-лев, Ж, 69.
НАРАЖДАМ СЕ несв. и св. \ народя се св., непрех. 1. Само мн. и 3 л.ед. Раждаме се много, голям брой. Умря жена му, но той взе друга, млада, народиха се още деца. И. Йовков, В АХ, 141. На дядо Станко, дядо Дражко и дядо Нейко бяха се народили и преродили синове, внуци и правнуци. П. Росен, ВПШ, 154. — Агнешки кожи рекох да посъбера... Не знам ке има ли, няма ли? — Ба, има! — отвърна Беловенски. — Тази пролет много агнета се народиха. К. Калчев, ЖП, 124-125. — Ама как ще стане тая работа, като всичко бухна, провървя му. И житото тая година стана, и прасетата се народиха, па и кравите и овцете се посъвзе-ха. Ст. Даскалов, СЛ, 202.
2. Само мн. и 3 л. ед. За плод от растение — раждам се в голямо количество, в изобилие.
