кажа ли, напук на Трифон ще влезем: щом той е против стопанството, ние трябва да сме вътре. П. Велков, СДН, 350. Ако му беше казала да изостави Калинка, той може би щеше напук да упорствува. Т. Хар-манджиев, Р, 156. Сякаш напук на тия, които си правеха други сметки, зимата неочаквано се затегна; изневиделица връхлетя такава буря, че и на две крачки не се виждаше. Б. Обретенов, С, 74. Той се опитваше да ми докаже, че кафето действувало бла-гоприятно на нервите, напук на някои доктори, които твърдели обратното. К. Калчев, ДНГ, 154. Ща да пия напук врагу / напук и вам, патриоти, / аз веч нямам мило драго, /а вий... вий сте идиоти! Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. • В съчет. с предл. като. На Станка се струваше, че тази нощ, като напук, селото се разтегнало към града и че широката главна улица е безкрайна. Г. Ка-раславов, ОХ II, 660. Цели три месеца по ясното небе се не мярна ни сянка от обла-чец. Слънцето от ден на ден, като напук, все повече и повече се разпаляше. Елин Пелин, Съч. I, 73.
НАПУКАМ1. Вж. напуквам1.
НАПУКАМ2. Вж. напуквам2.
НАПУКАМ СЕ. Вж. напуквам се.
НАПУКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от напукам и от напукам се като прил. Който е с пукнатини, по който има пукнатини. Наоколо е посърнало поле, суха и напукана земя, пек и горещина, като в пустиня. И. Йовков, ПК, 11. Погледът му се плъзна по зеленото кадифе на моравата, погали всяко цветче и всяка тревичка, спря се за миг върху черните напукани дънери на дъбовете и пъстрите усукани стъбла на буките. П. Бобев, ГЮМ, 5. Марина мина през комшулука, повървя под увисналите клонове на една дюля и се спря пред дъсчената двукатна къща, изградена с напукани от времето греди и дъски. П. Стъпов, ЖСН, 186. Напукана мазилка. Напукани яйца. Напукани буркани.
2. За кожа на ръце, крака, устни — който е изпръхнал, грапав и покрит с малки цепнатини, поради липса на достатъчно количество влажност. В това време вратата се отвори внезапно и една напукана и нечиста ръка го изтегли грубо за палтото навън. Ив. Вазов, Съч. VII, 50. Ходилата й [на Ну-на] бяха покрити с табан от жълтеникав елин, а петите — груби и напукани. Д. Фу-чеджиев, Р, 111, От време на време приготовляваше лимонада и я поднасяше към напуканите му устни, които я изпиваха жад-но. Д. Димов, ОД, 238. // За кора на стебло — който има дълбоки цепнатини поради остаряване и изсъхване. Наред със старите липи, чиито напукани кори разказваха историята на десетилетия, потрепваха от птичите песни на невидимия рояк и млади дръвчета. Ст. Даскалов, СЛ, 6.
НАПУКВАМ1, -аш, несв/, напукам, -аш, св., прех. Правя пукнатини някъде, ставам причина нещо да се покрие с пукнатини, да се начупи на части; нацепвам. Само прахът и острите камъчета по селските пътища напукват босите му пети, опрашват опалените му от слънцето здрави прасци, добили цвета на земята. 3. Сребров, Избр. разк., 160. Вайкал почна да се сърди, да не-доволствува. Гневът му напуква ледовете. Сл. Македонски, ЕЗС, 205. Суша напука земята / и плаче за хляб сиромаха. Ламар, Худ. СI, 202.
НАПУКВАМ СЕ несв/, напукам се св., не-прех. Покривам се с пукнатини, ставам на пукнатини; нацепвам се. Неумолимите лъчи на слънцето изсушават земята. Тя се напуква и става твърда като камък. Б. Ба-левски, СП, 20-21. През Архайската ера .. земната кора се е напуквала и в цепнатините е навлизало голямо количество магма, част от която се е разливала и по повърхността. Геол. IX кл, 141. Брезата пораст-на. Кората й потъмня и се напука. О. Василев, Т, 18. Яйцата се напукаха.
2. За кожа на ръце, крака, устни и под. — ставам грапав, изпръхнал, покривам се с малки цепнатини, поради липса на достатъчно влажност. Жегата бе изсушила съвсем телата им, устните им започнаха да се напукват. П. Вежинов, ДБ, 235. Напукала му са кожата като на жаба в суха локва. По-гов., П. Р. Славейков, БП I, 292.
3. Диал. За плат, дреха и под. — ставам на цепки, цепнатини, обикн. на много места. [Ния] Не поглеждаше празничните рокли в дрехарника — поне молци да не проядат меката вълна или да не се напукат шарените коприни. Д. Талев, ПК, 358.
НАПУКВАМ2, -аш, несв.; напукам, -аш, св., прех. Обикн. в съчет. с пуканки. Правя, приготвям чрез нагряване на царевични зърна (пуканки); опуквам. За седянката бяха напукали три тави пуканки, напуквам се, напукам се страд.
НАПУКВАМ СЕ, -аш, несв/, напукам се, -аш се, св., непрех. Диал. Грубо. Наяждам се много; натъпквам се, налапвам се, надън-вам се, надумквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПУКВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от напуквам1 и от напуквам се. Със застаряване на дървото и напукване на кората съдържанието на дъбилните вещества силно намалява. Пр, 1952, кн. 6, 16. Напукване на земната повърхност. Напукване на устните при силен вятър и студ.
НАПУКВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от напуквам2 и от напуквам се; опукване.
НАПУКВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от напуквам се; натъпкване, налапване, на-дънкване, надумкване.
НАПУСКАМ1, аш и НАПУЩАМ1,
